Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
гр. Перник, 14.12.2015 г.
Административен
съд Перник, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
при секретаря И.И.*** като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 232
по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.С.Т.***, с ЕГН **********,*** подадена
чрез пълномощника му адв. Х.,***
срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразен административен акт, постановен при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че акта е постановен без да се изяснят фактите и обстоятелствата имащи значение по случая. Не било взето предвид, че липсата на отметка в таблицата по отношение на два парцела се дължала на неотбелязване на парцелите от служителя приемащ документите, който бил допуснал техническа грешка, а на жалбоподателя не било прочетено, че тези парцели въобще не са заявени за подпомагане по АЕП 214. В жалбата се твърди, че до момента били обработвани едни и същи площи, без каквато и да е разлика и е бил обект на многократни проверки и контрол, при които винаги се удостоверявало, че обработва едни и същи площи с изключение на двата парцела, с които бил заявил, че се намалява общата заявена площ за кампания 2014г.. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя пледира жалбата да се уважи и да се присъдят направените разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания скок не представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата-Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, излага становище, че издаденият акт е законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и присъждане на заплатен депозит на вещо лице. Подробни съображения излага в писмено становище.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 19 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.. Същият, видно от подадено през 2010г. ново заявление и заявление за подпомагане и заявление плащане по мярка Управление на земеделски земи с висока природна стойност /ВПС1/ с УИН 1418051018504 е кандидатствал по мярка 214 “АЕП” с 41.46ха. и е одобрен за участие по нея с тази площ.
През 2014г. е подадено заявление за подпомагане с УИН 1425061439068 и УРН 194630, вкл. и по мярка 214 "АЕП", в което са посочени/очертани площи. При извършена автоматична проверка на данните от заявлението е установено, че не са декларирани същите площи по направление "ВПС1", спрямо декларираните от предходните години като видно от формуляра за резултати от проверката грешката е по отношение на парцел 76114-709-1-2 и 76114-709-1-3 /стр. 291/. Запознат е с констатираната нередност и е дал на стр. 348 по делото обяснение, че намаляването на площите е поради разораването им от друг човек.
С писмо изх. № 01-6500/13321 от 20.11.2014г. зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е уведомил жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ”Земеделие” открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки и географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 86,28%. С това е нарушена нормата на чл. 24, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013г.. На това фактическо основание и във връзка с чл. 10, параграф 4, във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005г. и в съответствие с т. 5 от Методиката за намаляване и отказване на АЕП по мярка 214, изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009г. и утвърдена от Министъра на земеделието и храните, както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба, са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Към писмото е приложена таблица с описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените /референтните/ площи. От приложението към писмото се установява, че референтните /одобрени/ парцели са с обща площ 41.46 ха, а заявените за текущата кампания са с обща площ 36.24 ха, като площта от пресичане /географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания/ е в размер общо на 35.77 ха., което в процентно изражение е 86.28%. Писмото е получено от жалбоподателя на 04.12.2014г., видно от обратна разписка приложена по делото.
Срещу писмо изх. № 01-6500/13321 от 20.11.2014г. е подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 01-6500/13321 от 15.12.2014г.. В същото е заявил, че до момента обработва едни и същи площи, като при стартиране на проверка на подаденото заявление за 2014г. в регистър ИСАК е отразена “грешка” като не са декларирани същите площи по направление ВПС като грешката се отнася до парцели 76114-709-1-2 и 76114-709-1-3. Площта на тези два парцела била намалена незначително, поради разораване на част от тях от трето лице и операторът бил допуснал грешка при отразяване на заявените парцели за подпомагане. Във връзка с възражението е изготвен отговор от зам. изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, в който се сочи, че липсват основания за преустановяване на откритото производство за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Кандидатът за подпомагане е запознат с обстоятелството, че не е декларирал същите площи по това направление спрямо декларираните през предходната година. На 23.03.2015г. е издадено оспореното Уведомително писмо, което по същността си е акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Видно от обратна разписка приложена по делото уведомително писмо изх. № 01-6500/13321 от 23.03.2015г. е получено на 16.04.2015г., а жалбата е депозирана в Административен съд София-град с вх. № 10961 от 30.04.2015г.. С оглед на това жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице, което е неблагоприятно засегнато от акта и се дължи разглеждането й по същество.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Вещото лице сочи, че за кампания 2010г. заявените от жалбоподателя площи за подпомагане по мярка 214 "АЕП" и одобрените такива възлизат общо на 41.46 ха, а тези заявени за кампания 2014г. - са 36.33 ха като онагледява констатациите си в табличен вид. Сочи, че проблема идва от незаявени за подпомагане два парцела с номер 76114-169-3-1 и 76114-169-3-2 с площ от 1.10 и 4.03ха по заявлението от 2010г. и същите не са заявени в 2014г.. Дава заключение, че по географско местоположение заявените площи за 2014г. не са идентични с поетия 5 годишен ангажимент и площта на пресичане между одобрените площи от 2010г. и тези от 2014г. е 86.28%. Установеният от вещото лице процент на припокриване от пресичане границите на одобрената площ и заявената в текущата кампания е 86.28%.
