Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 362

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 29.10.2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  тринадесети октомври през  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                     ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор А.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 429  по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д.С.Н.,***, посредством процесуален представител адв. В. К.***, против решение № 389 от 29.06.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 366 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 0869235, издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ (ГД „ОП“) (сега ГД „Национална полиция“ (НП),  § 79 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу Д.С.Н. ***, законен представител, в качество управител, на ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3  от ЗДвП,  за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Касаторът заявява  наличие на касационни основания за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Възразява срещу изводите на районния съд за доказаност по делото, че техническо средство, с което е установено процесното нарушение отговаря на изискванията на чл. 34 от Закона за измерванията, като сочи несъответствие относно валидността на извършената метрологична проверка на скоростомера в доказателствата, представени пред съда. Касаторът твърди и че в производството пред първа съдебна инстанция е останало недоказано мястото на извършване на процесното нарушение поради несъответствие на данните касаещи километрите от АМ, вписани в относимите доказателства приобщени по делото и километрите, отразени в ЕФ. Заявява, че предвид тези несъответствия, пред районния съд не е установено безспорно именно в посочения в ЕФ участък да е въведено ограничение на скоростта от 80км/ч, както и оспорва, че контролираният участък е обозначен надлежно, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.  На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне  по съществото на спора, посредством отмяна на издадения електронен фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“, пред съда се представлява от ю.к. Н.***. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Във връзка с посочените основания за касиране на решението ответникът по жалбата пред съда представя доказателства, които са приобщени по настоящото дело, а именно Заповед №Із-305 на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване образец на електронен фиш; Удостоверение за одобрен тип техническо средство скоростомер; писмо за идентичност на използваната камера за скорост.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон и в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 04.10.2014г. в 09:05 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388, е заснет автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара В6“, с ДК ***,  движещ се със скорост от 106км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80км/ч. След установяване, че собственик на автомобила е ***, за така установеното, на представляващия ЮЛ,  на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, бил съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв..

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото и доводите на страните е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с идентифицирания от техническото средство автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, като наказанието за това деяние е преценено като наложено на посоченото в закона лице и в законоустановения вид и размер. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден. 

Решението е правилно.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол "ЗМ система за  скорост" от одобрен тип и с валидна първоначална проверка за съответствие с одобрения тип. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура. В производството са безспорно установени нарушителят, нарушението и неговата вина. Наложено е съответното административно наказание в законоустановения вид и абсолютен размер. 

Без основание се възразява за недоказаност пред първа съдебна инстанция на факта, че използваното за установяване на нарушението техническо средство отговаря на изискванията на ЗИ. Съдът споделя изложеното в мотивите на първата съдебна инстанция, като ще допълни, че разпечатката от системата за скорост в частта й, съдържаща посочен срок на валидност (става дума за извършената първоначална проверка) на използваното техническо средство не се явява доказателство относно одобряване на типа и извършена първоначална проверка за съответствие с одобрения тип на използваното средство за измерване. За удостоверяване на този факт са представени неоспорени, издадени от съответните компетентни органи документи, които именно са ценени от районния съд.

Неоснователно се твърди, че в производството е останал недоказан и фактът на посоченото в ЕФ ограничение на скоростта именно в посочения участък на АМ „Люлин“. Районният съд се е произнесъл при достатъчност и след прецизна преценка на доказателствата, като мотивите се споделят в цялост от касационния съд. По делото е безспорно установено, че на посоченото място - АМ „Люлин“, в посочения участък - тунел „Големо Бучино“ в посока София - Кулата, е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч посредством монтиран пътен знак В26 преди тунела. Приобщените в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно схема за организация на движението, чертежи за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на АМ „Люлин“ в посочения в ЕФ участък, релевантно сочат наличие на пътен знак Б26 преди мястото на нарушението, преди тунела,  въвеждащ ограничение на скоростта до 80км/ч.. Предвид това като се вземе предвид и обсъденото в първоинстанционното решение писмо от А „ПИ“ изх. №11-00-416/21.05.2015г., разликата относно километрите на трасето, посочени като различни стойности в приложените по делото доказателства относно организацията на движение не следва да обосновава извод за недоказаност на факта на извършено нарушение в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока София - Кулата.

Не се приема за основателно и следващото оплакване на наказаното лице, касателно липса на доказателства по преписката за обозначаване на контролирания пътен участък, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. Приобщените в производството пред районния съд писмени доказателства безспорно установяват и съответно предварително обозначаване относно факта на осъществявания контрол по отношение скоростта на движение в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ посредством монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.).

Въз основа на изложеното настоящият състав също приема, че  оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 29.06.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 366 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ 

                                     

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                   2./п/