Р Е Ш Е Н И Е № 466

гр.Перник, 17 декември, 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: С. СТАНЧЕВ

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 169/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

В Административен съд Перник е постъпила искова молба от Г.А.С. ***, срещу Регионална дирекция по горите – Кюстендил. Ищецът сочи като правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 – 207 от АПК. Искът му срещу ответника е за това, че срещу него е било издадено НП № 357/2013 от Директор на РДГ Кюстендил за извършено административно нарушение по ЗГ. С влезли в сила съдебни решения на РС Перник и на Административен съд Перник, НП № 357/2013 г. на директора на РДГ Кюстендил е отменено.

Ищецът твърди, че с издаденото срещу него незаконосъобразно НП, отменено по реда на съдебния контрол, му били причинени имуществени вреди, както следва: за периода 3.ХІІ.2012 – 1.ІХ.2013, през който отнетият, временно, по реда на чл. 273, ал. 1 от ЗГ товарен автомобил - камион ГАЗ 66, рег. № *****, не е ползван от наемател – 3150 лева, представляващ наем за 9 месеца; за период от 1.ІХ.2013 г. до влизане в сила на позитивното за ищеца съдебно решение, с което НП е отменено в частта за отнемане на камиона – се претендира сумата 2625 лева, изчислена от ищеца по 350 лева месечно, за това, че не могъл да ползва вещта; претендира, че след като взел камиона имало увреждания, които оценява общо в размер на 100 (60 лв. антифриз+40 лв. гумени съединения) лв. и за извършени деловодни разноски – заплащане на адвокат – 300 лева за представителство по нах дело. На основание тези вреди, твърдяни от ищеца иска от съда да бъде осъдена РДГ Кюстендил да му заплати сумата 6180 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и да му се присъдят деловодни разноски за настоящото производство.

Ответникът – РДГ – Кюстендил, чрез пълномощник оспорва иска. В становище по същество твърди, че иска е неоснователен и недоказан, дължи се отхвърлянето му и в полза на дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на окр. прокуратура Перник дава заключение, че исковата претенция, като цяло и по пера е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните прие следното.

Предявеният иск като цяло и в отделните му части е неоснователен и се отхвърля.

Основанието за предявяване на тази претениция е от влязло в сила съдебно решение на РС Перник, с което е отменено НП, издадено срещу ищеца за нарушение по ЗГ за извозване на широколистна дървесина без да е спазено нито едно от законово определените изисквания – няма контролна горска марка, няма производствена марка и без превозен билет. РС е приел несъответствие в датите на извършване на нарушението и отразеното в АУАН и на формално основание е приел, че има СПН в хода на административно наказателното производство и е отменил НП, без да обсъжда спора по същество. Формално – има отменено НП, което може да се приеме за основание, че ищецът е претърпял и изживял неблагоприятни последици от юрисдикционна дейност на компетентен да търси административно наказателна отговорност орган.

Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността се приема за обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяването на имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, който е специален закон в производството за обезщетение, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В исковото производство тежестта да докаже със съответните допустими доказателствени средства претенцията си за обезщетение за претендираните вреди е изцяло в тежест на ищеца. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на лицето вредата е имуществена, която по форма бива претърпяна загуба и пропусната полза.

Исковата претенция по пера е недоказана. По отношение на претенцията от 3150 лв. – неполучен доход от наем на камиона. Договора за наем е от 1.ІХ.2012 г.и самата му специфика изисква да е реален – да е предадена вещтта за ползване, срещу което да се получава договорения наем. На 3.ХІІ.2012 г., когато е извършено и установено нарушението, от което е последвала процедурата по чл. 273, ал. 1 от ЗГ, камионът е бил във владение на ищеца и е бил средство за извършване на нарушението. По искане на представител на ответника е направена справка в ТД НАП, като от приложения по делото отговор на приходната агенция и приложенията към извършената проверка се установява, че реално не е предоставяна вещта, не са плащани пари за ползването й и това не се спори от ищеца – писмените му обяснения до ТД НАП, офис Перник от 17.ХІ.2015 г., “не съм получавал никакви пари за наем на автомобила”.Представителят на наемателя, управител на “*****” ЕООД – “не съм ползвал МПС и не съм извършвал плащания за наем в размер на 350 лева месечно”. От тези изявления, единствения извод е, че имуществени щети по това перо не са търпяни и не е могло да се претърпят. Без да се обвързва този факт с правното основание на иска, е достатъчно да се спомене, че след като не са претърпени имуществени щети от 3150 лева в патримониума на ищеца, няма от кого да се търси обезщетение по това перо от иска. Свидетелските показания на св. Г., управител на “*****” ЕООД, дадени в с.з. на 14.Х.2015 г. са косвени по отношение на това за съществуването на наемни отношения между дружеството и ищеца. От тях не може да се прави категоричен извод, че е имало размяна на престация, а приложената преписка от ТД на НАП, ведно с протокол П-22001415191865-073-001 от16.ХІ.2015 и приложенията се цени като безспорно доказателство и на това основание, свидетелските показания са в противоречие със заявеното пред приходната агенция.

