Р         Е         Ш        Е         Н         И         Е  № 407

 

гр.Перник, 10 декември, 2015 г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на единадесети  ноември  през две хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 328/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

            ЗКПУ “***” гр. П.***, чрез председател, представлявана от процесуален представител – адв. К. Б.*** обжалва заповед № 18-391/2013 г., издадена от Началник СГКК Перник, с която е одобрено изменението на КККР с нанасяне на нови обекти – имоти с идентификатори № 55871.511.1551 – 1556, в частта за нанасяне на имот с идентификатор № 55871.511.1556. Според оспорващата страна – заповедта в тази част е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени процедурни нарушения. Иска се отмяна на заповедта в тази част и присъждане на деловодни разноски.

            Ответник по жалбата – началник СГКК Перник, чрез пълномощник оспорва жалбата като процесуално недопустима, алтернативно – като неоснователна. Твърди просрочие на жалбата и липса на правен интерес. Твърди, че с оспорваната заповед не се нарушават права на оспорващия, което е основание, алтернативно да се приеме, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

            Конституираните в процеса заинтересовани страни М.Д., Б.Д., К.Б., В.А., Е.А., като наследници на А. П.***, в чиято полза е извършано нанасянето на реституиран земеделски имот, чрез процесуален представител оспорват жалбата. Поддържа се становище при условията на алтернативност – жалбата е процесуално недопустима – липса на правен интерес у оспорващия, тъй като не доказва да е неблагоприятен административен акт; с оспорваната заповед не се засягат правата на жалбоподателя, като носител на ограничено вещно право на собственост върху обект, попадащ в ново нанесения имот  в КК; за възстановено право на собственост на земеделски земи по реда на чл. 11, ал. 1, във вр. чл. 13а от ППЗСПЗЗ на имот, при нанасянето му в КК и КР не се съставя акт за непълноти в КК. Иска се жалбата да се отхвърли или да се остави без разглеждане.

            Заинтересована страна – Община Перник не взема отношение.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

            Безспорно е, че жалбоподателят се легитимира, като собственик на недвижим имот с идентификатор 55871.511.9186.1 със ЗП 755 кв.м. Недвижимият имот, видно от представен в тази връзка нотариален акт за собственост (констативен), съгласно п. 1 от акта,  представлява “селскостопанска сграда” -  селскостопански навес без оградни стени – зърноплощадка, заедно със съответното право на строеж върху дворното място. Като основание за признато право на собственост върху този имот е посочено разпределение на имуществото и талони за дялово участие  от прекратено ТКЗС – кв. Църква, в полза на жалбоподателя. Констативният нотариален акт,  е съставен на 29.VІ.2012 г., и на същата дата е вписан под № 27, т. 6, д. 856/12 г., на служба по вписванията при РС Перник. Описаният имот е деклариран данъчно в община Перник. От тези обстоятелства се прави извод, че процесния недвижим имот – без значение характера му, било по § 1в, ал. 1 от ДР ППЗСПЗЗ, било като ПИ за производствени или складови функции е манифестиран, като собственост на жалбоподателя. Във връзка с издаване на констативния нотариален акт, по приложената нотариална преписка е налична  издавана от СГКК скица № 240/2011 г., с отметка, че собственик на селскостопанската сграда е община Перник. Този факт не е променен и при издаване на заповед № 18-319/29.ХІ.2013 г., в оспорваната част, но към този момент  жалбоподателят е и документален собственик. Последното обстоятелство не е вписано, напротив извършено е заличаване на обект от КК и на място на заличения, отново е нанесен същия имот с друг кадастрален идентификатор, и със собственик – община Перник. Административният орган, в становището си към жалбата, завоалира този недостатък и порок на оспорваната заповед, като вменява в задължение на собственика да поиска записване в КК и КР на обстоятелства, свързани с придобиване на имот, който следва да се отрази в КК и КР, независимо, че разпоредбата на чл. 86 от ЗКИР вменява такова задължение и на СлВп. Не се установи от ответника по жалбата, при условията на чл. 170, ал. 1  от АПК, че СлВп при РС не е изпълнила това свое задължение.

Съгласно чл. 2 от ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ, бр. 41/13.05.2005 г./ Заповедите, включително процесната, издадени на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, нямат конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността - такава каквато е към момента на изготвянето на съответната карта. Агенцията по кадастъра е задължена да събира, в процеса по изготвянето на кадастралната карта, актуални данни, да извършва замервания, а не само механично да прехвърля в картите данни от избран от нея източник на такива. Това означава, че в производството по изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър или по тяхното изменение по реда на глава VІ, чл. 51- 54 от ЗКИР, службата по кадастъра е длъжна да се съобрази с представените документи за собственост и да отрази точно данните за собствеността, местонахождението, размера и границите на имотите. Титулът за собственост на заинтересованите лица – в чиято полза е извършено изменението е решение на ОСЗ за земеделска реституция на ПИ с начин на трайно ползване “ливада” от 3 дка. (н.а. № 3, т. І, рег. |№ 145 от 2014 г., издаден от нотариус с район на действие РС Перник; р. 2468/2013 г. р. І, т. 5 на ОСЗ – Перник). В основата на площта от 3 дка са включени и 755 кв. м. застроена площ с право на строеж.

