Р Е Ш Е Н И Е

№ 330

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.10.2015 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 395 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „*****“ ЕООД, с. Големо Бучино, област Перник, представлявано от адв. С., против решение № 439 от 23.06.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 238 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № F118756 от 29.01.2015 г., издадено от директор офис Перник при ТД на НАП-София срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Големо Бучино, област Перник, ул. “*********, с управител Б.Е.А., за нарушение в качество работодател и осигурител (чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по чл. 3, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (наричана по-надолу за краткост Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г.) във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО, като е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Недоволен от решението на първата съдебна инстанция касаторът твърди, че същото е постановено в нарушение на закона. Възразява срещу извода на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, като твърди, че от акта и НП не става ясна датата на извършване на нарушението. Твърди още, че в производството пред районния съд не е установен съществен елемент, относим към процесното нарушение, а именно подадена ли е декларация образец №1, сочена от разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.. Възразява срещу извода на първата съдебна инстанция за неприложимост към процесния случай на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като изтъква, че нарушението е отстранено от наказаното лице по собствена инициатива и своевременно. От касационния съд се иска да бъде отменено решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. В писмена молба, отправена до съда, процесуалният представител на дружеството заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата пред съда се представлява от ю.к. Кирилова. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не се представят.

Административен съд - Перник, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН и НПК. От мотивите, ведно с диспозитива на съдебния акт, безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо процесното НП е потвърдено.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране на доказателствата във връзка със спора е приел от фактическа страна, че на 30.07.2014 г. при извършвана служебно проверка в информационния масив на НАП, инспектор от ТД на НАП-София, офис Перник установил, че от името на „*****“ ЕООД, с. Големо Бучино, област Перник, работодател и осигурител по смисъла на КСО, не е подадена в срок до 25.06.2014г. декларация Образец №6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за месец май 2014г.. Установеното е послужило като основание за съставяне на акт за нарушение въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че същото не страда от пороци, които да обосноват извод за процесуалната му незаконосъобразност.

Разгледал спора по същество, първоинстанционният съдебен състав, след преценка на събраните и приобщени доказателства и доводите на страните е постановил, че безспорно именно наказаното лице, притежаващо посоченото качество на работодател и осигурител по смисъла на КСО, е осъществило фактическия състав на вмененото му с акта и НП нарушение и без да са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно, правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с наложено съответно по вид и в законоустановения размер наказание.

Решението е правилно.

Без основание в жалбата се сочи неустановен от районния съд порок на акта и НП, тъй като от същите не ставала ясна датата на извършване на нарушението. Видно е от обстоятелствените части, както на АУАН, така и на НП, че в същите е посочена датата, до която задължението е следвало да бъде изпълнено и това е 25.06.2014г.. Посредством посочването на срока, в който лицето е било задължено да действа, макар и при липса на изрично посочване на деня, следващ изтичането на този срок, няма съмнение или неяснота относно датата на извършване на нарушението. Непосочването изрично на датата на извършване на нарушението формално е процесуално нарушение, но същото не е от категорията на абсолютните. С оглед данните по делото липсата на извеждане на датата, от която лицето е в състояние на нарушение, в отделен израз, не се явява така съществен порок на производството, тъй като с това не се препятства изчисляването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и преценката относно приложимия и приложен материален закон, а също и не може да бъде направен извод за ограничено право на защита на нарушителя.

Не се приема за основателно и следващото възражение, касателно липсата на установяване в производството, съответно посочване в акта и НП, на обстоятелството подадена ли е към момента на извършване на нарушението декларация Образец №1 към чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.. Настоящия състав споделя доводите на първата съдебна инстанция, като ще допълни, че задължението за подаване на декларация Образец №6 не е предпоставено от подаването на декларация Образец №1. Направената законова препратка е единствено към срока, в който се подава декларация Образец №1.

На следващо място без основание се пледира за маловажност на процесното нарушение, респективно неправилно приложение на материалния закон от страна на районния съд. Институтът на маловажността е неприложим в настоящия случай. Това е така предвид характера на охраняваните от разпоредбите на КСО обществени отношения. Действително, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган, респективно съда при ревизия на производството, да освободи нарушител от отговорност за извършено административно нарушение в случай, че деянието бъде преценено като маловажно. Но, преценката за маловажност трябва да е следствие от установено наличие на предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност при ясни критерии за това, в каквато посока е и тълкувателната практика на ВКС. В процесния случай извършеното административно нарушение не попада в категорията "маловажен случай" по смисъла на горецитираната разпоредба, противно на твърдяното в касационната жалба. По делото липсват данни за проява на обстоятелства, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно, тъй като липсва отлика на нарушението с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Не се дължи и проверка за реализирани от деянието вредни последици, тъй като за да е факт нарушението, формално по своя характер, е без значение наличието на такива. По делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова, с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените от закона обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Не на последно място смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно правилото на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП към датата на извършване на нарушението, както и факта на подадена декларация, макар и след срока, са отчетени от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция, обосновали обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439 от 23.06.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №238 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/