Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 29.10.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 403 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.С.Х. *** против решение № 385 от 19.06.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 546 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0901129, издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ (ГД „ОП“) (сега ГД „Национална полиция“ (НП), § 79 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу С.С.Х. *** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева)..

Недоволна от решението на Районен съд - Перник Х. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е неправилен. Възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за процесуална законосъобразност на производството по издаване на процесния ЕФ, съдържа и доводи в посока неяснота относно дата, място и час на извършване на нарушението, като сочи противоречия в доказателствения материал, приложен към преписката, твърди и неустановеност в производството пред съда на компетентност на органа наложил глобата.. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Б.***. Поддържа жалбата и пледира решението на районен съд да се отмени и да се отмени и процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“, пред съда се представлява от ю.к. Найденчовски. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Във връзка с посочените основания за касиране на решението ответникът по жалбата представя пред съда Заповед №Із-305 на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване образец на електронен фиш; Удостоверение за одобрен тип техническо средство скоростомер; Писмо за идентичност на „Камера за средна скорост ЗМ“.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 02.10.2014 г. в 20:30 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ №388 е заснет автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК №***, движещ се със скорост от 127 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80 км/ч.. За така установеното на водача на МПС-во на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 189, ал. 5, изр. 3 от ЗДвП, е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв..

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, управлявало автомобила. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол "ЗМ система за скорост". Нормите на ЗДвП в частта им чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Без основание възразява касаторът за същественост, респективно за нарушаване правото му на защита, поради пропуск в ЕФ да бъде посочен пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта в процесния участък, както и за недоказаност на факта на въведеното ограничение.

В ЕФ без съмнение е посочено ограничението на скоростта на движение на автомобилите в контролирания от системата за скорост пътен участък на АМ „Люлин“ и това е 80км/ч.. Това на свой ред кореспондира с правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращо реда за ограничаване на скоростта на движение със стойности, различни от посочените в ал. 1 на същия член. По делото е безспорно установено, че на посоченото място - АМ „Люлин“, в посочения участък - тунел „Големо Бучино“ в посока София - Кулата, е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч посредством монтиран пътен знак В26. Приобщените в производството пред първа съдебна инстанция писмени доказателства, а именно схема за организация на движението в посочения в ЕФ участък - преди и след тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, релевантно сочат наличие на пътен знак Б26 преди мястото на нарушението, въвеждащ ограничение на скоростта до 80км/ч.. Предвид това посочването в ЕФ на конкретното ограничение на скоростта, независимо от липсата на позоваване в пътен знак, ни най-малко не затруднява разбирането на обстоятелствената част на ЕФ, респективно не се установява да е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, безспорно установено да е управлявало автомобил в тунел на автомагистрала със скорост от 127 км/ч..

Не се приема за основателно и следващото оплакване на наказаното лице, касателно липса на доказателства по делото за въведено именно посоченото ограничение на скоростта на мястото на извършване на процесното нарушение. Приобщените в производството писмени доказателства безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани без съмнение камери преди и след тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока София - Перник, така и неговото съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

Неоснователно е и твърдението, за неустановена от страна на районния съд компетентност на издателя на процесния ЕФ. Пред районния съд безспорно е установена компетентността на издателя на електронния фиш посредством представените и неоспорени пред първа съдебна инстанция доказателства, а именно заповеди №№Із-1745/28.08.2012г.; Із-465/04.03.2013г.; 8121з-47/16.01.2015г.; Із-1741/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на службите за контрол по ЗДвП, респективно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават НП. На първо място разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не предвижда като задължителен реквизит на фиша посочване на неговия издател. Производството по издаване на ЕФ е специално административнонаказателно производство, в което голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение (ТР №1/2602.2014г. на ВАС по ТД №1/2013г.). На следващо място видно е от приобщените като доказателства по делото заповеди, че както отменените, така и сега действащите разпореждания на министъра, определят фишове за налагане на глоби по ЗДвП да издават включително и полицейски органи от отдели „Пътна полиция“/ОКПДП и ОРОППСВОИАНД на Главна дирекция „Охранителна полиция“/“Национална полиция“. Посочените разпореждания на министъра на свой ред кореспондират, както с правилата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, така и с отразеното в електронния фиш.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 19.06.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 546 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

2./п/