Р Е Ш E Н И Е
№ 415
Гр. Перник, 24.11.2015 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание
проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 465/2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на А.Р.А. с ЕГН ********** *** против
Заповед № ИД-1582 от 19.08.2015 година на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Перник, с която й е отказано еднократна помощ за отглеждане на
дете до една година по реда на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца, потвърдена
с Решение № РД01-127 от 18.09.2015 година на директора на „Регионална дирекция
за социално подпомагане“ гр. Перник.
В жалбата се излагат
съображения срещу постановения административен акт, като незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материално правните разпоредби. Твърди, че е записана
за студентка в редовна форма на обучение в минно – геоложки университет „Св.
Иван Рилски“ гр. София, считано от 15.07.2015 година, като преди това на
09.05.2015 година е родила малолетното дете Д. С. К.***. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени № ИД-1582 от 19.08.2015 година на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ Перник, с която й е отказано
еднократна помощ за отглеждане на дете до една година.
В проведеното съдебно заседание на 16.11.2015 година
жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание ответника по жалбата –
директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Перник, редовно призован се
представлява от младши юрисконсулт Е. Г. – Ч.***, която оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени доводи.
Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Видно от удостоверение за раждане № 5587150215 от 11.05.2015 година,
издаденото община Перник, малолетното дете Д. С. К.*** е родено на *** година,
като негова майка е А.Р.А. /жалбоподател/ и баща С. Д. К.***.
От уверение № 177 от 15.07.2015 година, издадено от минно – геоложки
университет „Св. Иван Рилски“ гр. София А.Р.А.*** /жалбоподател/ е записана
през учебната 2015/2016 година, зимен семестър, на първи курс, редовна обучение
за висше образувание на образователно – квалификационна степен бакалавър по
специалност екология и опазване на околната среда /ЕООС/.
В подкрепа на издаденото уверение е писмо от 10.08.2015 година,
издадено от минно – геоложки университет „Св. Иван Рилски“, установяващо че
настоящия жалбоподател има статут на редовна студентка от 15.07.2015 година.
С молба – декларация за получаване на еднократни парични помощи за
отглеждане на деца по чл. 6а и/или чл. 8в от ЗСПД А.Р.А.*** /жалбоподател/ на 16.07.2015
година е поискала от дирекция „Социално подпомагане“
гр. Перник отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до една
година, тьй като е майка студентка, за което е
приложила посоченото по – горе уверение, издадено от минно – геоложки
университет „Св. Иван Рилски“ гр. София.
С оспорената в настоящето производство Заповед № ИД-1582 от 19.08.2015
година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Перник на основание чл. 8в, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ по
реда на чл. 8в, ал. 1
от Закона за семейни помощи за деца.
Процесната заповед е оспорена по административен ред и с Решение № РД
01-127 от 18.09.2015 година на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане Перник на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на А.Р.А.***
и е потвърдена заповедта.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед
№ ИД-1582 от 19.08.2015 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“
Перник на основание чл. 8в, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ по
реда на чл. 8в, ал. 1
от Закона за семейни помощи за деца.
Съгласно чл. 168, ал. 1
от АПК настоящият съдебен състав следва да прецени законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен
орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и
целта на закона.
Настоящата съдебна инстанция счита, че оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на дирекция
„Социално подпомагане“ Перник, съобразно предоставените му с разпоредбата на чл. 10, ал. 4
от ЗСПД правомощия да издава заповеди за отпускане на семейни помощи
за деца. Заповедта е издадена в писмена форма и не са налице нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта.
В настоящото съдебно производство спорът се свежда до
приложението на материалния закон по въпроса има ли право жалбоподателката да
получи еднократна помощ за едно дете по реда на чл. 8в от
Закона за семейни помощи за деца, и конкретно – коя е приложимата
към казуса редакция на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД.
Материалноправните предпоставки за възникване правото
на исканата от жалбоподателя помощ са уредени в нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД /в актуалната й редакция към 28.07.2015
година/, а именно: 1.)
