№ 419
гр. Перник, 16.12.2015г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди
и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ
при секретаря А.М.***,
като разгледа докладваното от съдията административно дело №387 по описа на съда за
Производството е по реда на
чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, против решение № ********** от 09.07.2015 г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) - Перник на Националния осигурителен
институт (НОИ), В ЧАСТТА, с която на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдено разпореждане № ********** от 26.03.2015
г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Перник, с което е
зачетен за ІІІ категория труд осигурителният стаж, придобит за периода от
20.03.1979г. до 06.08.2001г., на длъжност „началник ЕМО“ в памучна
предачница в с. Долни Раковец и в частта, с
която пенсионната преписка е върната за преразглеждане по отношение изчисляване
размера на личната пенсия на М.С.Г***..
В жалбата се излагат доводи
срещу правилността, законосъобразността и обосноваността на решението, като се
сочи, че полаганият от жалбоподателя труд за периода 20.03.1979г. до
06.08.2001г. на длъжност „началник ЕМО“ е следвало да бъде зачетен като такъв,
от втора категория, тъй като извършваните от Г. трудови функции са били
съответни на предвиждането на разпоредбите на т. 31 и т. 66и от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм., бр. 39 от 7.04.1998 г.,
в сила от 1.01.2000 г. - бр. 123 от 23.10.1998 г.) във вр.
с чл. 16, ал. 2, т. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Г. *** пледира
и немотивираност на изводите на административния
орган, постановил, че при изчисляване размера на брутното трудово
възнаграждение (осигурителен доход) не следва да бъде включена сумата от
1074.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск. Жалбоподателят се обосновава в
наличието на два нормативни акта, уреждащи по различен начин метода на
изчисляване на осигурителния доход, а именно Правилник за прилагане на дял ІІІ
от КТ, утвърден с ПМС №62/09.04.1958 г. (отм. ДВ, бр. 6 от 06.01.2000 г.) и
Наредба за елементите на възнаграждението за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски (в сила от 01.01.2000г.) Липсата на мотиви в обжалваното
решение, на разпоредбите на кой от двата нормативни акта се основава оспорения
административен акт в посочената му част, жалбоподателят пледира да квалифицира
същия като незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди още, че неправилно с
решението е потвърдено разпореждане с №**********
от 26.03.2015 г. и в частта, с която е определено общото брутно трудово
възнаграждение (БТВ) в размер на 116 425.28 лв. (сто
и шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки), като заявява, че видно от писмените документи, част от
административната преписка, сборът на БТВ е по-голям от посочената в
разпореждането сума, което рефлектира върху размера на определената му лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. На посочените основания жалбоподателят
иска от административния съд да отмени решението в оспорените му части.
Претендира присъждане на разноски, за които прилага списък, представя писмено
становище в
допълнение към жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален
представител адв.
И.*** - САК. Поддържа жалбата на изложените в
същата основания.
Ответникът по жалбата,
Директорът на ТП на НОИ - Перник, пред съда се представлява от ю.к. Б.***. Възразява срещу
жалбата. Пледира правилност и законосъобразност на оспорената заповед и моли
съда да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Перник,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото
писмени и гласни доказателства, включително и изслушаната и приета по делото
съдебна икономическа експертиза, оспорена в едната й част от ответника, намира
следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес да атакува същата като неин адресат и срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
По фактите:
От фактическа страна се
установява, че със заявление с вх. № МП-2994 от 02.02.2015 г., М.Г.*** е
поискал от Директора на ТП на НОИ - Перник, да му бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си Г.***
приложил всички документи, удостоверяващи осигурителен стаж и
осигурителен доход за посочения в заявлението период. С разпореждане № **********
от 11.02.2015г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Перник, считано от 17.12.2014г. до пожизнено на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в минимален размер за общ осигурителен стаж превърнат по условията на
чл. 104 от КСО към трета категория труд-38г., 11м. и 23 дни. С разпореждане с № ********** от 26.03.2015 г. длъжностното лице по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Перник, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменило размера на пенсията, определен с
разпореждане № **********/11.02.2015 г., като считано от 17.12.2014 г. е определен размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст в размер на 435.78 лв. на
основание признат осигурителен стаж при ІІ категория труд -
Останал недоволен от разпореждане №********** от 26.03.2015 г., М.Г.***, с жалба вх. № 1077 от 12.06.2015 г. при ТП на НОИ -
Перник, възразил пред ръководителя на институцията срещу категоризирането на
осигурителния му стаж му за периода 01.01.1978г. до 06.08.2001г. като такъв от
ІІІ категория труд, като представил в допълнение към жалбата си документи,
обосноваващи според него, че стажът за посочения период е такъв положен при ІІ-ра категория. Разпореждането
е обжалвано и в частта относно определения размер на брутното трудово
възнаграждение, с твърдение, че сборът на същото е по-висок от изчисления от
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Перник.
