Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.11.2015 г.

Административен съд - Перник, в касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 445 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Национален парк Рила“, против решение № 226 на Районен съд-Дупница, постановено по НАХД № 238 по описа на съда за 2015г..

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 35 от 13.02.2014 г., издадено от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ срещу К.Й.З. *** за нарушение по чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) във вр. с раздел ІІ, т. 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на Национален парк Рила (приет с решение № 522 от 04.07.2001г. на МС, обн. ДВ бр. 66 от 27.07.2001г.) във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лв.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано, което сочи за отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, вместо относимите по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за допуснати в производството по налагане на административно наказание процесуални нарушения във вр. с чл. 42, т. 4 от ЗАНН поради визирането в акта на обективни признаци на различни административни нарушения, като сочи, че ненужно районният съд е търсил тълкуване на понятието „движение и паркиране извън обозначените за това пътища и паркинги“, тъй като разпоредбите на плана, като такива с общ характер, изключват приложението на специалните, отнасящи се до режим и норми при зонирането на забранената територия. Възразява и срещу изводите на първата съдебна инстанция за недоказаност на процесното нарушение, като излага пространни доводи в тази посока и се основава в доказателствата, представени и събрани пред районния съд. На посочените основания иска от касационния съд да отмени атакувания съдебен акт като постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Във връзка с размера на наложеното административно наказание прилага справка за влезли в сила издадени срещу ответника по жалбата наказателни постановления за същото нарушение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, К.Й.З.***, пред съда не се явява, не изпраща представител и не дава становище във връзка с касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът прави извод за безспорно установени в случая нарушител и съставомерно деяние в процесуално законосъобразно производство, поради което предлага отмяна на решението на първата съдебна инстанция и потвърждаване на наказателното постановление.

Делото се гледа от Административен съд-Перник като касационна инстанция съгласно определение № 9512 от 15.09.2015г. на Върховен административен съд на Република България, постановено на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна в производството пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази сочените касационни основания и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в законова форма, по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е неправилно.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Районен съд – Дупница е приел от фактическа страна, че на 14.08.2013г. в 12:05 часа, в района на местността „Рилски езера“, отдел 95, подотдел А, попадащ на територията на Национален парк „Рила“, парков участък Дупница, охранителен участък І, землище на гр. Сапарева баня, служители на Дирекция „Национален парк Рила“ установили, че настоящият ответник преминава с МПС, марка „*** през описания по-горе участък, забранен за движение и паркиране съгласно режима, определен със закон и утвърден с план за управление на парка. Съставен е констативен протокол с №000581/14.08.2013г., като въз основа на същия, на 13.11.2013г. със съставяне на акт за нарушение, срещу К.Й.З.*** е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите, районният съд при извършваната служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание приел от правна страна, че актът е издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, но също и че АУАН е издаден в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като в същия липсвало пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Без да обсъди процесуалната законосъобразност на НП, посоченият порок на акта районният съд е квалифицирал като съществени такъв.

Разгледал съществото на спора първоинстанционният съдебен състав приел, че в производството пред съда е недоказано безспорно извършването на процесното нарушение. Районният съдия е посочил, че в производството не са установени и доказани релевантни за спора обстоятелства, а именно по кой път, тъй като до мястото посочено като място на нарушението се стигало по два пътя, нарушителят е достигнал до посочения в акта и НП отдел, подотдел и местност на парка, бил ли е забранен за движение този път и бил ли е обозначен по съответен начин. Изброеното е обосновало извод за недоказаност относно мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Направени са още изводи за прекалено общо описано място на извършване на нарушението, без изрично посочване на пътя, по който се е движел нарушителя, от което не следвал безсъмнен извод, че процесното нарушение е извършено на територията на НП „РИЛА“, забранена за преминаване с автомобили и надлежно обозначение за това. На посочените основания районният съд е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е неправилно.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, не са налице процесуални нарушения, допуснати при повторното му разглеждане от районния съд, както и поради факта, че спорът се разглежда в условието на чл. 227, ал. 1 от АПК, административният съд – действащ като касационна инстанция, ще реши спора в неговото същество при следните мотиви:

Неправилни, а и несъобразени със задължителните, съгласно чл. 224 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, указания на касационния съд, дадени с решение № 34 по КНАХД № 1/2015г. по описа на Административен съд - Кюстендил, върнал делото по повод обжалване на процесното НП за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Дупница са изводите на първата съдебна инстанция относно допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, свързани с несъобразяване с нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В съставения акт за установено нарушение, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление прецизно са описани както нарушението, така и обстоятелствата по неговото извършване. Посочването на дата, място, час и конкретно действие, което конкретно установено лице извършва посредством използването на определена вещ, са все обстоятелства по извършване на нарушението. А безспорно установеното обстоятелствено описано деяние, реализирано в разрез с нормативно установеното, се явява съставомерно именно по посочените за нарушени разпоредби. Преминаването с автомобил, индивидуализиран посредством марка и ДКН, идентични в акта и НП, през забранената за движение и паркиране на пътни превозни средства територия на Национален парк Рила, индивидуализирана също в достатъчна степен, е осъществяване на дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен със закон и утвърдения план за управление на НП „Рила“, посредством движение на пътно превозно средство на територията на парка. Така описаното нарушение покрива от обективна и субективна състав на административно нарушението именно по чл. 21, т. 16 във вр. с Раздел ІІ, точка 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на НП „Рила“ във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, посочени коректно в акта и НП и са основание за налагане на административно наказание.

