Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
гр. Перник, 26.11.2015
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
тридесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря И.И.***, като разгледа докладваното от съдията АД № 439 по описа за 2015г. на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 51, ал. 3 от
Закона за храните във връзка с чл. 145 и
сл. от АПК.
В жалбата се излагат съображения, че
оспорваната заповед е издадена при липса на компетентност, при неспазване на
установената форма и при нарушение на административно производствените правила.
Твърди се и че същата е постановена при неправилно прилагане на материалния
закон и при несъответствие с целта на закона. В хода по същество пълномощника
на жалбоподателя пледира жалбата да бъде уважена. Заявява претенция за
присъждане на разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните-Перник, чрез пълномощника си, поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че атакуваната заповед
е правилна и законосъобразна. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Не заявява
претенция за присъждане на разноски.
Административен съд
- Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат,
срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
ЕТ ”***” е вписан в регистъра на обектите за
производство на храни и за търговия с храни. Притежава удостоверение за
регистрация на обект за търговия на дребно с храни на заведение за обществено
хранене № 1857 от 26.07.2012г., издадено от ОДБХ - Перник за обект:
кафе-аперитив “***”, неразделна част, от което е списък на групите храни, които
могат да се предлагат в заведението.
На 25.08.2015г. при
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е
постъпил сигнал от М. С.***, в който се изразява възмущение от дейността на
заведение “***”, находящо се на язовир “***”. Сигналът е изпратен за проверка
на Областна дирекция по безопасност на храните - Перник. На 27.08.2015г. д-р Т.В.***
и д-р Л. И.***, инспектори при ОДБХ - Перник са посетили
заведението. В присъствието на жалбоподателя са изготвили доклад, в който са изложили констатации във връзка с
проверката и са предложили заведението да бъде затворено. На същата дата
жалбоподателят е получил копие от доклада, като в него вписал, че заведението
не работи от седмици. Съставен е АУАН № 192 от 28.08.2015г.. На основание
констатациите, отразени в доклад за извършената на 27.08.2015г. инспекция, директорът на ОДБХ-Перник е издал заповед № 200
от 28.08.2015г., с която е спрял експлоатацията на обект: кафе-ареритив “***”,
считано от 31.08.2015г..
По основателността:
Заповедта, предмет на делото, е издадена от
компетентен орган - Директор на Областна дирекция за безопасност на храните -
Перник, съобразно правомощията му по чл. 51, ал. 1 от ЗХ, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. Не се
констатира нищожност на оспорената заповед, каквато е претенцията в жалбата и в
този смисъл не е налице основание за отмяната й по чл. 146, т. 1 от АПК.
При извършената проверка за законосъобразност не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството. На 27.08.2015г. е извършена проверка на обекта, стопанисван от настоящия жалбоподател, който представлява кафе-аперитив “***”, и в който съгласно удостоверението за регистрация се предлага храна. Съставен е доклад за установеното при проверката, надлежно предявен и подписан от управителя на дружеството.
Оспореният акт е
издаден в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и
непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице
индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от
АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете, издавани по реда на Закона за
храните. Формата на акта е гаранция за законосъобразността му, поради което при
неговото издаване административният
орган е задължен да съблюдава предвидените от законодателя изисквания и
условия. Именно поради това формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание
за отмяна на издадени при неспазването й административни актове – чл. 146, т. 2 от АПК. В случая се налага
убеждението, че формата не е спазена. Процесната заповед е издадена в нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като първо не са представени конкретни факти
и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени
нарушения, а на следващо място не са посочени конкретни съответни правни норми
от ЗХ и нормативни актове по неговото прилагане, тъй като изписаните разпоредби
на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗХ, бланкетни по своя характер, не се
възприемат като конкретна правна квалификация на установените нарушения.
Липсата на мотиви, липсата на посочени коректно в заповедта фактически и правни
основания за нейното издаване, е винаги съществено нарушение на изискването за
форма на акта, което налага неговата отмяна.
Нормативната регламентация
на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в Закона за
храните. Нормата на чл. 26 от ЗХ предвижда, че на официален контрол подлежат
всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни, състоянието и
начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им
пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства,
свързани с производството и търговията с храни; както и суровините, съставките,
добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни. От
друга страна, с Наредба № 5 от 25.05.2006г. за хигиената на храните са
детайлизирани хигиенните изисквания към производителите и търговците на храни,
включително към лицата, които осъществяват първично производство на храни и
свързаните с това производство дейности, към първичното производство на храни,
към обектите за производство и търговия с храни и към условията за производство
и търговия с храни. Наредбата се прилага на всички етапи на производство, преработка
и дистрибуция на храни, включително първичното производство на храни.