 Следователно, правото на собственост на заинтересованите лица, собственици на ливадата от 3 дка е ограничено от намиращия се в този терен застроен обект, придружен с признатото право на строеж. От това следва, че жалбоподателя се вмества в лицата изброени в § 1, т. 13 редакция от 2007 г. на ДР ЗКИР, като носител на ограничено вещно право.

Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата, на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката. Именно правото да се притежава, да се държи постройка в чужда земя се нарича право на строеж или суперфиция. Вещно право на строеж се учредява или упражнява винаги и само върху чужд имот. Не е нужно постройката да съществува реално. То не се погасява с погиването на вещта, ако постройката погине, носителят на правото на строеж може да я построи отново, без да е нужно учредяване на ново право на строеж. Правото на строеж е самостоятелно ограничено вещно право върху чужда вещ. 

Носителят му  има изключително право на собственост върху постройката- собственика на земята няма никакви права върху постройката. Нейният собственик може да я владее, ползва и разпорежда с нея, както намери за добре.

Носителя на правото на строеж може да ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. В конкретиката на настоящия казус е безспорно, че освен по реда на § 12 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят е придобил и правото на собственост на строежа по давност.  Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗКИР, редакцията от 2007 г., измененията на кадастралната карта могат да се обжалват от "заинтересованите лица", чийто кръг е очертан в т. 13 на § 1 от ПЗР на ЗКИР, а именно собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти, които се засягат от изменението. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е записан като собственик или носител на вещни права върху имот 55871.511.1556.1, а имота е записан неправилно на община Перник.

 Следващо – според становището на пълномощника на конституираните заинтересовани физически лица – измененията, нанесени в КК с оспорваната заповед не засягат непосредствено имота на жалбоподателя, т.е. изменението е свързано единствено с промяна номера на кадастрален  идентификатор. Действително, в параграф 1, т.13 от ДР на ЗКИР като заинтересовани лица са посочени собствениците и носителите на други вещни права, но качеството на заинтересовано лице, дадено в общата дефиниция на закона, следва да се преценява и с оглед на правния интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване право на жалба срещу административен акт. Тогава, когато изменението на кадастралната карта не засяга права и интереси на лице, което притежава ограничено вещно право на строеж, то това лице не може да се счита за заинтересовано лице в производство по оспорване на административен акт по същество. Съобразен с установената съдебна практика на ВАС, този довод не е правилен, тъй като цялостта, като площ и трайни граници на застроения обект дори да не се засяга от нанасянето на реституирания имот, сериозно се огранчава правото на ползване на имота на жалбоподателя. Това се установява и от скицата, придружаваща оспорваната заповед и от заключението на в.л.  От приложените скици, с които се установява ситуирането на обекта, собственост на жалбоподателя, без наличие на специални познания може да се установи, че предвидените кадастрални граници са в непосредствена близост с очертанията на зърноплощадката, а това води до извод, че правото на ползване е ограничено, според нанасянето на имот с идентификатор 55871.511.1556, в който се намира имота на жалбоподателя.

Основателно е, изложеното в жалбата, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на процедурни правила, тъй като административният орган не е изпълнил процесуално задължението си да установи и други собственици или носители на вещни права, които следва да се конституират в това производство и пред този орган. Процедурата, която се е развила пред административния орган е по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. В действаща към м. ноември 2013 г. редакция на тази разпоредба, се посочва “Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор …” разпоредбата на чл. 53, ал 1, т. 1 от ЗКИР, в тогава действащата редакция е относима за изменения в КК и КР за нанасяне непълноти. За такава процедура е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, който изисква и участие на пряко заинтересувани лица, а според тогава действащата разпоредба на §1, т. 13 от ДР ЗКИР, наред със собствениците на засегнати имоти, това са носителите на ОВП в имота/имотите/. С оглед изложеното, собствениците на застроения обект, изпълнен по реализирано право на строеж върху общинска (към онзи момент земя), имат право на ползуване върху земята, върху която е реализирано това право, представляващо вещно право, както и са имали право да я закупят, поради което са заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР и активно легитимирани да оспорват процесната заповед, след като с нея кадастралната граница на имота се премества навътре в него, като се намалява площта му, респективно намалява се и вещното право на ползуване. С частично  обжалваната  заповедта се засяга това законово уредено право, в полза на жалбоподателя. (Определение № 8235 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3902/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова; Решение № 2613 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2013 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова)

