Р Е Ш E Н И Е

№ 413

гр. Перник, 25.11.2015 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: И. Иванов

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 450 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.Б. *** срещу Заповед № 1 920з – 242 от 11.09.2015 година на главен инспектор при първо районно управление Перник към областна дирекция на министерството вътрешните работи Перник. С оспорваната заповед, за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на И.А.В., младши инспектор на длъжност старши полицай (ВПА) в група ООР при Първо Районно управление (РУ) към ОД на МВР Перник, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като e постановена при нарушаване на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необоснована. Оспорва се компетентността на издателя на оспорвания акт. Сочат се нарушения във връзка с неспазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за издаване на атакуваната заповед, липса на данни в хода на производството да е изготвяна обобщена справка по смисъла на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. Пледира се допуснато нарушение и на чл. 204, ал. 4 от ЗМВР поради липса на събиране и оценка на всички доказателства по случая. Сочи се, че административният акт не е съответен като съдържание на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като заповедта не съдържа вписани нарушените виновно законови разпоредби, поради липса на позоваване в конкретен нормативен акт, вменяващ служебните задължения, вменени за неизпълнени. По същество жалбата съдържа оплакване, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил дадените от служителя обяснения, поради което не ставало ясно същите взети ли приети по установения ред, както и взети ли са предвид при определяне на наказанието, както и се твърди недоказаност на дисциплинарното нарушение . Пледира се несъответствие на издадената заповед с целта на закона. На посочените основания моли съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят И.А.В. редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Ю.Б., която излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ирина Маркова оспорва жалбата, като неоснователна. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По повод постъпил на 28.05.2015 година сигнал на ЕЕСПН 112 за скандал в магазин „Лидл“ в гр. Перник между охранител и клиент на магазина дежурния служител в първо районно управление към ОД на МВР Перник изпратил за проверка автопатрул, в който назначен в наряд е и младши инспектор И.В. съвместно с командир А.В.. На място служителите установили С.М. – охрана в магазина и лицата Ст. С. и А. С.а – клиенти на магазина. Представили се по длъжност и име служителите от автопатрула, след изясняване на случая и приемане обясненията на участващите в скандала лица, които заявили, че помежду им не е имало физическа саморазправа, предупредили последните, че на обществено място не следва да разрешават личните си конфликти. За случая служителите, извършили проверката, докладвали в ОДЧ, като отразили, че във връзка със случая няма следи от побой, участниците нямат претенции едни към други, взети са данните на участниците в скандала, след което автопатрулът е насочен към следващ сигнал.

На 22.06.2015 година в главна дирекция „Национална полиция“ е получена жалба вх. № 328600-1182 от лицето С.М. – охранител към фирмата, охраняваща магазин „Лидл“ и участник в скандала, описан по – горе, с твърдение, че при въпросния конфликт лицето Ст. С. го е ударил, че служителите от автопатрула не съставили протокол, не се представили, не изискали записи от охранителните камери, нито му предоставили имената на другите участници в скандала. С писмо рег. №3286р-2459/30.06.2015 година (лист 19 от делото) директорът на ГД „НП“ е препратил сигнала на директора на ОД на МВР – Перник с указания да се разпореди цялостна проверка по случая при спазване изискванията на АПК и съобразно Правилата за организация на работата с предложенията и сигналите в МВР, утвърдени със Заповед рег. №Із-1977/29.07.2011 година.

На 06.07.2015 година жалбата е получена в Първо РУ към ОД на МВР Перник, като е разпоредено извършване на проверка във връзка с изложеното в същата. Във връзка при проверката по сигнала по преписката са представени докладни записки относно случая, включително и от И.А.В. /жалбоподател/ с рег. №1920р-3226/10.07.2015 година (лист 24 от делото). В резултат на проверката е установено (Справка рег.№1920р-4048/31.07.2015 година, лист 16 от делото), че въпреки липсата на основание по отношение останалите оплаквания на М., служителите от автопатрула, извършили проверката по сигнала, при отработване на същия са пропуснали да изискат от страните писмено да удостоверят липсата си на претенции една към друга чрез снемане на допълнителни писмени сведения, както и че дежурния в Първо РУ не е разпоредил такива да бъдат снети, с което са допуснати дисциплинарни нарушения поради небрежност в служебната дейност. Направено е предложение за ангажиране дисциплинарната отговорност на имащите отношение към проверката по случая служители на Първо РУ към ОД на МВР Перник посредством налагане на дисциплинарни наказания.

На 11.09.2015 година със Заповед № 1920з-242 на Главен инспектор Й. В., на И.А.В. на длъжност ст. полицай (ВПА) в група ООР при Първо РУ към ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание за това, че като полицейски служител, част от състава на автопатрул от разстановката на силите и средствата по ППД на Първо РУ към ОД на МВР Перник, е пропуснал да изиска от страните в скандала писмено да удостоверят липсата на претенции една към друга, чрез снемане на допълнителни писмени обяснения, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно „неизпълнение на служебните задължения, състоящо се в „Допусната небрежност в служебната дейност“ - чл. 199, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗМВР, за което служителят е дисциплинарно наказан с „Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца. Заповедта е връчена на И.А.В. на 11.09.2015 година.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Заповедта е незаконосъобразна.