По делото се събраха и гласни доказателства. Свидетелят В.Н.*** служител в местна структура на ответника заявява, че е приел и обработил общото заявление за подпомагане като е очертавал земи. Грешки по заявлението са констатирани, тъй като не са декларирани същите площи по ВСП 1, спрямо декларираните от предходната година, т.е. площите не са заявени по същия начин. Служителят не вижда какво е декларирано предходната година, а очертава това което му казва лицето и чеква мярката, за която лицето му казва, че кандидатства. След това се разпечатват документите и се предоставят на лицето да се запознае с тях и да ги подпише. Който желае да ги чете изцяло му се предоставя такава възможност.
Свидетеля Т.В.К.*** е животновъд в региона на жалбоподателя и се познават. Заедно си подали заявленията за общо подпомагане за кампания 2014г. в Трън и са били обслужени от двама служители. Проблем при подаването на заявлението не е имало, но същият обяснил на служителя как се чекват овцете, тъй като това било специфично. По отношение на площите същият заявява, че знае за проблем на жалбоподателя свързан с трето лице, което е разорало площи посочвани от жалбоподателя.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се ценят. Съпоставени с останалите писмените доказателства се следва, че са налице констатирани грешки по подаденото заявление, за които грешки е уведомен жалбоподателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка базираща се на доказателствата в административната преписка, както и на събраните по надлежния ред в хода на съдебното производство годни доказателствени средства се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно т. 7 по Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е предоставил на заместник-изпълнителния директор Ж. Ж.***, правомощията да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Към момента на издаване на тази заповед е в сила редакцията на чл. 20а от ЗПЗП след изменението и допълнението, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2015г., като е уредена възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” правомощия за издаване на актове на заместник изпълнителните директори. Настоящият състав е запознат с практиката на ВАС по аналогични дела /АД № 5602/2014г., 6114/2014г., 7057/2014г./, но същата е преди изменението на чл. 20а от ЗПЗП, поради което не я прилага. Предвид това оспореното писмо е издадено от заместник изпълнителен директор на фонда, на когото надлежно са делегирани правомощия и в съответния закон е изрично предвидена такава възможност. Това е крайния акт подлежащ на съдебен контрол и същият не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактическо основание за издаване на оспорения акт административният орган е посочил неспазване на изискването поне за 90% от площта, заявена за подпомагане по съответното направление през текущата кампания да е налице географско припокриване с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, като в случая припокриването е 86.28%, което води до намаляване с повече от 10% на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности. От правна страна административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11от 06.09.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214”Агроекологически плащания”. С оглед на това не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да послужат за самостоятелно основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Административното производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП", направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” е започнало служебно, съгласно чл. 24, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-6500/13321 от 20.11.2014г. на зам. изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” като му е дадена възможност да направи възражение по изложените в уведомлението констатации. Такива са представени в посочения срок, като с писмо изх. № 01-6500/13321 от 09.01.2015г. възражението му е прието за неоснователно. По повод на направено оспорване на това писмо в първото съдебно заседание като издадено от некомпетентен орган, настоящия състав приема, че същото не е индивидуален административен акт, нито има самостоятелно правно действие и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Същото и не рефлектира по никакъв начин върху крайния акт.