Неправилен е и изводът на първата съдебна инстанция за предявени обстоятелствено с акта две различни административни нарушения на ЗЗТ - по чл. 81, ал. 1 и чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Вписването в акта и НП на израза „без разрешение“ е обстоятелство, допълващо нарушението, правилно определено като такова във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. По преписката не са налице данни или изводи за осъществявана към онзи момент от нарушителя определена дейност в защитена територия, забранена за извършване без разрешение или съгласуване, предвидено в ЗЗТ, т.е. разрешена при определени предпоставки. Посочените административнонаказателни състави се намират в съотношение общ към специален и във всички случаи на непроявени обективни елементи от специалния състав във вр. с т. 2 на посочената норма, ще се прилага общият.

Неправилни са и изводите на районния съд по същество за недоказаност на процесното нарушение. Липсата на разработен и утвърден към датата на извършване на нарушението Устройствен проект по смисъла на чл. 64 от ЗЗТ за пътищата и местата за движение и престой на МПС на територията на НП „Рила“ не е основание за подобен извод. Без съмнение към датата на извършване на процесното нарушение действат правилата и забраните, въведени с Плана за управление на НП „Рила“. Липсата на утвърден към този момент устройствен план по смисъла на чл. 64 от ЗЗТ може да обоснове единствено извод, че към датата на извършване на процесното нарушение на територията на парка е забранено движението и паркирането на пътни превозни средства без изключение (освен с изрично разрешение), тъй като към този момент липсват доказателства за определени и обозначени по съответния ред за тази цел пътища и паркинги. В настоящия случай мястото на извършване на нарушението е установено посредством посочването на достатъчно данни, и това е местност „Рилски езера“, която без съмнение е част от територията на парка, като попадаща в границите на същия (карта зониране НП „РИЛА“, м/у стр. 117 и 118 на Плана), идентифицирана освен това и посредством вписването на достатъчно допълнителни данни. Поради това безспорно по делото е, че движението и паркирането на ППС в границите на парка към 14.08.2013г. е административно нарушение във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. За спора е ирелевантно по кой път наказаното лице е достигнало до местността „Рилски езера“. От значение е къде е достигнало. Длъжностното лице, съставило констативния протокол за установяване на нарушението дава пред районния съд безпротиворечиви показания относно мястото на извършване на нарушението и съответното обозначаване границите на парка, потвърждавайки вписаното в протокола. Показанията на свидетеля кореспондират с констатациите, направени в протокола и акта за установено нарушение, както и с останалите доказателства, събрани по делото и като дадени от лице, в качеството му на длъжностно такова, във връзка с установяване на нарушенията на ЗЗТ и нормативните актове по прилагането му, се ценят като безпристрастни, обективни и достоверни. Констатациите в протокола, както и вписаното в акта и НП, на свой ред кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие що се отнася до мястото на извършване на нарушението и факта на навлизане на водача с посоченото МПС на територията на НП „Рила“. Относими и релевантни за спора са: заповед №РД-397/15.10.1999г. на министъра на околната среда и водите в част ІV, т. 5 относно статут на посоченото за местоизвършване, като част от територията на национален парк „Рила“ в частта му, обхващаща територията на област Кюстендил, в частност община Сапарева баня, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство Дупница, от 1997г., отдели 85-96 (л. 25 от НАХД №793/2014г.) ведно със заповед №РД-145/11.09.2012г. на директор на Национален парк „Рила“, забраняваща управлението, преминаването и престоя на всички МПС по направления, попадащи в забранена територия отдел 95, подотдел А, а именно туристически маршрут хижа „Ловна“ - хижа „Рилски езера“ и трасето ПСВЛ хижа „Пионерска“ - хижа „Рилски езера“, в частта, попадаща в границите на Национален парк „Рила“. Данните от посочените документи кореспондират с вписаното в акта и протокола и с обясненията на свидетеля Димитър Апостолов, че нарушителят е навлязъл с МПС в забранената за ППС зона на парка.

Предвид горното, деянието, извършено от К.З. реализира състав на административно нарушение по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел ІІ, т. 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на Национален парк Рила (приет с решение №522 от 04.07.2001 г. на МС, обн. ДВ бр. 66 от 27.07.2001 г.) във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, с оглед на което законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото основание.

Относно размера на наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лв.:

Наложеното административно наказание е законосъобразно по вид и в границите за съответното нарушение, (27, ал. 1 на ЗАНН), но е в размер на предвидения в закона максимум, което касационният съд намира завишено и несъответно на изискването на чл. 27, ал. 2 на ЗАНН, което го прави несъответно и на целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН. По делото не са налице доказателства и данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание в максимален размер. Представената от административнонаказващия орган справка относно издадени срещу К.З. множество наказателни постановления, както не съдържа информация относно нарушенията, повод за издаване на посочените НП, така и не доказва факт на влизането в сила на посочените актове на правораздаване към момента на извършване на процесното нарушение, което да обоснове налагане на наказание в максимален размер на посоченото основание. Други мотиви за определяне размера на наказанието административнонаказващият орган не сочи, както и не представя доказателства за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства поради което процесното наказателно постановление следва да бъде изменено, като за същото нарушение бъде наложено административно наказание в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лв. (петстотин лева).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 227, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 226 на Районен съд - Дупница, постановено по НАХД № 238 по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 35 от 13.02.2014г., издадено от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ срещу К.Й.З., ЕГН **********, адрес: ***, КАТО ЗА СЪЩОТО нарушение, по чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във вр. с раздел ІІ, т. 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на Национален парк Рила (приет с решение №522 от 04.07.2001 г. на МС, обн. ДВ бр. 66 от 27.07.2001 г.) във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното административно наказание „глоба“ от 5 000 (пет хиляди) лв. на 500 (петстотин) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/