При установени
нарушения на ЗХ и Наредба № 5 от
25.05.2006 г. административните органи за контрол върху производството и
търговията с храни могат да налагат принудителните административни мерки (ПАМ)
по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Именно в качеството си на орган за извършване на
контрол, директорът на ОБДХ - Перник е наложил процесната ПАМ. За да се приложи
обаче същата, компетентният орган трябва по безспорен начин, както да е
констатирал извършени от проверявания търговец конкретни нарушения, съответно
обстоятелствено описани, така и на същите да е дал съответната правна
квалификация в издадения административен акт. В процесния случай съдът намира,
че в оспорваната заповед, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК, както не са посочени конкретни факти и обстоятелства (посочени са общи
такива), от които да се направи изводи за действително извършени нарушения,
така и не са посочени конкретни правни норми от ЗХ и Наредба № 5 от
25.05.2006г., които да обосноват правно вменените нарушения. В атакуваната
заповед е вписано, че в обекта има кухненско помещение,
но хигиенното състояние е лошо; че не са представени лични здравни книжки; че в
хладилните съоръжения са намерени храни без идентификационна маркировка; че
персоналът е без работно облекло; както и че обектът не работи с клиенти. Като правна квалификация на така вменените нарушения,
послужили като основание за налагане на мярката, са изписани чл. 17, ал. 1 и
чл. 18, ал. 1 от ЗХ, а като правно основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. В чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ
е предвидено като мярка спиране експлоатацията на обект за производство и
търговия с храни или на част от него “в случай на установени нарушения на
нормите и изискванията, определени в нормативен акт. На свой ред разпоредбите
на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗХ предписват спазване от страна на конкретен кръг субекти
на хигиенните изисквания и прилагане на добри практики, както и прилагане и
поддържане на система за управление на безопасността на храните/система за
анализ на опасностите и критични контролни точки или на процедури в
съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични
контролни точки. Бланкетният характер на цитираните разпоредби изисква
конкретното изписване от фактическа страна, както и обосноваване от правна, на
всяко установено нарушение, тъй като това предпоставя осъществяването на
контрол за законосъобразност на вменените нарушения, за които се налага ПАМ. В
случая органът е направил някакви констатации, без да посочи всяка от тях какво
конкретно нарушение съставлява. Прекалено общото изброяване на констатации,
като „хигиенното състояние е лошо“, „намерени са храни без идентификационна
маркировка“, или неотносимото към установеното по фактите, че „персоналът е без
работно облекло“ и „не са представени лични здравни книжки“ (при проверката
липсват данни установено наличие на „персонал“), както и липсата на конкретно
посочени, квалифициращи правно установеното по фактите нормативни разпоредби,
не може да обоснове извод за мотивираност на наложената ПАМ в частта й,
отнасяща се до вменените нарушения. Така установеното некоректно посочване на
фактическите и правни основания за издаване на административния акт, в случая
за налагане на ПАМ, винаги е съществено нарушение на изискванията за форма на
акта и е предпоставка за неговата отмяна, тъй като недопустимо е съдът да
допълва мотивите на административния орган, като уточнява фактите и дописва
правни квалификации на невменени със заповедта нарушения.
Отделно от горното
в оспорената заповед липсват изложени мотиви и защо е наложена именно
конкретната ПАМ, предвид ограничението, въведено с чл. 30а, ал. 1 от ЗХ. Правото на административния орган, дадено му
с чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗХ, да прецени дали да наложи сочената ПАМ, е
ограничено от целта, която това действие ще постигне, а именно създаване на
възможност на адресата й да предприеме
коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата
им. Законодателят
е уточнил изрично и, че органът следва да упражни оперативната си
самостоятелност, като отчете същността на несъответствието и водената
документация от производителя. Следователно границите на оперативната самостоятелност
на органа са ясно очертани и това е осигуряване възможност на адресата на
ПАМ да предприеме действия за
отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност. От
административния акт не става ясно дали
и защо именно с тази мярка ще се създаде възможност на търговеца да отстрани
несъответствията, както и дали същата е единствения начин да му се даде тази
възможност. Липсата на мотиви тук е пречка за съда да упражни контрол за
законосъобразност и по смисъла на чл. 169 от АПК.
Изложеното води до
извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, както поради
непълнота/липса на изложени фактически и правни основания за издаването й, така
и поради липса на мотивиране на решението на административния орган да приложи
именно процесната ПАМ в рамките на
дискрецията, от което следва невъзможност да бъде упражнен съдебен контрол за
законосъобразност, вкл. и по смисъла на чл. 169 от АПК. Заповедта следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените във връзка с производството пред съда разноски в размер на
общо 350 лв. (триста и петдесет лева), от които 50 лв. (петдесет лева)
заплатена държавна такса и 300 лв.
(триста лева) разноски за процесуално представителство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК съдия при
Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 200 от 28.08.2015г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Перник.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция по безопасност на храните - Перник да заплати на ЕТ „***“, със
седалище и адрес на управление: с. ***, област Перник, ЕИК *********, съдебни
разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева).
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ:/п/