Р Е Ш Е Н И Е

№ 331

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.10.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 397 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на „Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП)-София против решение № 527 от 23.07.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 696 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F156084 от 16.04.2015г. на и.д. директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, издадено срещу „*****“ ЕООД, ЕИК 113021305, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. “Изток”, ул. ********, с управител Б.В.А., за нарушение по чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 4, буква „а“ във вр. с чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първата съдебна инстанция, като сочи наличие на касационни основания за отмяна на постановения съдебен акт, поради допуснато от районния съд нарушение на закона. Възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за наличие на предпоставки към процесния случай да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като обосновава позицията си в пряко засягане на фискалната политика на държавата при неподаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС поради препятстване коректното определяне на данъчните задължения на съответното дружество предвид липса на законово основание за начисляване на данък и приспадане на данъчен кредит след извършена дерегистрация. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. К. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата пред съда не изпраща представител. В писмено становище пледира маловажност на деянието, съответно правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебния акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не се представят.

Административен съд - Перник, в касационен състав, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо процесното НП бива отменено.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел от фактическа страна, че във връзка с подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС от името на „*****“ ЕООД, гр. Перник, обявено в несъстоятелност с решение № 192/28.01.2015г. по т.д.н. №3734/2014г. на Софийски апелативен съд, с постановено прекратяване на дейността му, инспектор от ТД на НАП при извършваната проверка за наличие на основания за дерегистрация е установил, че заявлението за дерегистрация е подадено извън рамките на 14-дневния срок по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, от настъпване на обстоятелството по чл. 107, т. 4 , б. „а“ от ЗДДС, изтекъл на 11.02.2015г..

При така установеното по фактите Районен съд–Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание установил, че е извършено и то от наказаното лице нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДДС, а административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е квалифицирал деянието като маловажно при условието на чл. 28 от ЗАНН. Приел, че в случая са налице предпоставки за приложение на института на маловажност. Счел е, че представляващия прекратеното ЮЛ е подал заявление за дерегистрация, макар и след срока, както и липсата на данни за извършвани други нарушения са мотивирали състава да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административен съд Перник, в касационен състав намира решението за неправилно.

Не се споделят изводите на първата съдебна инстанция за приложимост на института на маловажността в настоящия случай, макар и съдът да е основал преценката си в своето вътрешно убеждение. Това е така предвид характера на охраняваните от разпоредбите на ЗДДС обществени отношения, която специфика не е отчетена в обжалваното решение. Действително разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган, респективно съда при ревизия на производството, да освободи нарушител от отговорност за извършено административно нарушение, в случай, че деянието бъде преценено като маловажно. Но, преценката за маловажност следва да е следствие от установено наличие на предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност при ясни критерии за това. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на липса на последици или незначителни последици, или на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от същия вид.

По настоящото дело липсват доказателства за реализирани предпоставки, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно, тъй като липсва отлика на нарушението с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

На първо място в процесния случай не се дължи проверка за реализирани от деянието вредни последици, тъй като за да е факт нарушението, формално по своя характер, е без значение наличието на такива. Значимостта на обществените отношения, които регламентът на ЗДДС защитава е предпоставила необвързване неизпълнението на процесното задължение с допълнителна проява на вредни последици. Фактът на предвидена служебна дерегистрация (чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДДС) не променя този извод, нито има отношение към реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 4 във вр. с чл. 178 от ЗДДС.

От друга страна по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова, с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените от закона обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Фактът на подаване на заявлението за дерегистрация по инициатива на представляващия ЮЛ макар и след срока, не следва да се преценява като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а само като смекчаващо такова. Подаването на заявлението след срока не може да инициира производство по дерегистрация по инициатива на лицето, за което последното е задължено. Подаването на заявление извън рамките на срока, макар и в случая да е инициирало отделното служебно производство за дерегистрация, не го предпоставя задължително. Да се приеме, че при извършена служебна дерегистрация поради подаване на просрочено заявление за дерегистрация не следва да се понесе административнонаказателната отговорност за липса на инициатива в срока по чл. 109 във вр. с чл. 107 от ЗДДС би означавало да се измени индиректно разпоредбата на закона. Така задължението да се подаде заявление за дерегистрация в определен срок ще се трансформира в действие без срок и по избор, със сезираща функция, инициираща служебната дерегистрация, каквато без съмнение не е целта на закона.

Не на последно място смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП към датата на извършване на нарушението, както и факта на подадено заявление, макар и след срока, са отчетени от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Горното е основание за отмяна на решението.

Делото е изяснено от фактическа страна, тъй като основано в доказателствата районният съд е приел за безспорно, че към посочените в акта и НП дата и място наказаното данъчно задължено лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС. Така установеното от първа съдебна инстанция и при пълнота на доказателствата покрива без съмнение признаци от обективна страна на административно нарушение по чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 4, буква „а“ във вр. с чл. 178 от ЗДДС. Предвид това, както и поради горните мотиви касационният съд ще се произнесе по съществото на спора. Решението, с което е отменено наказателното постановление ще се отмени. Наказателното постановление ще да бъде потвърдено, като издадено от компетентен орган, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при правилно приложен спрямо фактите материален закон, с наложено административно наказание съответно по вид, в граници и в стойност на минимума за процесното деяние, съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН и с целите, заложени в чл. 12 на ЗАНН.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник, в касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 527 от 23.07.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 696 по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F156084 от 16.04.2015г. на и.д. директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, издадено срещу „*****“ ЕООД, ЕИК 113021305, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. “Изток”, ул. ********, с управител Б.В.А., за нарушение по чл. 109, ал.1 във вр. с чл. 107, т. 4, буква „а“ във вр. с чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/