Р Е Ш E Н И Е

№ 382

Гр. Перник, 12.11.2015 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 322/2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на И.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.Й.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.С. С. от АК София със съдебен адрес ***, *********, в качеството им на собственици на по 1/2 идеална част от УПИ XVІІ, кв. 107а, по плана на с. Рударци, община Перник, срещу Заповед № 929 от 26.05.2015 година на кмета на община Перник, с която е наредено в срок от един месец, считано от влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат обект „Масивен гараж“, намиращ се в горепосочения недвижим имот.

Жалбоподателите твърдят, че в качеството си на съсобственици на урегулирания поземлен имот не са възложители на процесния строеж /масивен гараж/, като последния е построен от трето лице – Е.И., поради което заявяват, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Въз основа на така изложените в жалбата подробни аргументи се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването на обект „Масивен гараж“, намиращ се в горепосочения недвижим имот, като алтернативно претендират да бъде изменена в частта, с която всеки един от тях – съсобствениците /настоящи жалбоподатели/ е задължен да премахне обект: „Масивен гараж“.

В проведеното съдебно заседание на 19.10.2015 година жалбоподателя И.Д.И. редовно призована не се явява и не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като заявява, че не оспорва констатациите относно незаконността на изградения гараж, но въпреки това твърди, че като съсобственик е не извършител на строежа, съответно не следва да го премахва.

В проведеното съдебно заседание на 19.10.2015 година жалбоподателя С.Й.Е. редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Десислава Евтимова оспорва жалбата, като излага подробни съображения за неоснователността на подадената жалба, поради което моли да я отхвърли. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод постъпило писмо вх. № 12/СЛУ-357/17.01.2012 година от началника на РОНСК Перник при РДНСК – ЮРЗ по повод подадена жалба от И.Д.И., с искане да бъде извършена проверка за законосъобразност на обект „Масивен гараж“ в процесния недвижим имот.

На 16.03.2012 година е извършена проверка на място и е съставен констативен протокол № 1-375/16.03.2102 година, с който е установено, че на място не е осигурен достъп до УПИ ХVІІ, кв. 107а по плана на с. Рударци, община Перник.

Административният орган е изискал от настоящите жалбоподатели няколкократно да представят доказателства за издадени строителни книжа и разрешение за строеж за обекта „Масивен гараж“, но последните не са представили такива. Посоченият факт не се оспорва, а се признава от жалбоподателите, както в подадените жалби, така и в писмените бележки на жалбоподателя И.Д.И. относно констатациите за незаконността на изградения гараж.

С констативен акт № 2-12/СЛУ-357 от 10.06.2013 година служители на община Перник са установили при проверка на строеж „Масивен гараж“, намиращ се в с. Рударци, кв. 107, че е собственост на И.Д.И. /съгласно решение № 1037/19.01.2012 година на районен съд Перник/ и С.Й.Е. /съгласно нотариален акт № 125, том І, рег. № 1476, дело № 84/2010 година. Проверката е извършена в отсъствието на съсобствениците, с оглед тяхното ненамиране, като строежа е завършен. Служители на община Перник са установили, че в процесния УПИ, на дворищно-регулационната линия с УПИ ХVІ е изграден масивен гараж с размери 6.00 м., на 3.50 м. и на 2.30 височина, като е изграден от колони, греди и ограждащи тухлени зидове, за който няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.

Видно от приложеното по делото становище на главния архитект на община Перник изградения гараж е без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и не е търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване.

По делото е представена нотариално заверена декларация от 21.04.2004 година, подписана от Й.Е.И. и от И.Д.И. /настоящ жалбоподател/, с която заявяват, че са съгласни да построят заедно със съседите – собственици на парцел ХVІІІ, кв. 107 Г и А.К. всеки в своя и за собствена сметка с обща стена по оградата между двата парцела стопански сгради с дължина по оградата 10 метра и височина не по – голяма от 2 метра. Така представената декларация не установява, кой и кога след 21.04.2004 година е извършил строителството на процесния гараж.

