ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 421

гр.Перник, 26 ноември, 2015 г.

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 461/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

В.М. ***, чрез пълномощник оспорва мълчалив отказ на кмета на община с. Ковачевци, по повод подадена жалба вх. № 30/14.VІІІ.2015 г. за предприемане на действия по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ – да се премахне незаконен строеж, изграден в съседен на жалбоподателя имот УПИ ХІІІ-142, кв. 17 по плана на с. Егълница; алтернативно да се обяви, че издадено в полза на трето лице РС от 2008 г. е загубило правно действие, тъй като строителните дейности са прекратени, а строежа е останал непокрит. Иска се отмяна на мълчаливия отказ. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, кмет на община с. Ковачевци, чрез представляващия представител оспорва жалбата, като твърди, че в отговор на жалбата е разпоредена проверка, съставен е протокол на комисията, извършила проверката и с писмо от 12.Х.2015 г., ВрИД кмет на общината е отговорил на жалбоподателя, че искането му е неоснователно. Представя административна преписка, на основание на която е извършена проверката.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие следното.

Развилото се пред кмета на община с. Ковачевци е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане и подадената жалба срещу мълчалив отказ на кмета да се произнесе по искане да се издаде заповед за премахване на незаконен строеж. Ако се е оспорвало по същество строително разрешение за частта от сградата близнак, издадено на трето лице, такава процедура е предвидена по реда на чл. 216 от ЗУТ пред ДНСК, но тези оплаквания са прелюдия към искането за премахване на незаконен строеж до кмета на общината.

Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. с 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в предвидените в чл. 57 от АПК или в специални закони срокове на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Това искане при всички случаи следва да сочи конкретни факти, от които да следва задължението на административния орган въз основа на конкретна правна норма да издаде индивидуален административен акт. Искането е за премахване на претендиран от жалбоподателя незаконен строеж на трето лице, който е част от сграда близнак, на контактна стена със строеж на жалбоподателя. Практиката на ВАС е постоянна и непротиворечива - молбите на граждани и юридически лица досежно незаконно строителство до органите по строителен контрол имат характер на сигнали и не водят до задължение на органите да се произнасят по тях, поради което и не може да се счита, че е налице мълчалив отказ в случаите на непроизнасяне. В производствата по премахване на незаконни строежи органите по строителен контрол действат служебно.

"Мълчалив отказ" по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице тогава, когато настъпването на конкретни факти от обективната действителност вменява в задължение на компетентния административен орган на основание законова норма да издаде индивидуален административен акт. Съгласно чл. чл. 225 и 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ компетентен да издава индивидуални административни актове за премахване на незаконни строежи е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както и кмета на общината за определена категория строежи. В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ / ДНСК и кмета/ задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по този закон са заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. С тази разпоредба специалният устройствен закон изключва по отношение производствата за издаване на изрично посочените актове хипотезата на отказа като индивидуален административен акт. С други думи - при издаването на заповеди за спиране, за забрана ползването и премахване на незаконен строеж административният орган действа служебно и единствено в неговите правомощия е преценката дали да издаде съответна заповед или не. Нормата е специална, игнорира разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи, за издаване на такива актове, не е регламентирано и задължение за тези органи за произнасяне по подадени сигнали. Заповедта за премахване на незаконен строеж от кмета на дадена община по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка със законовите му правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се издава служебно по инициатива на самия административен орган, в изпълнение на дискреционната власт с която разполага, а не по искане на граждани. Последните не могат да искат пряко от този орган издаване на такава заповед, поради което и органа не дължи произнасяне.

По аргумент от чл. 214, т. 3 от ЗУТ в тези производства компетентният орган действа служебно. Непроизнасянето по това искане не е формирало мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, предвид което оспорването по жалбата, по повод която е образувано съдебноадминистративното производство, като лишено от предмет, обосновано и в унисон със закона се определя, като процесуално недопустимо. Липсата на индивидуален административен акт по чл. 58, ал. 1 от АПК, на задължения на административния орган да извърши конкретни действия във връзка с искането от 14.VІІІ.2015 г., обуславя извод за недопустимост на “жалбата” в тази част.

По същия начин се отговаря и на искането, за обявяване на строителното разрешение от 2008 г., издадено в полза на трето лице за загубило правно действие. Жалбоподателят твърди, че строежа на другата част от сградата близнак е недовършен, което не значи, че не е осъществен, което изключва възможността, а и за жалбоподателя не съществува такава правна възможност да иска издаване на индивидуален административен акт в този смисъл.

Без значение в производството е обстоятелството, че след депозирането на жалбата до Административен съд Перник, срещу мълчалив отказ на 12.Х.2015 г. е изпратен отговор до жалбоподателя, който е недопустим като процедура и по същество неправилен.

В тежест на жалбоподателя се възлагат дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.М.М. ***, против мълчалив отказ на кмета на Община с. Ковачевци, обл. Перник по жалба вх. № 30/14.VІІІ.2015 г. до кмета на общината.

ОСЪЖДА В. М. М. *** да заплати на община с. Ковачевци, обл. Перник, сумата 300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщението до страните пред ВАС.

Съдия:/п/