Неоснователно възразява жалбоподателят за липса на компетентност на издателя на заповедта. Оспорената заповед, предвид вида на процесното дисциплинарно нарушение и съответното му наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е издадена от компетентен орган, служител на ръководна длъжност – главен инспектор в Първо РУ към ОД на МВР Перник – чл. 204, т. 4 във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 143, ал. 2 от ЗМВР във връзка с Заповед № 8121з-212 от 24.02.2015 година относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, Приложение 1, №VІІІ.1, т. 3.

Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР справката по повод осъществената проверка, съдържаща извод за установени нарушения на служебната дисциплина и техните автори е изготвена на 31.07.2015 година, а заповедта е издадена на 11.09.2015 година.

Оспорваният административен акт е връчен срещу подпис на И.А.В. на 11.09.2015 година, съобразено с правилото на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР.

Заповедта е съставена в предписаната от закона форма, а именно писмена заповед по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Но актът не съдържа всички изискващи се от посочената норма реквизити. Вписани са извършител, място, време и обстоятелства, при които се счита, че нарушението е извършено; доказателствата, въз основа на които то е установено; правно основание и наказанието, което се налага; срок на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта не съдържа изброени изчерпателно разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, които са нарушени предвид обстоятелствата по извършване на дисциплинарното нарушение, тъй като вписаните такива на чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР са бланкетни, като несъдържащи конкретно правило за служебно поведение, което с действията си И.А.В. /жалбоподател/ да е нарушил. В оспорвания административен акт не е отразено по какъв начин на служителя са вменени сочените служебни задължения, вменени като небрежно изпълнени от наказаното дисциплинарно лице. От съществено значение както за формалната, така и за материалната законосъобразност на издадената заповед е да се посочи, конкретната нормативна или вътрешноведомствена разпоредба, респективно длъжностна характеристика, съдържащи служебното/-ите задължение/-я, при чието изпълнение служителят е проявил небрежност, което на свой ред следва да кореспондира както с обстоятелствено вмененото „обвинение“ в дисциплинарно нарушение, така и да обоснове ангажирането на дисциплинарна отговорност. Дадената от наказващия орган правна квалификация е създала неяснота у наказаното лице какво точно дисциплинарно нарушение му се вменява за извършено, с което е нарушено и правото му да се защити съответно. Констатираното е съществено нарушение и на изискването за форма на акта, залегнало в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

На следващо място дисциплинарно наказващият орган формално е вписал да е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР. В заповедта е описано, но по преписката не се съдържат, писмените обяснения на И.А.В., посочени като сведение с рег. №1920р-5480/03.09.2015 година, както и същите не са обсъдени в заповедта. Това наред със следващата констатация на съда води до извод за формален подход към проведеното производство.

Освен горното оспорваната заповед не съдържа изложени мотиви по всички въпроси, по които органът е длъжен да вземе становище. В обстоятелствената част на заповедта липсват доводи относно определянето на дисциплинарното наказание по вид и размер, съобразно тежестта на нарушението, последиците от неговото извършване, наличието на вина и нейната форма, като наказващият орган не е събрал, респективно обсъдил данни и относно цялостното поведение на служителя по време на службата – изисквания по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при налагане на дисциплинарно наказание. Изискванията за излагане на мотиви защо е наложено определено по вид и размер наказание следва да са приложими във всички случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по ЗМВР, изключая конкретните хипотези по чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, при реализиране на които видът на следващото се наказание е определен от законодателя при реализиране на съответните предпоставки. Бланкетното посочване в заповедта, че при издаването й са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, доколкото липсват обсъдени факти и направен изводи по същество относимо конкретно към всяко от тях, е недостатъчно да обоснове извод за съобразяване с предписанието на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Това на още по-голямо основание е необходимо в случаите на налагане на не най – ниското по степен дисциплинарно наказание, независимо от неговия минимален размер.

Установеното неспазване на изискванията на чл. 206 от ЗМВР настоящия съдебен състав намира за съществен процесуален порок на производството по налагане на дисциплинарно наказание, рефлектирал и върху правото на защита на наказания служител, което се също се явява основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

С оглед изложеното и като следствие от извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен поради допуснато в производството по издаването му съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на установената форма.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя се явява основателно, поради което ответника следва да му заплати сумата в общ размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 450 (четиристотин и петдесет) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 570150 от 18.09.2015 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1 920з – 242 от 11.09.2015 година на главен инспектор при Първо районно управление Перник към областна дирекция на министерството вътрешните работи Перник, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на И.А.В., младши инспектор на длъжност старши полицай (ВПА) в група ООР при Първо Районно управление (РУ) към ОД на МВР Перник, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на И.А.В. с ЕГН ********** от гр. Перник, ******** съдебни разноски в общ размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/