               В подкрепа на този извод, настоящият съдебен състав отчита, че до настъпилата процедура по нанасянето на реституирания земеделски имот от три декара, застроения имот на жалбоподателите е бил ситуиран върху терен от 20 декара, не е имало ограничаване на правото на ползване. Тъй като това е имот за стопански и производствени нужди, с оглед предназначението му – зърноплощадка с навес, до която имат достъп и тежкотоварни машини и специализирана техника, а като площ е около ¼ от имота на заинтересованите страни, не може по административен ред с нанасяне на реституирания имот да се ограничава правото на ползване на имота на жалбоподателя, а оттам и правото на собственост.  Носителите на ограничено вещно право на строеж могат да ползват земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако с акта, с който е отстъпено правото на строеж, е постановено друго. Това право им е признато от закона. Основателно в тази връзка се прави извода, че с нанасянето на имота с идентификатор 55871.511.1556, има  нарушено материално право, по точно, това за ползване на част от прилежащия терен, по аргумент от чл. 64 от ЗС. От това, за жалбоподателя, като титуляр на правото на собственост на строежа - зърноплощадка и навес,  следва да е пряко засегнато правото му на собственост, включващ и правото на ползване при условията на чл. 64 от ЗС от административния акт, който се оспорва. Определено, правата на жалбоподателят ще се ограничат с изработването на ПУП за имота на реститутите, което ще е предпоставка за следващи съдебни спорове, което е още един аргумент за това, че жалбоподателя, като заинтересовано лице е следвало да бъде установен и конституиран като страна в производството по нанасяне на имота на заинтересованите физически лица.
               Във връзка с изложеното, съдът намира, че жалбата на ЗКПУ “Единство-92”, за оспорваната част от заповед № 18-319-29.11.2013 г., на Началник СГКК Перник е процесуално допустима и основателна.Не се споделят възраженията за просрочието й, тъй като оспорваната заповед е станала известна след съобщението за проекта за изработване на ПУП от община Перник със заповед № 594/2015 г., на кмета на общината, получена от жалбоподателя на 24.VІ.2015 г. Оспорваната заповед не е съобщавана на жалбоподателя, и това е основание да се знае, че по отношение на него, като заинтересовано лице по см. § 1, т. 13 от ДР ЗКИР, в редакцията към 2013 г. след като е била нарушено изискването за конституирането му, срокове за оспорване не текат.(опр. 11790/9.ХІ.15, а.д. 11803/15, ІІ отд.)
               На основание изложеното, и с оглед приложимостта на процедурата по чл. 53 от ЗКИР, която е следвало да се развие при изменение и нанасянето на реституирани имоти, вкл. и този, с който се ограничават и засягат права и интереси на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е основателна, за обжалваната част от заповедта, отнасяща се до нанасянето на имот от 3 дка, с идентификатор 55871.511.1556.Процедурният ред, визиран в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР (редакция преди измененията от 2014 г.), има императивен характер.

Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 от ЗКИР (редакция преди измененията от 2014 г.), задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти. Липсата на така удостоверено съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР(редакция преди измененията от 2014 г.), не и чрез други способи или обстоятелства.

При горните съображения, съдът счита неспазването на чл. 62, ал.2 от Наредбата по отношение на жалбоподателя, за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и съответно за отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Горното процесуално нарушение опорочава административната процедура, като е довело и до издаването и на материално незаконосъобрезан акт с нанасяне в кадастралната основа на имот, чиито граници не са одобрени чрез подпис върху акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица, в които по закон е включен и жалбоподателя. Изменението на одобрения кадастрален план, чрез попълване на кадастралната основа с имот, чието право на собственост е възстановено по някой от реституционните закони, се извършва въз основа на акт за установяване на непълноти, съставен на самото място и подписан от съставителя, заявителя и всички заинтересовани собственици - чл. 53, ал. 3 ЗКИР (редакция преди измененията от 2014 г.), и чл. 62, ал. 3 Наредба № 3/28.04.2005 г. Актът за непълноти не се подписва, когато попълването е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по спор за материално право, при участието на всички пряко заинтересовани лица. Такъв спор, към нанасянето на изменения в КК и КР между жалбоподателя  и реститутите на “ливада” от 3 дка, не е имало тогава, което изключва възможността да се прилага процедура без участието на жалбоподателя. (Решение № 6046 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15944/2013 г., II о., докладчик съдията Е. Кабурова).

Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата следва да се уважи, като в тежест на административния орган се поставят и деловодните разноски, извършени от него по приложения списък, в размер на 950 лв.

По тези съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗКПУ “***” гр. П.***, чрез председател Л.С.А.***, Заповед № 18-391 / 29.11.2013 г. , на Началника на СГКК Перник, в частта, с която е извършено нанасянето на ПИ с идентификатор № 55871.511.1556, с площ от 3000 кв. метра и начин на трайно ползване “ливада” на н-ци на Асен Пиперков.

ОСЪЖДА СГКК Перник, ул. “Търговска” № 46, ет. 4 ЕИК 130362903 да заплати на ЗКПУ “***” гр. П., чрез председател Л.С.А.*** сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, деловодни разноски.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховен административен съд.

 

                                                                                  Съдия: /п/