Р Е Ш Е
Н И Е
№ 370
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 23 октомври 2015 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:Е. Иванова
Ивайло Иванов
при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д №432 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на *** и ТД на НАП-София, срещу решение №508 от 21.07.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по н.а.х.д. №693 по описа на съда за 2015 г.
С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № F 152087 от 16.03.2015 г. на Заместник директора на ТД на НАП София, като за констатираното нарушение - по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, определеното да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. е намалено на 500 лв.
В касационната жалба на *** се твърди, че със съдебното решение неправилно и незаконосъобразно. От въззивния съд не са отчетени допуснатите нарушения на съдопропроизводствените правила, като е постановено порочно решение. Касаторът моли решението на районния съд да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да наказателното постановление бъде отменено.
Административно наказващия орган също е останал недоволен от постановеното съдебно решение, като излага съображения за неправилност на същото. Според процесуалния представител на ТД на НАП София, високата степен на обществена опасност на нарушенията по ЗДДС предполага и по-висок размер на санкции при констатиране на нарушения. Като е намалил размерът на наложената имуществена санкция е постановил решение, което следва да бъде отменено, като изцяло се потвърди издаденото НП.
Окръжна прокуратура - Перник, предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Становището на представителя на ОП Перник е, че и двете касационни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази сочените касационни основания и извърши проверка в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в срок и от страна в административнонаказателното производство, поради което се дължи разглеждането им по същество.
Наказанието било наложено за това, че при извършена проверка на 22.01.2015 г. в 12.30 часа, на павилион находящ се на ул.***, стопанисван от ***, било установено, че проверяваното лице не отбелязало в ЕКАФП промяната в касовата наличност, а именно движението на паричните средства до момента на проверката. При преброяване на наличните парични средства в касата била установена фактическа касова наличност – 391,14 лв. към момента на проверката. Отчетената стойност на ФУ била 36.90 лв. Промяната в касовата наличност, възлизаща в размер на 354,24 лв. не била регистрирана в наличния ЕКАФП чрез операциите "служебно въведена" или "служебно изведена" сума, съгласно изискването на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Въззивният съд е приел, че нарушението е безспорно установено и не са допуснати процесуални нарушения при налагане на административното наказание.
Наред с горното съдът счел, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и като извършил преценка на всички обстоятелства по случая, съдът изменил обжалваното НП, като намалил наложената имуществената санкция до минималния предвиден в чл. 185, ал.1 от ЗДДС размер, а именно 500 лв.
Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд.
Според настоящия състав, атакуваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
В случая не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на
административната процедура по реализиране на административно - наказателната
отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на
НП. В тази насока в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които
изцяло се споделят от настоящия състав.
Неоснователни са наведените в касационната
жалба на санкционирания търговец възражения, че районният съд неправилно приема, че санкционираното лице
извършило посоченото в НП нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба
на чл. 33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС, извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. В случая няма спор, че ФУ в процесния обект, стопанисван от касатора,
притежава посочените операции. Към момента на проверката, при преброяването на
наличните парични средства в касата е установена фактическа касова наличност – 391,14 лв., а според разчетена касова наличност от ФУ към момента
на проверката в размер на 36,90 лв.
Безспорно се потвърждава от приложените ДФО от 22.01.2015 г., ПИП
№ 0216902/22.01.2015 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, както и от свидетелските показания, че е
налице разлика между фактически наличните в касата средства и тези, отчетени по
документи, без тази разлика да е отразена чрез функцията "служебно
въведени суми", т. е. промяната в касовата наличност, възлизаща в размер
на 354,24 лв., не е регистрирана в наличния
ЕКАФП съгласно изискването на чл. 33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
По този начин безспорно е нарушен чл. 33, ал.1
от Наредбата, една от целите на която е да осигури възможност за проследяване
на паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и
отчетност на паричните средства. Доколкото Наредбата е издадена на основание
чл. 118, ал.4 от ЗДДС, правилно за нарушаване на чл. 33, ал.1 от същата е
приложена санкционната норма на чл. 185, ал.2, във връзка с чл. 185, ал.1 от
ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на
приходи.
В случая е дадена правилна квалификация с
конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част
на наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН от формална страна, а по същество
административното нарушение е доказано от обективна страна. Доколкото в случая
е ангажирана административно – наказателната отговорност на едноличен търговец,
не следва да се обсъжда изобщо въпроса за вината.
Не се споделят и изложените в касационната жалба на АНО твърдения за неправилност на решението поради намаляване размера на наложената „имуществена санкция“. Действително нарушенията на фискалната дисциплина се характеризират с висока степен на обществена опасност, но при предвиден размер на наказанието от 500 до 2000 лв., правилно РС е преценил тежест на нарушението и е определил минимален размер на имуществената санкция, която и от настоящия състав се възприема като справедлива.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд постановява
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да се остави в сила.
Мотивиран
така и на основание ч. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд -
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №508 от 21.07.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по н.а.х.д.№693 по описа на съда за 2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/