Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

386

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 25.11.2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

                                                                                                    ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Г. КНАХД № 459  по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.М.Т.,***, против решение № 559 от 11.09.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 934 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-1158-000568  от 08.05.2015г. на Началник сектор РУП към ОД на МВР-Перник, издадено срещу Р.М.Т. за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).   

Недоволен от решението на районния съд Р.Т. го обжалва и твърди, че същото е незаконосъобразно постановено при неизяснена във връзка с доказателствата фактическа обстановка, което е довело първоинстанционния състав до погрешни правни изводи. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление. Пред съда касаторът се явява лично. Поддържа жалбата и иска да се уважи. 

Ответника по жалбата  пред съда не изпраща представител и не излага становище във връзка с жалбата.

Участвалият по делото представител на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция. Предлага съдебния акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Административен съд-Перник, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране и преценка на приобщените във връзка със спора доказателства е възприел от фактическа страна изцяло обективираните в акта и наказателното постановление обстоятелства по извършване на нарушението, а именно, че на 09.04.2015г. Р.Т. е управлявал, лек автомобил с ДК № РК 2303ВА, за който не е  сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите към момента на проверката.    Нарушението е установено от служители на сектор „ПП“ към ОД на МВР - Перник, за което на същата дата срещу Т. със съставяне на акт за нарушение е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление. 

При така установеното по фактите Районен съд–Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.

Разгледал съществото на спора състава е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените дата, място и час, Р.Т. е управлявал МПС, собственост на друго лице, за което към този момент липсва сключен, действащ договор за застраховка „ГО“, с което е реализирал състав на нарушение именно по посочената законова разпоредба, за което правилно е наказан със съответното по вид и в абсолютен размер административно наказание.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

Без основание възразява касаторът за погрешни правни изводи в атакувания съдебен акт, основани в неправилна преценка на доказателствата. Районният съд в изпълнение на задължението си да издири обективната истина е събрал относими и достатъчни по повод спора доказателства (чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК), така че да формира своето вътрешно убеждение основано в закона. Касационният съд напълно споделя позицията на първата съдебна инстанция що се отнася до преценката на доказателствата. Късаторът и пред настоящата инстанция  обосновава своите възражения в представените по повод спора „сметки“ за платени суми, представляващи  две вноски във връзка с договореното разсрочено плащане на  сумата по застрахователния договор за процесното МПС, сключен във формата на застрахователна полица с № 22114002191858/26.08.2014г., със ЗД „ЛЕВ ИНС“. Правилно решаващият първоинстанционен състав е преценил достатъчността и съвкупността на доказателствата във връзка с твърдението на наказаното лице, че към момента на проверката за управлявания от същия автомобил е бил сключен и действителен договор за застраховка „ГО“. Кодекса за застраховането в чл. 261, ал. 1 категорично предпоставя удостоверяването на застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите от наличие на застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд, като съгласно ал. 2 на с.чл. в случаите, когато е уговорено разсрочено плащане на премия знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. Липсата на представяне в производството по налагане на административно наказание, респективно пред съда, на знак, издаден от Гаранционния фонд, удостоверяващ включително и срока, за който се твърди, че застрахователната премия е платена, обосновава съмнения относно достоверността на представения от страна на наказаното лице „лист“, именуван сметка, касаеща вноска по договора. Това, наред с данните в разпечатка от Информационния център към Гаранционния фонд, както и косвено, предвид представената полица за сключен нов застрахователен договор с дата 09.04.2015г.-14.00ч. /т.е. два часа след проверката/,  е достатъчно да обоснове категоричен извод, че към момента на проверката на 09.04.2015г., за управлявания от Р. Евтимов автомобил не е бил действащ, сключения на 26.08.2014г. застрахователен договор със ЗД „ЛЕВ ИНС“ за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица с № 22114002191858/26.08.2014г., поради  което Р. Евтимов, управлявал същият този автомобил, е реализирал от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което законосъобразно е административно наказан.

Горното обосновава извод за правилност и съобразеност на решението на първата съдебна инстанция с материалния закон, поради което съдебният акт като валиден, допустим и правилен ще бъде оставен в сила. 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 559 от 11.09.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 934 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                                                                                2. /п/