Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.10.2015 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 399 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н.Г.М. против решение № 322 от 25.05.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 415 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17 от 18.12.2014г., издадено от Кмета на Община Перник срещу Н.Г.М. за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Касаторът изразява несъгласие с решението на първата съдебна инстанция. Счита, че същото е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Заявява, че изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения във вр. с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са неправилни. Твърди, че в процесното НП е налице несъответствие между описанието на нарушението и посоченият за нарушен текст на закона, с което е лишен от възможността да разбере какво конкретно административно нарушение е извършил, а отделно от това намира, че е недоказано извършването на процесното нарушение. Възразява и срещу изводите на първата съдебна инстанция за неприложимост към случая на нормата на чл. 28 от ЗАНН. На посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени наказателнотo постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. В писмена молба отправена до съда процесуалния му представител адв. В. заявява, че поддържа жалбата и прави искане същата да се уважи. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, Община Перник, пред съда не изпраща представител. Не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не се представят.

Административен съд-Перник, като съобрази изложеното в жалбата, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствие с материалния и процесуален закон решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране на доказателствата във връзка със спора е приел от фактическа страна изцяло обективираното в акта и НП, а именно че на 05.08.2014г., при извършена проверка относно изпълнението на Заповед №328/10.03.2014г. на Кмета на Община Перник (влязла в сила на 01.07.2014г.) за премахването на незаконен строеж „Стопанска постройка“, намиращ се в съсобствен УПИ ******** по плана на гр. Перник, кв. Клепало, с административен адрес ул. “********, служители на Община Перник установили, че Н. М., в качеството му на възложител на незаконния строеж, не е изпълнил цитираната по-горе заповед, указваща му да премахне доброволно строежа в срок до 30 дни от датата на влизане в сила на заповедта. Съставен е акт за нарушение разпоредбите на ЗУТ, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че същото не страда от пороци, които да обосноват извод за процесуалната му незаконосъобразност.

Разгледал спора по същество, първоинстанционният съдебен състав, след преценка на събраните и приобщени доказателства и доводите на страните е постановил, че безспорно именно наказаното лице, притежаващо посоченото качество на възложител по смисъла на ЗУТ, е осъществил фактическия състав на вмененото му с акта и НП нарушение и без да са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно, правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с наложено съответно по вид и в законоустановения размер наказание.

Решението е правилно.

Без основание и бланкетно, сочи жалбоподателят неправилност на изводите на районния съд за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание що се отнася до съдържанието на акта и НП касателно относимост между вписаните обстоятелства по извършване на нарушението и посочените за нарушени законови разпоредби. Обстоятелствено вмененото с акта административно нарушение, а именно, че М., притежаващ посоченото качество на възложител и адресат на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност … да премахне … строеж , категорично покрива законовия състав на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, предвиждащ административно наказание за неправомерно поведение. За същото това административно нарушение, с процесното наказателно постановление е наложено и съответното административно наказание, като тук също нарушените законови разпоредби се покриват в цялост с описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.

Неоснователно е и твърдението, че процесното нарушение е останало недоказано пред първата съдебна инстанция. Районният съд в изпълнение на задължението си да дири обективната истина (чл. 13 от НПК във вр. с чл. 63 на ЗАНН) е събрал в цялост нужните на съдебното следствие доказателства, които безспорно сочат на извършено нарушение именно на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, и от наказаното лице и в посоченото негово качество.

Не се приема и оплакването на касатора за неправилност на преценката на решаващия първоинстанционен състав относно липса на предпоставки към процесния случай да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Институтът на маловажността е неприложим в настоящия случай. Действително разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващият орган, респективно съдът при ревизия на производството, да освободи нарушител от отговорност за извършено административно нарушение в случай, че деянието бъде преценено като маловажно. Но, преценката за маловажност трябва да е следствие от установено наличие на предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност при ясни критерии за това, в каквато посока е и тълкувателната практика на ВКС. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на липса на последици или незначителни последици, или на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от същия вид.

По настоящото дело липсват данни за проява на обстоятелства, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно, тъй като липсва отлика на нарушението с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

На първо място в процесния случай не се дължи проверка за реализирани от деянието вредни последици, тъй като за да е факт нарушението, формално по своя характер, е без значение наличието на такива.

От друга страна по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова, с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените от закона обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Не на последно място смекчаващото отговорността обстоятелство, съобразно правилото на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП към датата на извършване на нарушението е отчетено от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция, обосновали обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Относно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на направени в производството разноски същото е неоснователно. Съгласно ТР №2/03.06.2009г. по ТД №7/2008г. на ОС на колегиите на ВАС, което е задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322 от 25.05.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 415 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/