Претенцията от 2625 лева – пропуснати ползи от това, че ищецът не е ползвал камиона за период от 7 месеца и половина за периода от 1.ІХ.2013 г. до освобождаването му със съдебното решение на ПРС е недоказана и неоснователна. Единствено доказан е факта, че през това време ищецът не е могъл да ползва камиона, тъй като същия е бил в ДГС, гр. Дупница, по силата на издаденото НП. Не се установи, че през този период е имало потенциални възможности за ищеца да сключва превозни договор с различни дърводобивни предприятия или да са го търсили за тази дейност. Не се доказва причинна връзка в отнемането на камиона и претендираната щета, като ликвиден размер на последната. Както се спомена в тежест на ищеца е да докаже, че за него е имало потенциална възможност да реализира доходи, а невъзможността да ползва гражданските плодове на временно отнетата вещ го е лишила да осъществи и материализира ползи от експлоатацията на камиона. Имуществените вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи. Това е така, защото реализирането им зависи от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие, а освен това предполагаеми пропуснати ползи не се дължат по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. По делото липсват, а от събраните доказателства, не може да бъде установено по категоричен начин, че сключването на договора между ищеца и неустановен контрахент на практика би донесъл такива приходи на ищеца. От съществено значение за делото е установяването на факта, че лицето, ищеца, който твърди, че би получил със сигурност очакваната облага би могъл и би предприел необходимите действия за реализирането й. Основавайки се единствено на установеното по делото, че за конкретните, договорени дейности е определена конкретна цена, съгласно заключението на СИЕ, не установява да е налице бъдещо плащане на определена сума от друго лице, което да наеме ползването на временно отнетата вещ. В тази част предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

В смисъла на изложените съображения се отхвърля и исковата претенция за 100 лева – вложени средства, след връщането на вещта, за консумативи – антифриз и гумени съединения. На първо място – антифризът е задължителен консуматив при използването на машини с двигатели с вътрешно горене. Не се доказа пряка причинна връзка за това, че представител на ДГС Дупница е източил антифриза на автомобила, след като последния е бил предоставен на отговорно пазене в стопанството и това е била причина да се закупи посоченото в исковата молба количество. Закупеният антифриз е за нормалното ползване на автомобила. Предоставянето му в ДГС Дупница е следствие от законова последица от прилагането на разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, а видно от протокол от 7.V.2014 г., процесният камион е върнат на собственика “в състоянието, в което е задържана, приета от ищеца без забележки и няма претенции към ТП ДГС Дупница по отношение на съхранението й”. Това обстоятелства се потвърждава и от положения от ищеца подпис на протокола при приемането на вещта. От друга страна, ответникът по иска възразява и по отношение на допустимостта на иска в тази част, тъй като ДГС е самостоятелно юридическо лице. По сега действащия ЗГ (чл. 164) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства съставляват териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които предприятия съгласно ал. 2 на чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. В този смисъл възражението за недопустима искова претенция в тази част на иска е основателно.