детето да живее постоянно в страната и да не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето; 2.) майката да живее
постоянно в страната и да е студентка в редовна форма на обучение във висше
училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование;
3.) майката да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата
на раждане на детето и 4.) майката да не е осигурена и да не получава
обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Правото по чл. 8в от
ЗСПД се упражнява по реда, визиран в чл. 16а ал. 2
от ППЗСПД – чрез подаване на молба – декларация по образец. От
анализа на посочените правни норми безспорно се установява, че за да бъде
упражнено претендираното право от страна на жалбоподателката, следва да бъде
установено чрез представените и приложени към молба – декларация документи
изпълнението на законовите изисквания за отпускане на такава помощ.
Административният орган е мотивирал отказа си да отпусне исканата помощ с
факта, че майката А.Р.А.*** към датата на раждане на детето Д. С. К.*** –
09.05.2015 година не е била записана като студентка в редовна форма на обучение,
а като такава е записана на 15.07.2015 година, видно от издаденото от минно –
геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ гр. София уверение № 177/15.07.2015
година, с факултетен № 151509, както и че не е
отговаряла на изискването на т. 4 да не е осигурена и де не е получава
обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.
В случай настоящия съдебен състав не споделя
становището на жалбоподателя за неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД от административния орган. Разпоредбата
на чл. 8в от
ЗСПД е материално правна и като такава нейното принципно положение е
нормативно уредено в текста на чл. 14, ал. 1
от Закона за нормативните актове /ЗНА/ – новият закон няма обратно
действие, освен ако това действие не е предвидено с изрична разпоредба на
закона. Това означава, че гражданският закон има действие за в бъдеще. Това
разрешение на закона не поставя въпроси, когато се касае за юридически факти и
правоотношения, възникнали след приемане на новия закон, тъй като те ще се
регулират от правилата на новия закон. Не представлява сложност и въпросът за „Обратното
действие“ на новия закон, което е относимо само към висящи правоотношения. Ако
обаче в предходните или заключителните разпоредби на закона не е предвидено
неговото обратно действие към заварените юридически факти или правоотношения,
то новият закон няма да има такова действие. В съдебната практика и теория
никога не е спорно, че заварените гражданскоправни отношения следва да се
преценяват не според новия материален закон, а според материалния закон, който
е бил в сила към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения
да са възникнали валидно при действието на стария закон. В настоящия случай
обаче се касае за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на
закона, но не са завършили своето действие, в който случай юридическият факт
придобива това правно действие, което му предписва новият закон, действието тук
се явява ex nunc. Новият закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически
факти, и юридически факти, които той заварва, но не са се проявили. Към момента
на подаване на молбата – декларация /16.07.2015 година/ за подпомагане,
законовата разпоредба, въвеждаща допълнително изискване към заявителите за
отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете, не е била част от
действащото законодателство, като същата е влязла сила на 28.07.2015 година /ДВ
бр. 57 от 2015 година/, но доколкото разпоредбата на чл. 8в, ал.1, т. 3и т. 4 от ЗСПД са действащи към момента на постановяване
на обжалвания акт – 19.08.2015 година, законосъобразността и правилността на
последния следва да се преценява спрямо материалния закон към момента на
издаването му /по аргумент на чл. 142, ал.1
от АПК/. Това е така, тъй като само с действащия към момента на
издаването на акта закон административните органи, а и правните субекти като
цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си. В този смисъл постановеният
административен акт, потвърден с решението на горестоящия административен орган,
с който е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от
ЗСПД за детето Д. С. К.*** на майка му А.Р.А.*** /жалбоподател/, се
преценява като правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед на гореизложеното и при извършената проверка
по реда на чл. 168 от АПК,
настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл.
146 от АПК.
Относно разноските:
Страните в настоящото съдебно производство не са
претендирали присъждането на направените съдебни разноски, поради което
настоящия съдебен състав не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Р.А. с ЕГН ********** ***, против Заповед № ИД-1582 от 19.08.2015 година
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Перник, с която й е отказано
еднократна помощ за отглеждане на дете до една година по реда на чл. 8в от
Закона за семейните помощи за деца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/