Р Е Ш Е Н И Е

№ 351

гр. Перник, 04.11.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията АД № 321 по описа за 2015г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.С.И., с адрес *** срещу Заповед № 1067 от 15.06.2015г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “надстрояване на съществуваща масивна жилищна сграда”, намираща се в УПИ VІІІ-11390, кв. 452 по плана на кв. *** от П.С.И.***. Разпоредено е доброволно изпълнение на заповедта, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, е предвидено принудително изпълнение.

В жалбата се поддържа, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие на материално правните разпоредби. В хода по същество пълномощника на жалбоподателя пледира жалбата да бъде уважена. Заявява претенция за присъждане на разноски. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответника по жалбата-Кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, защото разпоредения за премахване строеж е изграден без разрешение за строеж, което го прави незаконен и като такъв трябва да се премахне. В писмени бележки доразвива доводите си за законосъобразност на атакувания акт. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като нейн адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

Жалбоподателя П.И.*** и заинтересованите страни С.С. и М.А.*** са наследници на С. И. С.***, видно от удостоверение за наследници № 35 от 22.07.2013г.. Последният от своя страна е наследник на И. С. Д.*** собственик на УПИ VІІІ-11390, кв. 452 по плана на кв.***.

М.А.*** с жалба вх. № 13/ТР-5169 от 10.10.2013г. е сезирала кмета на община Перник за извършено през 2012г. надстрояване от едната страна на жилищната сграда и за събаряне на съществуващия покрив и изграждане на нов покрив без тяхно съгласие. Поискала е проверка по случая.

Поради влошени отношения между съсобствениците на УПИ VІІІ-11390, кв. 452 по плана на кв.*** с решение № 42 от 19.02.2015г. по ГД № 8092 от 2013г. по описа на районен съд Перник е допусната делба на посочения имот и на находящите се в него сгради и постройки при равни делбени квоти между посочените по-горе лица. До извършване на делбата е предоставена за ползване на жалбоподателя сграда с площ от 111кв.м., в която е констатиран незаконния строеж.

Във връзка с жалбата на А. е разпоредена проверка. Съставен е констативен протокол, в който е констатиран незаконен строеж. Срещу протокола са постъпили възражения, разгледани са и са приети за неоснователни. Издадена е заповед № 1067 от 15.06.2015г. на Кмета на община Перник, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж от настоящия жалбоподател.

По основателността:*

Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмет на община Перник и същият разполага с правомощията при констатирани незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи да издава административни актове с такова съдържание. В процесния случай строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а” от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.

Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на строежа и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при Община Перник. В случая актът, с който се установява незаконно строителство е съставен в отсъствие на нарушителя и екземпляр от него му е връчен на 11.05.2015г., видно от отбелязване върху него. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ са постъпили възражения, в които са изложени доводи, че строежът е търпим. С оглед на изложеното жалбоподателя, като възложител и изпълнител на строежа, респ. съсобственик на имота и на сградата е бил страна в административното производство и е участвал активно в развилото се административно производство. При извършената проверка се установява, че описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Тук следва да се посочи, че след преглед на административната преписка не се констатират съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби ще се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.

Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

В хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта, като неоспорено от страните се цени в цялост. Въз основа на него се приема, че е изпълнен върху надстройката от северната страна на сградата надзид, върху който стъпва покривната конструкция. Същият е с височина от около един метър, изпълнен е с тухлена зидария с дебелина 25см. с вароциментов разтвор и посредсвом него се е увеличила височината на подпокривното пространство. Елементите от дървената покривна конструкция са подменени изцяло с нови. С извършеното строителство /надзид и подмяна на елементите на покривната конструкция се възстановява експлоатационната годност на сградата и се удължава срокът на нейната експлоатация. Констатациите на вещото лице се припокриват напълно с констатациите, обективирани в констативния акт, поставил началото на това производство относно вида и характера на процесния строеж. От описанието на строежа и неговата характеристика се приема, че незаконният строеж представлява строеж на основно застрояване- надзид от северната страна на сградата над съществуваща надстройка изграден в съсобствен имот без съгласие на останалите съсобственици. С оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в настоящето производство и същият е годно доказателство. Стените са иззидани от тухли, височината на подпокривното пространство е увеличено и изцяло е подменена покривната конструкция. За извършените строителни дейности касателно надзида не е представено разрешение за строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. По отношение на покрива в констативния акт не са изведени аргументи за незаконността му и респ. няма констатации за премахването му. Тези обстоятелства се установяват както от събраните в хода на административното производство доказателства, така и от ангажираните такива в хода на съдебното производство, а и по тях не е налице формален спор между страните. Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Строежът-надзид от северната страна на надстройката не попада в изключенията посочени в чл. 151 от ЗУТ. За всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за констатирания строеж, с каквото жалбоподателя не разполага.

