Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

гр. Перник, 09.11.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №280 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П.В.Д.***, от гр. Перник срещу заповед с рег. № 3133-49 от 08.05.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден при липса на съответна компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмено становище, което поддържа в проведеното по делото открито съдебно заседание. Намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Правилно и при изяснена фактическа обстановка е издаден обжалвания административен акт. Спазени са изискванията на ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание и безспорно е установено извършено нарушение. На тези основания се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената административна заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед рег.№3133-49/08.05.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР, във връзка с чл. 204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца на П.В.Д.***. Дисциплинарното нарушение се изразява в това, че на 21.01.2015 г.за времето от 01.00 ч. до 02.38 ч. , при извършена негласна проверка на автопатрул 152, в състава на която е изпълнявал служебните си задължения , съгласно ежедневната растановка на сектор ПП, рег. № 144/08.01.2015 г. по маршрут №1 на територията на Второ Районно управление – Перник е установен на четиристотин метра в страни от ул.***, на черен път, прикрит от висока растителност с изгасен двигател и фарове на автомобила. Това му поведение е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като напускане на маршрута без разрешение и съответно като нарушение на чл.54, т.1 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение рег.№8121з-749/2014 г.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в СДВР и ОД на МВР Перник, с цел предприемане на спешни организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване контрола по пътното движение. За осъществената проверка е изготвена справка с рег.№ 8121р-13392/16.03.2015 г. В нея е обективирано описаното по-горе нарушение.

От жалбоподателя са поискани обяснения, които са депозирани пред дисциплинарния орган с рег.№1158р-1627/05.05.2015 г.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. От разпита на свидетеля В. П. К.***, се установява, че заедно с жалбоподателя е бил в състава на автопатрул с позивна 152. Обхождали са конкретен маршрут ІІ, с автомобил рег.№ РК 3624….Показанията на разпитаният свидетел се ценят и възприемат от състава, не само, че са дадени под страх от наказателна отговорност, а и защото са логични, последователни, взаимно подкрепящи се и допълващи се, а и житейски оправдани. Не на последно място се подкрепят и от останалите доказателства приложени по делото.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР, като за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Заповедта е издадена в писмена форма от компетентен орган по чл. 204, т.3 от ЗМВР – началник на 02 РУП-Перник, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Ако се приеме, че дисциплинарното производство е било образувано с изготвянето на докладна записка рег. №1158р-1692/07.05.2015 г. – арг. от чл. 205, ал.1, във вр. с чл. 208, изр.2-ро от ЗМВР, която е била представена на вниманието на началника на Директора на ОД на МВР, то етапите му следва да се проследят след това и да са ясно отграничени. Върху докладната има изписана резолюция „да“. Обясненията на служителя са дадени преди тази докладна, с която е предложено налагане на дисциплинарно наказание.

Порядъкът, в който се е развило дисциплинарното производство не дава възможност да се отграничат стадиите му – кога следва да се приеме за образувано, кога да се изискат обяснения на служителя и от кого са изискани, запознаването му с докладната записка с предложение за наказание, за да може лицето да вземе становище по фактите, които са приети за установени и така да се обезпечи правото му на защита.

Настоящият състав намира, че обясненията на жалбоподателя не са били взети предвид и обсъдени в процедурата по издаване на процесната заповед.

Предвид това, не следва да се приеме, че дисциплинарният орган е провел законосъобразно процедурата по установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението и снемане на обясненията на жалбоподателя. Правото на защита на жалбоподателя е било накърнено, тъй като дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение да наложи дисциплинарно наказание едва след като приеме и обсъди обясненията на служителя.

В заповедта, с която е наложено наказание на П.В.Д.*** са налице разминавания, които водят до неяснота относно обстоятелството защо е санкционирано лицето и как е квалифицирано деянието му като нарушение на посочените правни норми при липса на конкретика в описанието на фактическата обстановка.

На първо място е неясно как е установено нарушението. В заповедта е посочено „при извършена негласна проверка“ на автопатрул 152, като не е посочен автомобила с който е осъществявана дейността. От информацията за силите и средствата от сектор ПП към отдел ПП при ОД на МВР – Перник, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани Джи Пи Ес устройства, за времето от 08:00 ч. на 20.01.2015 г. до 08:00 ч. на 21.01.2015 г., която е приложена по делото е видно, че АП 152 е ползвал автомобил рег.№ **** ВА и маршрута му е бил на територията на Второ РУ. В справка рег.№ 8121р-13392/16.03.2015 г. , която е основание за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, е вписано че нарушението е осъществено с автомобил рег.№ РК **** АМ. Това е друг автомобил с позивна АП151 и друг маршрут за обход. Според справката в нарушение на служебните задължения са служители ползвали служебен автомобил с рег.№ РК **** АМ и с позивна АП 152. Фактите по делото обаче налагат извода, че служителите с позивна 152 изобщо не са ползвали цитирания в справката автомобил.

Въз основа на изложеното състава приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, които сами по себе си обосновават отмяна на атакуваната заповед.

На следващо място в заповедта, освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена, следва да конкретизира какво точно не е направил с действията или бездействията си наказания служител. Такова уточняване не е направено. При липсата на описание на нарушението и ако се приеме, че неправомерното действие, извършено от жалбоподателя е, че същият в качеството си на мл. автоконтрольор в определения часови период и дата е напуснал маршрута без разрешение /без да са посочени и да са налице писмени доказателства, от които да е видно точната установка в конкретния момент/, с което е осъществил състава на чл. 54, т. 1 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение се следва, че същият привидно е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не както е посочено в заповедта чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Отделно от това дисциплинарно наказващия орган му е наложил наказание на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което правно основание не кореспондира по никакъв начин с телеграфно написаната фактическа обстановка.

При това положение посочените правни основания не кореспондират с фактическите основания, послужили за издаване на ататуваната заповед и водят до неспазване на установената форма на акта. Точното посочване на санкционираното със заповедта нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, въз основа на които това е установено, са от съществено значение за законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото.

С оглед всичко изложено състава приема, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

При този изход на спора в тежест на ответника по жалбата следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски. Същите са в размер на 310 лева и представляват заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на производство и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.В.Д.***, от гр. Перник заповед с рег. №313349 от 08.05.2015 г. на Директора на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на П.В.Д.,*** с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 310 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/