Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 19 ноември 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №455 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.Е.В. *** против решение №524 от 30.07.2015 г. на Районен съд - Перник, ІІІ наказ. състав, постановено по НАХД №883 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №0926802, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Е.Е.В. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд, че процесният електронен фиш е със съдържание, съответно на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и на образеца на фиша, утвърден със Заповед №І-з 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на Вътрешните работи. Заявява, че въпреки специалния характер и съкратената процедура на производството по издаване на електронния фиш, в обжалвания пред съда акт липсва надлежно описание на нарушението поради липса на посочване в същия на съществен съставомерен елемент свързан с процесното деяние, а именно вписване и разположение на пътен знак, въвеждащ конкретното ограничение на скоростта и неговото разположение спрямо мястото на извършване на процесното нарушение. Твърди, че в производството пред първа съдебна инстанция административнонаказващият орган не е представил и относими доказателства във връзка с наличието на монтирани в процесния участък пътен знак В26, както и табела, обозначаваща извършвания контрол на скоростта на движение. Този пропуск жалбоподателят твърди както съществено да е ограничил правото му на защита, съобразно вмененото му обстоятелствено административнонаказателно обвинение, така и да препятствал осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на издадения акт на административно правораздаване. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и с изводите на районния съдия за прецизност на данните, отразили конкретното превишаване на скоростта поради наличие на разлики между стойността на скоростта, вписана във фиша и стойностите, регистрирани в приложените снимки, документиращи нарушението. Твърди, че в производството е останало неясно каква именно е била скоростта на движение на автомобила, тъй като е неизяснено приспаднат ли е заявения във фиша толеранс и съответно наказуемо е или не движение със скоростта, получена след съответното изчисление. На посочените основания от настоящия съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Пред съда от името на Е. е депозирана писмена молба, с която не се възразява по даване ход по съществото на делото и се заявява, че жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (правоприемник на ГД „ОП“), пред съда се представлява от ю. к. Найденчовски. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Пред съда като писмени доказателства срещу наведените касационни основания за отмяна решението на районния съд с ответникът представя Заповед №Із-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, Приложение към удостоверение за одобрен тип №14.09.5064.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН във вр. с НПК. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е потвърден.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал е възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка, а именно, че срещу Е.В. *** е образувано административнонаказателно производство посредством издаване на електронен фиш затова, че на 05.11.2014 г., в 17:56 часа, на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, с посока София - Перник, на територията на ОД на МВР - Перник, е управлявала собствения си лек автомобил с ДКН РК9656 АР със скорост от 104 км/ч, при забрана за движение със скорост в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак, надвишаваща 80 км/ч. Прието е, че нарушението е установено посредством използването на технически изправен и от одобрен тип стационарен скоростомер „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388, осъществяващ функциите си без намеса на човешки фактор.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесния електронен фиш, правилно е приложил материалния закон, като е наложил съответно по вид и в абсолютния размер административно наказание за безспорно извършено, както и от наказаното лице нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, установено посредством използването на технически изправно средство за измерване и от одобрен тип, поради което ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на ЕФ в частта, съдържаща описание на нарушението, респективно за безспорна установеност в производството на факта на изрично въведено ограничение на скоростта на движение в контролирания пътен участък, различна от стойностите, регламентирани в чл. 21, ал. 1 на ЗДвП, посредством съответния пътен знак В26. На първо място в ЕФ се съдържат достатъчно данни, съставляващи елементи на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Липсата на конкретно вписване, че скоростта на движение е ограничена посредством пътен знак Б26 е преодоляна посредством посочване на конкретната разрешена максимална скорост от 80 км/ч в контролирания участък и уточнението, че мястото на нарушението е автомагистрала, което на свой ред се основава в доказателствата по делото, както и кореспондира с въведената правна квалификация на нарушението в частта във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. С оглед данните от системата за скорост, с посочването на факта, че на конкретно място, с посочен вид на пътя, в конкретен ден и час, конкретно лице е управлявало конкретен автомобил със скорост, надвишаваща с 24 км/ч разрешената такава от 80 км/ч, е изпълнено в достатъчна степен изискването на чл. 189, ал. 4 за описание в ЕФ на нарушението. Поради това липсата на изрично вписване, че ограничението е въведено посредством ПЗ В26 не опорочава фиша в степен да обоснове отмяната му на това основание, тъй като пропускът както не е рефлектирал върху конекситета с правната квалификация на нарушението, така и не се е отразил върху правото на защита на наказаното лице.

Без основание е и възражението на жалбоподателя за недоказаност в производството пред районния съд на факта на реално обозначаване по надлежния ред на разрешената максимална скорост на движение относимо към участъка на нарушението, както и недоказаност на факта на наличие на монтирана табела, информираща за извършвания контрол по спазване правилата на движение. По делото е безспорно установено, като основано в доказателствата, че в посочения участък на АМ „Люлин“ в посока София - Перник и преди мястото на нарушението - тунел „Големо Бучино“, е въведено ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, посредством монтиран пътен знак В26. Приобщените в производство пред районния съд писмени доказателства безспорно установяват и доказват, че към датата на извършване на процесното нарушение, участъкът от АМ „Люлин“, обхванат от стационарното техническо средство за контрол по спазването правилата за движение, е бил предварително обозначен, съобразено с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, посредством монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.)

Без основание е и твърдението на наказаното лице, че скоростта на движение на автомобила не е установена безспорно поради разлики в стойностите, посочени в ЕФ и тези, съдържащи се в доказателствените материали по преписката, което водело и до липса на категоричност приспаднат ли е толеранса, предвид техническите характеристики на системата за скорост. Без съмнение в ЕФ посочената скорост на движение от 104 км/ч, е именно „наказуемата“ скорост след приспаднат толеранс, кореспондираща с данните от системата за скорост. Твърдението на нарушителя, че управлението на МПС със скорост, надвишаваща максимално разрешената с над 20 км/ч и до 21 км/ч не е административно нарушение се възприема като превратно тълкуване на закона и опит за заобикаляне на неговите разпоредби. Подобна теза категорично няма опора в ЗДвП поради възприетият от законодателя начин на отразяване на числените стойности на скоростта на движение, а именно цели числа.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи основание за касиране решението на районния съд. Изводите по правото на първоинстанционния състав са основани в установеното по фактите и са съответни на приложимия закон. С поведението си наказаният водач, управлявала на 05.11.2014 г. в 17:56 ч МПС в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“ със скорост от 104 км/ч, при безспорно въведена забрана за движение със скорост, надвишаваща 80 км/ч, е реализирала от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по посочените разпоредби на ЗДвП, за което в законосъобразно проведено административнонаказателно производство й е наложено съответното по вид и абсолютното по размер административно наказание.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които след процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №524 от 30.07.2015 г. на Районен съд - Перник, ІІІ наказ. състав, постановено по НАХД №883 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърден електронен фиш серия К №0926802, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Е.Е.В. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/