Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 363

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 26.10.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  тринадесети октомври през  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                        ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 423  по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Л.Ц.Н.,*** против решение № 283 от 25.06.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 53 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 0873240, издаден от Главна дирекция „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (НП),  § 79 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу Л.Ц.Н.,***, законен представител, в качество управител, на ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5  от ЗДвП,  за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на първата съдебна инстанция и се твърди, че решението е неправилно. Сочи, че правото й на защита било нарушено поради липсата на посочване в ЕФ на начина на ограничение на скоростта в процесния участък, от което следвало и липса на посочен елемент от фактическия състав на вмененото нарушение - факт невъзприет от  първата съдебна инстанция. В жалбата се твърди, че по делото липсват доказателства за ограничаване скоростта на движение до 80 км/ч. в посочения в ЕФ участък на извършване на нарушението. На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне  по съществото на спора, посредством отмяна на издадения електронен фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“, пред съда се представлява от ю.к. Найденчовски. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Пред касационния съд за установяване основанията за обжалване от страна на жалбоподателя са представени незаверени копия на писмо изх. №ПП-01-588/18.05.2015 г. на Директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Перник, ведно с приложени към него: писмо изх. №24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“ относно пробно монтиране на 1 бр. система „радарен скоростомер за средна скорост“ на АМ „Люлин“;  писмо изх. №0033 от 14.02.2012 г. от управителя на „РМ ММ ФОРС“ ЕООД, гр. София; заповед №РД-11-843 от 29.03.2012 г. на И. Захариева, член на УС на А“ПИ“, съгласувана с директора на ГД „ОП“ относно временна организация и безопасност на движението по АМ „Люлин“- тунел „Големо Бучино“ във връзка с изпълнението на пробен монтаж на система за измерване на средна скорост по АМ „Люлин“ - тунел „Големо Бучино“ (трети тунел); схема на въведените с ПЗ В26 ограничения на скоростта на АМ „Люлин“ в участъка, обхванат от системата за контрол при тунел „Големо Бучино“, дясно платно за движение (посока София - Кулата).

Във връзка с посочените основания за касиране на решението ответникът по жалбата пред съда представя Заповед №Із-305 на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване образец на електронен фиш;Удостоверение за одобрен тип техническо средство скоростомер; писмо за идентичност на „Камера за средна скорост ЗМ“.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 08.10.2014г. в 09:52 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е заснет автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с ДК № ***, собственост на*** движещ се със скорост от 126 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80 км/ч. За така установеното на представляващия ЮЛ, собственик на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, бил съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание на посоченото в закона лице и в законоустановения вид и размер. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден. 

Решението е правилно.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол "ЗМ система скорост". Нормите на ЗДвП в частта им чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Без основание възразява касаторът за същественост, респективно за нарушаване правото му на защита,  поради пропуск в ЕФ да бъде посочен пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта в процесния участък. В ЕФ без съмнение е посочено ограничението на скоростта на движение на автомобилите в контролирания от системата за скорост пътен участък на АМ „Люлин“ и това е 80 км/ч. Това на свой ред кореспондира с правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращо реда за ограничаване на скоростта на движение със стойности, различни от посочените в ал. 1 на с. чл. По делото е безспорно установено, че на посоченото място - АМ „Люлин“, в посочения участък - тунел „Големо Бучино“ в посока София - Кулата, е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч посредством монтиран пътен знак В26. Приетите в касационното производство писмени доказателства, а именно схема за организация на движението в посочения в ЕФ участък, релевантно сочат наличие на пътен знак Б26 преди мястото на нарушението, въвеждащ ограничение на скоростта до 80км/ч. Предвид това посочването в ЕФ на конкретното ограничение на скоростта, независимо от липсата на позоваване в пътен знак, ни най-малко не затруднява разбирането на обстоятелствената част на ЕФ.

Не се приема за основателно и следващото оплакване на наказаното лице, касателно липса на доказателства по преписката за въведено именно посоченото ограничение на скоростта на мястото на извършване на процесното нарушение и за обозначаване на контролирания пътен участък. Приобщените в касационното производство писмени доказателства безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани без съмнение камери преди и след тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока София - Перник, така и неговото съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. Вписването във фиша „след тунел“ е неточност, която наказващият орган следва да прецизира, но не се възприема като абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на издадения електронен фиш. 

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че  оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен  акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 25.06.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 53 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/                           ЧЛЕНОВЕ: 1.    /п/                       2.   /п/