Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 389

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 03 ноември 2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА  

                                                                                    ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                            

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД   №462 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от МИТНИЦА „СТОЛИЧНА“ против част от решение №479 от 30.07.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №522 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт в обжалваната му част, е отменено наказателно постановление (НП) №1010/2014 г. от 16.02.2015 г., издадено от НАЧАЛНИКА НА МИТНИЦА „СТОЛИЧНА“ срещу  ЕТ „***“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от физическото лице търговец И. П. Г.***,  В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Жалбоподателят и административнонаказващ орган твърди, че са налице касационни основания за отмяна решението на първата съдебна инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН поради постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на закона.  Възразява срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения поради незаконосъобразно съставяне на акт за установено нарушение в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и несъблюдаване правилото на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. На посочените основания жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция в обжалваната му част и да върне делото за ново разглеждане и произнасяне по същество по отношение на отменената част на процесното наказателно постановление.

Пред съда касационният жалбоподател се представлява от ю.к. С.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, ЕТ „***“, гр. Перник, пред съда се представлява адв. З.***. Възразява срещу жалбата и моли решението на Районен съд - Перник в обжалваната му част да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура  -  Перник прави заключение за законосъобразност на изводите на районния съд. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна в производството пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана. Пред касационната инстанция писмени доказателства за установяване на сочените основания за обжалване на съдебния акт не са представени.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази сочените касационни основания и доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН, респ. НПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо процесното НП е частично отменено .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 26.03.2014 г. в хода на извършвана проверка в обект - павилион за закуски и кафе, находящ се в гр. Перник, стопанисван и експлоатиран от настоящия ответник, служители на Агенция „Митници“ открили в обекта 15 кутии цигари без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, съгласно разпоредбите на ЗАДС. За така установеното, след отправена покана до физическото лице-търговец, представляващо нарушителя - ЕТ, неполучена от същия, със съставяне на акт за нарушение, на 26.05.2014 г. срещу търговеца е образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл. 123, ал. 2 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.  

След изводите си по фактите и извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството за налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, решаващият първоинстанционен състав e приел, че в хода му са допуснати съществени нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление. Приел, че актът за установено нарушение е съставен при липсата на предпоставки за приложението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като поканата за съставяне на акт е неполучена от представляващия ЕТ, както и че производството е незаконосъобразно спряно без да са налице условията по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно липса на данни за „щателно издирване“ на нарушителя, предвид което срокът по чл. 34, ал. 3, от ЗАНН към датата на издаване на процесното НП е изтекъл, районният съд е отменил процесното наказателно постановление в частта, с която е наложено административно наказание „имуществена санкция“.

Решението е ПРАВИЛНО.

Касационният съд споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав касателно неправомерно спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, обосновал и следващ извод за издадено НП извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.  Безспорно е от доказателствата по делото, че с цел предявяване и връчване на съставения АУАН от страна на Митница „Столична“, на адреса на управление, вписан по отношение на ЕТ и в търговския регистър, са изпратени  две писма-покани с изх. №№32-67395/25.06.2014 г. и 32-6992/01.07.2014 г., като двете пратки отново са непотърсени от адресата си.  Без съмнение процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е пренебрегната от актосъставителя, но това поведение не  следва да се тълкува като съществен процесуален порок доколкото са предприети действия по издирване на нарушителя с цел предявяване и връчване на съставения акт. Видно е обаче от данните в известията за доставяне на отправените съобщения, че към момента на спиране на производството за компетентния актосъставител не са били налице предпоставките за спиране на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН към 01.07.2014 г., тъй като фактът на „непотърсена“ пратка все още не му е бил известен дори по отношение на първата отправена покана, с отбелязана на разписката дата на връщане 21.07.2014 г. С оглед това следва да се приеме, че към този момент са липсвали данни за довършено издирване  на нарушителя въобще. Процесуалното нарушение в случая се явява съществено, тъй като с действията си актосъставителят преодолял в нарушение на закона поради липса на предпоставки, настъпването по силата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН на преклузия по отношение издаване на наказателно постановление в рамките на срок от шест месеца от съставянето на акта за установяване на нарушението. Характерът на сроковете по чл. 34 на ЗАНН има за основна цел активност и дисциплиниране  на органите в производството по налагане на административно наказание с оглед постигане на бързина, респективно ефективност при реализирането на този вид репресия от страна на държавата. На свой ред спирането по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН няма за цел дерогиране или заобикаляне на тези разпоредби, а е процесуален способ за законосъобразно довършване на фазата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН, допустим само при наличие на посочените в закона предпоставки. Предвид това действията на актосъставителя по спиране на производството настоящия съд също възприема като такива, извършени в нарушение на закона, което в случая се явява съществено. На свой ред липсата на предпоставки за спиране на производството към 01.07.2014 г.  рефлектира върху законосъобразността на това действие, от което следва, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спрял да тече,  респективно НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. 

За пълнота на решението ще се отбележи, че касационния съд не споделя мотивите на първата съдебна инстанция за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение поради липса на изискваните от чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предпоставки за съставяне на акт за нарушение в отсъствието на нарушителя. По делото са налице безспорни доказателства, че наказващият орган е съобразил нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изискваща за съставяне на акт в отсъствието на нарушителя, последният или негов законов/договорен представител, да е бил надлежно поканен да се яви при компетентния актосъставител. Поканата за съставяне на акт е изпратена на адреса на управление на търговеца. Именно това, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 11 на ЗАНН, е мястото на връчване на призовки, съобщения и книжа в административнонаказателното производство. Неосигуряването на присъствие на посочения адрес на лице, натоварено да приема книжата от името на търговеца, съответно неприемането на пощенската пратка, съдържаща покана за явяване за съставяне на акт за нарушение от такова лице от пощенски клон, не следва да се тълкува в полза на нарушителя, тъй като това създава предпоставки за лесно препятстване действията на надлежните органи в производствата по реализиране на административнонаказателна отговорност. Предвид това съставянето на акта в отсъствие на нарушителя в случая не се явява процесуално нарушение. Дори хипотетично да се възприеме позицията на първата съдебна инстанция за допуснато процесуално нарушение,  същото предвид безспорния факт на предявяване и връчване на акта на нарушителя, не би се явило абсолютно съществен порок на производството, тъй като правото на нарушителя/неговия законен представител да организира защитата срещу предявеното административнонаказателно обвинение не е ограничено в никаква степен, включително и що се отнася до правото му да възрази при предявяването на акта и преди неговото подписване, каквото е и сторено посредством вписването „нямам“ в графата за възражения и обяснения.

Гореизложеното обосновава извод за съдебен акт, постановен в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на закона, поради което основания за неговото касиране не са налице.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №479 от 30.07.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №522 по описа на съда за 2015 г. В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление №1010/2014 г. от 16.02.2015 г., издадено от НАЧАЛНИКА НА МИТНИЦА „СТОЛИЧНА“ срещу  ЕТ „***“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от физическото лице търговец И. П. Г.***,  В ЧАСТТА за налагане на административно наказание за нарушение по чл. 123, ал. 2 от във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                          2./п/