Р Е Ш Е Н И Е

№ 348

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12 октомври 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №426 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Н.Б. *** против решение №419 от 29.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №547 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №0908578, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу М.Н.Б. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд за правилна обстоятелствена квалификация на нарушението, касателно липсата на вписване в електронния фиш, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак (ПЗ) В26. Възразява срещу решението и в частта, му с която районният съд отхвърля доводите в жалбата за липса на компетентност у издателя на фиша, като твърди, че актът е следвало да бъде издаден от съответния Директор на ОД на МВР. Сочените пороци на ЕФ жалбоподателят заявява да са ограничили правото му на защита, като на това основание иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, посредством отмяна на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател представляван от адв. Б. поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, ГД „НП“ (правоприемник на ГД „ОП“), пред съда се представлява от ю. к. Найденчовски. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за основателност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде отменено като незаконосъобразно, без да обосновава това.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред съда, като писмено доказателство срещу наведените касационни основания за обжалване, представя Заповед №Із-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване образец на електронен фиш.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е потвърден.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал е възприел изцяло отразената в електронния фиш фактическа обстановка, а именно, че срещу М.Н.Б. *** е образувано административнонаказателно производство затова, че на 20.10.2014 г., в 18:13 часа, на територията на община Перник, АМ „Люлин“, след тунел „Големо Бучино“ с посока София - Перник, е управлявала собствения си лек автомобил с ДКН ***** ВВ със скорост от 144 км/ч, при забрана за движение със скорост надвишаваща 80 км/ч в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак,. Прието е, че нарушението е установено посредством използването на технически изправен стационарен скоростомер от одобрен тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388, извършващ заснемане без намеса на човешки фактор.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесния електронен фиш, правилно е приложил материалния закон, като е наложил административно наказание за безспорно извършено, както и от наказаното лице нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, установено посредством използването на технически изправно средство от одобрен тип, поради което ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Без основание възразява жалбоподателят срещу извода на първата съдебна инстанция за несъществен порок относно на липсата на посочване в ЕФ на факта на въведено ограничение на скоростта с конкретен пътен знак. В ЕФ се съдържат достатъчно данни, съставляващи елементи на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Безспорната липса на вписване в ЕФ на факта, че въведеното ограничение на скоростта е посредством пътен знак В26, не опорочава производството в степен да служи за отменително основание в настоящия случай. В ЕФ ясно е посочено, че ограничението на скоростта в контролирания участък е 80 км/ч, както и е посочено, че мястото на нарушението е автомагистрала. Това кореспондира с въведената правна квалификация на нарушението посредством посочването на нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, указваща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената съответно в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, т. е. указва се конкртено. Отразеното в електронния фиш сочи въведеното ограничение на скоростта в посочения участък от автомагистрала „Люлин“ и кореспондира с доказателствата по делото, поради което липсата на вписване, че ограничението е сигнализирано с ПЗ В26, не е опорочило съществено производството, нито е установено да се е отразило на правото на защита на нарушителя. ЗДвП указва какво следва да бъде съдържанието на ЕФ, а част от неговите задължителни реквизити е и описанието на нарушението. С оглед данните от системата за скорост, с посочването на факта, че на конкретно място, с посочен вид на пътя, в конкретен ден и час, конкретно лице е управлявало конкретен автомобил със скорост, надвишаваща с 64 км/ч разрешената такава от 80 км/ч, е изпълнено в достатъчна степен изискването на чл. 189, ал. 4 за описание в ЕФ на нарушението. Електронният фиш се издава в съкратено производство, което абсолютно обективно е обосновано в изключително високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС. Това в още по-голяма степен се отнася за правилата за движение в тунел и то на автомагистрала. Това производство няма състезателен характер пред наказващия орган. (вж. ТР №1/2602.2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г.). Дори да се приеме за факт, пропускът да се посочи наличието на знак В26 е несъществен порок на формата и при съмнение може да бъде, както и в случая е, саниран, посредством представянето на доказателства за това пред съда. В тази връзка и редът, въведен с разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2 от ЗДвП регламентира именно това.

Без основание е и възражението относно начина на посочване в ЕФ на мястото, датата и часа на извършване на нарушението. Фишът съдържа всички тези факти, като сочените от нарушителя разлики се отнасят до данните от разпечатката за скорост, получени при направеното измерване, посредством които, предвид характеристиките на системата за контрол, е изчислена действителната скорост и след приспаднат толеранс, с която водачът, несъобразено с правилата на ЗДвП и самонадеяно, е управлявал автомобила си в тунел на АМ „Люлин“.

Не се приема за основателен и следващият довод на жалбоподателя за грешка в изводите на съда относно наличие на компетентност у издателя на електронния фиш, като за пълнота ще се отбележи, че евентуален такъв порок не се отразява на правото на защита, а би рефлектирал в друга посока при преценката за законосъобразност. На първо място разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда като задължителен реквизит на фиша посочване на неговия издател. Както беше отбелязано по-горе това е специално административнонаказателно производство, в което голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение. На следващо място, безспорна е компетентността на посочения въпреки това издател на ЕФ. Видно от приобщените като доказателства по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи №№Із-1745/28.08.2012 г. (отм.); 8121з-47/16.01.2015 г.;Із-1741/28.08.2015 г.;8121з-48 е, че както съгласно отменените, така и съгласно сега действащите разпореждания на министъра, определени да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП са включително и полицейски органи от отдели „Пътна полиция“/ОКПДП и ОРОППСВОИАНД на Главна дирекция „Охранителна полиция“/“Национална полиция“. Посочените разпореждания на министъра на свой ред кореспондират, както с правилата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, така и с отразеното в електронния фиш.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №419 от 29.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №547 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърден електронен фиш серия К №0908578, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу М.Н.Б. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/