На следващо място с оглед основанието за издаване на оспорения акт, административните проверки, извършени по заявлението за подпомагане включват автоматично географско сравнение на одобрените парцели по мярка 214 и тези, заявени по направлението в текущата година, което се извършва чрез ИСАК, а последното не обосновава необходимост да се извършва проверка на място. Проверка на място се извършва върху заявените за ползване площи, а не върху такива, които не са заявени, поради което представения контролен лист за извършена такава не касае незаявените площи. С тези доводи се отхвърлят доводите свързани с това, че трябвало да се осъществи проверка на място.
Доводите на жалбопоподателя, че не му е прочетено изцяло съдържанието на попъленото през 2014г. заявление и с това е нарушен чл. 34, ал. 2 от АПК са неоснователни и недоказани. По преписката представена от административния орган, а и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е поискал органът да го запознае със съдържанието на преписката чрез прочитане, с оглед на това, че е лице с нарушено зрение. Пред органа не са представяни доказателства за нарушеното му зрение. На следващо място в административното производство, съгласно чл. 18, ал. 2 от АПК гражданите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите и от други граждани като тази възможност е предвидена и чл. 32, ал. 6 от ЗПЗП и в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обхващаща и мярка 214 "Агроекологични плащания". Жалбоподателят, ако е считал, че е лице с проблем е могъл да се възползва от тази правна възможност. Представената в хода на съдебното дирене епикриза от 2006г., за проблем с дясното око и амбулаторния лист от 10.09.2015г., с диагноза астигматизъм не обуславят необходимост от прочит към момента на подаване на заявлението. С оглед на изложеното настоящия състав приема, че твърденията на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административно производство са защитна теза и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема, че оспорения акт съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б "а", т. 2, 3, 4 от същата наредба /какъвто е настоящият случай по т. 2/, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение /ал. 1/, а одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент /ал. 2/.
Тъй като задължението е било поето през 2010г., която е първа година от поетия пет годишен ангажимент и с одобрена за участие в мярката площ с 41.46ха, то през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, като местонахождание, размер и граници, така както са били одобрени за подпомагане. Т.е. следва да е налице географска идентичност /като парцели и квадратура/ между оторизираните площи и тези върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. Извършена е административна проверка в ИСАК, съгласно чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 37 от ЗПЗП на референтните парцели /не само като размер и площ, а и като местоположение, граници и географско пресичане/ дали са заявени и в текущата кампания. Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за което има поет агроекологичен ангажимент.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата като намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "ВПС1" е повече от 10%. От приетото основно и допълнително, неоспорено от страните заключение на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, категорично се потвърждава, че географското припокриване на заявените през 2014г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент е 86,28%. Необходимо е да се посочи в тази връзка, че необходимо условие за допустимост по мярка 214 е да се спазват границите на парцелите по първоначално поетият агроекологичен ангажимент, т.н. референтни парцели и те да са посочени й в текущото заявление, което в случая не е сторено. При установеното над 10 % намаление на одобрената площ за изпълнение на агроекологични дейности или направления, не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от наредба № 11/2009г., поради което правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от наредбата, прекратявайки агроекологичния ангажимент по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” по чл. 2, ал. 1, т. 2, б.”а”. Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че в случая е налице техническа грешка при отбелязването на служителя на площите за подпомагане. Съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обхващаща и мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 (АЕП), земеделските стопани регистрират /очертават/ земеделските площи /блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели/ в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите или в общинската служба по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. Въвеждането на данните за заявлението по чл. 3, ал. 1 и регистрирането на земеделските площи по реда на чл. 7 се извършват в присъствието на кандидата. В тази връзка са и показанията на св. Н.. Данните за земеделските парцели се изчисляват автоматично от СРКЗП въз основа на регистрираните граници на всеки парцел. Заявлението се подписва от кандидата. С оглед на изложеното се приема, че в случая не е налице техническа грешка, на която се позовава жалбоподателя.
Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че обжалваното писмо е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, по надлежния ред и при правилно приложение на материално правните разпоредби. С оглед на това жалбата е неоснователна и ще бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния в производството разноски – в общ размер на 450.00 лева, от които: 150.00 лева – за възнаграждението на вещото лице и 300.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено по аналогия съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с пар. 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Т.*** против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г. за кампания 2014г., по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”, с изх. № 01-6500/13321 от 23.03.2015г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА В.С.Т.***, с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер 450.00 /четристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: /п/