Искът с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за имуществена вреда, представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за процесуално представителство по нах дело № 859/13 по описа на РС Перник във връзка с отменено наказателно постановление е неоснователен. Въпреки че наказателното постановление не е административен /правоприлагащ/ акт, а е правораздавателен акт, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, то е следствие на административна дейност на държавни или общински органи, поради което исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Действително, отмененото наказателно постановление само по себе си не е достатъчно условие за ангажиране на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление, в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд: решение № 2719/25.02.2014 г. по административно дело № 5729/2013 г., решение № 4390/31.03.2014 г. по административно дело № 7731/2013 г., решение № 8343/19.06.2014 г. по административно дело № 11204/2013 г. В тежест на ищца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. Както е изтъкнато в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Това не е предвидено и в НПК, субсидиарно приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. За да могат да бъдат уважавани по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, следва да бъдат направени законодателни промени в ЗАНН, защото видно от съдебната практика, неуредените от законодателя въпроси остават неразрешими посредством тълкувателната дейност на върховните съдилища. Претенцията за вреда, претърпяна от ищеца, представляваща заплащане на адвокатски хонорар във връзка с обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, не може да бъде подведена под хипотезата на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, защото претендираната от жалбоподателя материална вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Както се посочи по-горе в мотивите липсата на всеки един от кумулативно предвидените елементи от хипотезата на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, води до неприложимост на материално-правната норма. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие по начало не е задължително и неизбежно в производствата по ЗАНН. За санкционираното лице производствата по обжалване на наказателните постановления са безплатни, т.е. не се дължат такси и разноски. По силата на цитираното тълкувателно решение, дори и наказателното постановление да бъде отменено, административният орган няма да бъде задължен да възстанови на лицата, направените разходи за адвокатски хонорар. След като разноски не могат да бъдат предявявани в административно-наказателните производства и те остават за сметка, на тези които са ги направили без значение на изхода на делото, означава, че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, което по своя характер е облигационно - право да се иска от насрещната страна определено поведение (в случая заплащането на разноските) и съответстващото на това право задължение на противната страна да плати разноските по делото, направени от спечелилата делото страна. Още повече, в производството по ЗАНН адвокатската защита не е задължителна, а е въпрос на избор от страна на наказаното лице дали да ползва такава. Предвид изложеното може да се направи извода, че сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение не се считат като пряка и непосредствена последица от административната дейност на насрещната страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Липсва другата предвидена от закона предпоставка - причинената вреда да е пряка и непосредствена последица от отмененото НП. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че претърпените от ищеца имуществени вреди са в причинно-следствена връзка с отмененото по съответния ред наказателно постановление. Действително, разноските адвокатско възнаграждение са във връзка с водене на делата, по което е отменено процесното НП и произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, получило правната помощ. Същите обаче са направени след възникване на основанието и не могат да бъдат определени като вреди, причинени пряко от НП. При сключването на договора за правна защита и съдействие между адвоката и клиента възникват договорни отношения, като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на една от страните по договора. Изпълнение на договорно задължение от едно лице, не може самостоятелно да поради вреди за това лице, които да бъдат репарирани посредством търсене на обективна отговорност от трето лице, външно за това правоотношение. Вредата в настоящия случай не е резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него.

Този извод не може да се промени от факта, че договорните отношения между ищеца и неговият пълномощник пред въззивния съд са били по повод защита и процесуално представителство по тези дела. Тези изводи на съда не се променят от мотивите в ТП № 2 по ТД№ 2/2015 г. на ВКС и ВАС. В тълкувателния акт е посочено, че тези разноски могат да се претендират по реда на ЗОДОВ, т.е. предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане от административните съдилища като първа инстанция, но няма и не може да се излагат там доводи за основателността на тези претенции. Наличието на визираните в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразна административна дейност, следва да бъдат установявани конкретно по всяко дело като липсата дори на една от тях е основание за отхвърляне на претенцията за обезщетение.

На основание изложеното, съдът намира, че исковата претенция срещу ответника да се заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, общо в размер на 6180 лева е неоснователна и недоказана. Искът следва да се отхвърли, като в тежест на ищеца, се поставят деловодни разноски в размер на 639 лева.

По тези съображения, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ изцяло иск, предявен от Г.А.С. *** срещу Регионална дирекция по горите – Кюстендил за сумата от 6180 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено наказателно постановление № 357 от 17.V.2013 г. на Директора на РДГ Кюстендил.

ОСЪЖДА Г.А.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите - Кюстендил сумата 639 (шестстотин тридесет и девет) лева, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните с касационна жалба пред ВАС.

Съдия: /п/