Р Е Ш Е Н И Е № 399

гр.Перник, 03 ноември, 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Стефан Станчев

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 452/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

А.В. *** обжалва заповед рег. № 1920з-241/11.ІХ.2015 г., издадена от ЗА Началник на Първо РУ Перник при ОД на МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата са развити оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия. Иска се отмяна на заповедта, по подробните съображения развити в жалбата и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – началник Първо РУ Перник при ОДМВР Перник не взема становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с приложените по административната преписка доказателства и ангажираните от оспорващия пред настоящата съдебна инстанция, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от засегнато от административния акт лице.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Не се спори, че жалбоподателят е младши експерт, длъжност “командир на отделение в група ООР” и е държавен служител в системата на ОД на МВР Перник.

По отношение на него е приложимо производството, регламентирано от гл. осма от ЗМВР. С оспорвана заповед, административният орган, действащ като дисциплинарно наказващ орган (ДНО) е наложил дисциплинарно наказание “писмено предупреждение за срок от три месеца”, затова, че оспорващия е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в “неизпълнение на служебните задължения”.

Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. В случая, липсва изобщо описание на нарушението, включително и на фактите и обстоятелствата при които е извършено. В посочената правна норма изрично е предвидено, че в индивидуалния административен акт, каквато по същество е оспорваната заповед, следва да се посочат разпоредбите, които наказваният служител е нарушил. В оспорената заповед такива норми не са посочени, а посочването им е бланкетно. От съществено значение за законосъобразността на оспорваната заповед е да се установи, което е в тежест на ДНО, дали при изпълнение на служебните си задължения е проявил небрежност, която да води до неизпълнението им, така както е разписано в ЗМВР и Правилника, в частност ведомствен подзаконов нормативен акт.

Формулираното нарушение от страна на оспорващия е определено като „неизпълнение на служебните задължения". Никъде обаче в атакувания акт не е отразено по какъв начин са му вменени тези задължения и от кой законов или подзаконов нормативен акт произтичат.

При провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание не е спазена разписаната в Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика процедура при установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Това нарушава правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и е пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на акта, тъй като съдът извършва проверката, изхождайки от волеизявлението на ДНО и не може да излиза извън рамките по отношение на самото нарушение, прието от него за дисциплинарно и за което именно нарушение на служителя е наложено дисциплинарно наказание. Констатира се съществено нарушение на изискването за форма на акта, залегнало в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, което само по себе си е основание за отмяната му. Следва да се отрази, като нарушаване на тази разпоредба от страна на ДНО, че дисциплинарното производство е образувано по повод справка, рег. № 1920/31.VІІ.2015, по описа на Първо РУ, която е изготвена на основание жалба на трето лице до ГД “Национална полиция” МВР. Никъде в справката, респ. в оспорваната заповед не се посочва, какво нормативно вменено в длъжностната характеристика на оспорващия задължение, е нарушено, по проявена и доказана небрежност, както приема ДНО в този случай. ДНО не установява, това обстоятелство, но приема, че има допусната небрежност в служебната дейност. Няма посочено нормативно основание, за да се приеме, че оспорващият е задължен да снема обяснения при всеки отработен адрес от участници в битов скандал, когато последния се изразява в словесно пререкание.

Няма доказателства участниците в скандала да са се псували или да са се обиждали, за да се индицира нарушение на обществения ред и морални норми. От събраните в дисциплинарното производство доказателства не се установява, по безспорен и категоричен начин, че А.В.В. ***е извършил твърдяното в заповедта нарушение на дисциплината.

Видно от процесната заповед според наказващия орган жалбоподателят е „пропуснал да изиска страните в скандала писмено да удостоверят, липсата на претенции един към друг, чрез снемане на допълнителни писмени сведения."

Твърдението в заповедта за извършени нарушения от В.*** не отговаря на действителността. Напротив действията на оспорващия са били съобразени със законовите изисквания и с вътрешните разпоредби във връзка с установената практика и организация на работата в системата на МВР. В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел, който е и пряк очевидец и участник, а тези показания изцяло съвпадат с изложения в писмени доказателства приложени и приобщени в дисциплинарната преписка, с изключение на тези на лицето, подало сигнала до ГДНП. Към датата на отработване на адреса са попълнени изискуемите за полицейските служби дневници, форми на отчет и докладни от отработилите адреса полицейски служители. За прецизност, ДНО е установил, че това лице, в сигнала е отразил неверни обстоятелства, които са опровергани в хода на проверката, по точно –сигнализиращия ГД НП няма медицинско удостоверяване за нанесен побой, или телесно увреждане към датата на скандала, между него и мирни граждани на гр. Перник, а по-късно е бил в отпуск по болест поради общо заболяване. От това следва извода, че липсва основание за изготвяне и оформяне на преписка, по която да са задължително приложими писмени обяснения. В хода на дисциплинарното производство, поне от приложената административна преписка не се установява снемането на обяснения или изслушването на дисциплинарно наказваното лице. ДНО, като административен орган, не може да докаже основателността и законосъобразността на издадения оспорван административен акт.

Настоящия състав счита, че ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства. Не е направено никакво разграничение за това, какво точно е нарушил жалбоподателя. Вмененото нарушение на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед e без фактическа конкретика за действие/бездействие на жалбоподателя, което да се подведе по този законов текст. В тази разпоредба има три предложения, а за прецизност би следвало административният орган да посочи кое точно е основанието за налагане на наказанието по реда на алинея втора. Така изложеното подчертава значимостта на изискването, залегнало в чл. 206, ал.4 от ЗМВР, което неизпълнението е довело до издаването на един незаконосъобразен акт, поради невъзможността да се прецени каква е действителната воля на ДНО, за да ангажира дисциплинарната отговорност на конкретния служител.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. ДНО не доказва как неизпълнението на служебните задължения на оспорващия се е отнесло/допринесло към допусната небрежност в служебната му дейност.

С оглед на изложеното, заповедта, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Основателна е претенцията на жалбоподателя, за присъждане на направените деловодни разноски. Същите са в размер на 460 лева, съобразно представения списък.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед рег.№ 1920з-241/11.ІХ.2015 г., на ЗА Началник Първо РУ Перник към ОД на МВР Перник, с която на младши експерт А.В.В. – “командир на отделение в група ООР”, при сектор ОП към Първо РУ Перник при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение за срок от три месеца”.

ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на А.В. В.*** сумата 460 (четиристотин и шестдесет) лева деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия:/П/