 По делото безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е изграден без разрешение за строеж. Именно поради липсата на строителни книжа е допустимо да се извърши проверка дали осъщественото строителство не попада в пар. 16 от ДР на ЗУТ. По отношение на доводите на жалбоподателя за търпимост на строежа в хода на административното производство са представени две нотариално заверени декларации от 04.10.2013г.. В декларацията подписана от три лица се сочи, че жилищната сграда-еднофамилна, със застроена площ от 111 кв. метра на два етажа е изградена преди повече от 30г.. Другата декларация е неотносима към спора. В хода на съдебното производство се изслушаха и свидетлските показания на Д. К. Г.***. От тях се приема, че през 1983г. жалбоподателят е направил надзид над втория етаж, а през 2012г. е изградил и направил нов покрив и е задигнал надзида с 5-6 тухли от северната страна. По искане на заинтересованата страна се допусна изслушване на свидетелски показания на Ж. К. С.***. Същата е в родствени връзки със страните и заяви, че иска да свидетелства. Категорична е, че покривът визуално е променен и не е в предишния си вид. От едната страна е задигнат надзида и по този начин целия покрив е променен. Въз основа на свидетелските показания на Господинов и на Славова се приема, че през 2012г. е извършено надстрояване на надзида и е изграден нов покрив. Свидетелските показания за годината на изграждане на надзида над настройката кореспондират изцяло с твърденията на заинтересованата страна А. и доводите на жалбоподателя за периода на извършените ремонтни дейности по къщата. При това положение разпоредбата на пар. 16 от ПР на ЗУТ, както и на пар. 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед годината на изграждане са неприложими и това изключва проверката за търпимост и възможността за узаконяването му, поради което същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Налице са всички законови предпоставки за премахване на процесния строеж, като незаконен, предвид на което издадената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложеното като е констатиран извършен строеж в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж “надстрояване на съществуваща масивна жилищна сграда”, намираща се в УПИ VІІІ-11390, кв. 452 по плана на кв. ***гр. П.***. В обстоятелствената част на заповедта обектът е конкретизиран с местоположение, параметри и височина. При издаване на заповедта Кметът на общината се е позовал на констативен акт № 1-13/ТР-5119 от 20.04.2015г., поради което констатациите от документа се приемат като част от мотивите на заповедта и не е необходимо да се преповтарят. Същият съдържа описателна и графична част с обозначени параметри на незаконното строителство-предмет на заповедта. Описанието в заповедта като надстрояване не води до противоречие и неяснота досежно обекта-разпореден за премахване. Дори да се приеме, че диспозитива на заповедта съдържа непълнота, това не е основание за отмяна, след като е определен обекта на премахване. След което е описано в технически параметри състоянието на незаконният строеж-в северната част на покрива надзида е увеличен с един метър, а в разпореждането за премахване обекта е обозначен без размери, площ и конструктивни елементи, но няма различни параметри от посочените в мотивната част обстоятелства в тази насока. Изпълнението на разпореденото премахване не е в предмета на заповедта, а вредите, които биха понесли собствениците от евентуалното частично премахване, извън констатираното незаконно строителство не са част от фактическия състав на чл. 225 от ЗУТ.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона, която е да се преустанови незаконното строителство. При издаването на акта не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава. По така изложените съображения, оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. Оспорването срещу атакуваната заповед следва да бъде отхвърлено, тъй като не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК.

С оглед изхода на делото и като съобрази своевременно направеното искане за присъждане на разноски, придружено и със списък на разноските чл. 80 от ГПК на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК и в тежест на жалбоподателя ще се възложат направените от административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600.00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

РЕШИ:

Отхвърля оспорването по жалба на П.С.И.*** срещу Заповед № 1067 от 15.06.2015г. на Кмета на община Перник.

ОСЪЖДА П.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Перник сумата от 600 лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия:/п/