По делото няма спор между страните, че жалбоподателите са съсобственици при равни квоти – по 1/2 идеална част от УПИ XVІІ, кв. 107а, по плана на с. Рударци, община Перник, в който е изграден строежа „Масивен гараж“, видно от представените по делото писмени доказателства /съдебни решения и нотариални актове/, като и от изявленията на жалбоподателите в подадените жалби.

Представено е по делото строително разрешение № 44 от 03.02.1996 година за изграждането на масивна вила, което е неотносимо по делото с оглед на неговия предмет.

С констативен протокол № 12/СЛУ-357-43-1 от 12.05.2015 година, съставен от служители на община Перник е установено, че няма промяна на фактите и обстоятелствата, констатирани и отразени в констативен акт № 2-12/СЛУ-357 от 10.06.2013 година.

Със Заповед № 929 от 26.05.2015 година на кмета на община Перник, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено в срок от един месец, считано от влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат обект „Масивен гараж“, намиращ се в УПИ ХVІІ, кв. 107а по плана на с. Рударци от съсобствениците – настоящи жалбоподатели, тьй като е изграден без изискващите се строителни книжа и разрешение за строеж, която заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, според която норма – кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая строежа е гараж и като такъв винаги е пета категория по аргумент на чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ.

В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.

Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателите са редовно уведомени, като не са присъствали при съставяне на констативният акт, съответно не е засегнато правото им на защита. Няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община Перник, съответно срещу констативния акт е постъпило възражения само от жалбоподателя И.Д.И., в което заявява, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, но е извършител на строежа, които възражения са обсъдени от органа.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 или § 127 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.

Дефиницията на понятието „Строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.

Между страните няма спор, че изграденото представлява „Масивен гараж“ с размери 6.00 м., на 3.50 м. и на 2.30 височина, който строеж е изграден от колони, греди и ограждащи тухлени зидове, за който няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Нещо повече жалбоподателите не оспорва констатациите относно незаконността на изградения гараж, като за него няма строителни книжа и издадено разрешение за строеж, който факт е безспорен между страните.

Липсата на строително разрешение, предпоставя наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както е посочил и административният орган, поради което издадената на това основание заповед е законосъобразна.

Спорен по делото е въпроса кой е изградил строежа „Масивен гараж“, съответно върху кой тежи задължението за принудителното му премахване. С определение от 23.09.2015 година, връчено редовно на жалбоподателите настоящия съдебен състав е указал доказателствената тежест на жалбоподателите, с оглед на фактите които твърдят за осъществили се и от които черпят за себе си благоприятни правни последици, но такива не са ангажирани. Налице са твърдения без да са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, като не са представили нито договор за строеж, от който да видно кой е изпълнителя на строежа, нито че са учредили право на строеж на трето лице да строи в техния съсобствен имот, съответно да носят отговорността за премахването на строежа „Масивен гараж“. В случая е безспорно, че настоящите жалбоподатели са съсобственици и именно в това си качество по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение първо от ЗУТ са възложители на процесния строеж, поради което следва да го премахнат. Изложените факти не променят законосъобразните изводи на ответника по жалбата – административния орган за наличието на незаконен строеж, чието премахване е наредено да се извърши съсобствениците /възложители/, поради което правилно им е възложено изпълнението на оспорената заповед.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата старши юрисконсулт Десислава Евтимова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважение, като жалбоподателите заплатят сумата от 600 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.Й.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.С. С. от АК София със съдебен адрес ***, *********, в качеството им на собственици на по 1/2 идеална част от УПИ XVІІ, кв. 107а, по плана на с. Рударци, община Перник, срещу Заповед № 929 от 26.05.2015 година на кмета на община Перник, с която е наредено в срок от един месец, считано от влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат обект „Масивен гараж“, намиращ се в горепосочения недвижим имот, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.Й.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.С. С. от АК София със съдебен адрес ***, ********* да заплатят на община Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 1А юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/