С обжалваното решение
Директорът на ТП на НОИ - Перник не е приел жалбата за основателна в частта й,
отнасяща се до категоризирането на труда. Предвид отразеното в КП
№5-13-00042541/09.07.2015г., въз
основа на проверената първично-счетоводна документация, за периода 20.03.1979г. до 06.08.2001г., положеният труд следва да се
определи и приеме за такъв от ІІІ категория, поради което е потвърдил
разпореждането в тази му част. От мотивите на решението е видно също, че за
периода 01.08.1978г. до 01.01.1979г. трудът неправилно е счетен от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване като такъв, от ІІІ категория, като съответно
трудът за посочения период следва да бъде зачетен за такъв от ІІ категория, тъй
като е положен на длъжност „секционен майстор“ в памучна предачница, поради
което е отменил и върнал преписката на длъжностното лице, с указание този
времеви период да се зачете от ІІ-ра категория. Относно това спор по делото не
е заявен и не е подадена жалба и решението е влязло в сила. Второто оплакване,
с което е сезиран горестоящия административен орган е прието за основателно, но
с мотив, различен от посоченото от Г.***, като е
посочено, че размерът на пенсията е неправилно изчислен поради включване сумата
на брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.1997г. до 31.08.1998г. на
сума, представляваща изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван
отпуск. Разпореждането е отменено и в тази негова част, като преписката е
върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за преразглеждане.
Пред настоящата съдебна инстанция е
прието заключение по извършена съдебно – икономическа експертиза от вещото лице
С.Д.***. Същото е оспорено от пълномощника на
жалбоподателя, но от негова страна не са ангажирани други доказателства. От
заключението се установява, че при извършена проверка на място при осигурителя
по оригинални платежно – разчетни ведомости за периода от 1979 година до 2001
година жалбоподателят фигурира във ведомостите за заплати, като в периода от
01.01.1979г. до 1995г. е посочена длъжност Началник отдел “Електро-механичен”;
от 1996г. до 1999г. е на длъжност “специалист производство” и от 2000г. до
06.08.2001г. е вписана длъжност “енегрегик”. Вещото
лице посочва още, че за процесния период е изпълнявал
длъжности попадащи в кръга на научно техническия и административно-управленски персонал. Начисляваните
осигурителни вноски от 01.03.1991г. до 06.06.2001 са съответно 37% до
30.06.1999г., 35.7% от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. и са за трета категория, като до края на
спорния период са начислявани също осигурителни вноски за трета категория труд.
Вещото лице е констатирало, че освен платежно – разчетни ведомости при
осигурителя няма друга първична документация, като трудово досие, трудов
договор, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, заповеди или
други такива, свързани с работа във вредна и опасна среда.
Пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите М. М. Е.*** и В. И. П.*** водени
от страна на жалбподателя. От така дадените показания
на свидетеля Е.*** /електрошлосер
в предприятието/ се установява по безспорен начин заеманата длъжност от
жалбоподателя – Началник отдел електромеханичен, като свидетелката заявява, че
жалбоподателя е ръководил отдела състоящ се от електрошлосер,
механошлосер, стругар, както и че същият е участвал в процеса на ремонтиране
на машините на основното производство. Същият е имал канцелария в
административната сграда, но при проблем с машините е бил в цеха. Категорична
е, че в цеховете на основното производство е шумно, с непрекъснато включени
аспирации и там са се отстранявали повреди. Прашно, защото ленените платна
преминават през валяци и излизат на дреп и влакна и е
много студено, тъй като технологичния процес го изисква. От друга страна така дадените показания се
подкрепят и кореспондират както с приетите по делото писмени доказателства
/трудова книжка, образец УП – 30, образец УП – 2 и образец УП – 3/, така и със
свидетелските показания на П.***. П.***, работеща до
1992г. във фабриката за лен в цех за прежда пояснява, че Г.*** е бил поддръжка
на машините във фирмата. “Когато се е развалела
машина ходеха, докарваха го за ни поправи машината и когато се е налагало той е
идвал да ремонтира машините в цеха”.
Така дадените показания на свидетелките Е.*** и
П.*** настоящия
съдебен състав ги кредитира, тьй като са
непротиворечиви, базират се на лични и непосредствени възприятия относно
извършваната работа от жалбоподателя, респективно на дружеството, както и се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
От правна страна:
На основание извършената
проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира
следното:
Обжалваният административен
акт е издаден от Директора на ТП на НОИ-Перник, който в качеството си на
ръководител на съответното ТП на НОИ е оправомощен по
силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО да
разглежда жалбите срещу разпорежданията на длъжностните лица по пенсионно
осигуряване съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2, буква „а“ от КСО.
Налага се извод, че атакуваният акт изхожда и е подписан от компетентен
орган. Не се налице основания за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от
АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден в изискваната за валидност писмена форма и има съдържанието
посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е издаден при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Изводът е, че не
са налице отменителни основания по чл. 146, т. т. 2 и
3 от АПК.
Оспорваното решение е
материално законосъобразно, при следните съображения:
Основния спорен момент в производството
в административната, както и в съдебната му фаза е именно въпроса правилно ли
административния орган е преценил длъжностите заемани от жалбоподателя-началник
„Енергомеханичен отдел”, началник „Енергомеханичен отдел” и ВТН на съоръжения с
повишена отговорност”, специалист “техника, производство и охрана на труда” и
Енергетик, механик, технолог и шофьор през спорния период, респективно
характера на трудовата му дейност и категорията на положения от
жалбоподателя труд по смисъла ПКТП
/отм./.
С оглед на така установения
спор по делото следва да се установи на първо място дали спорният стаж е
законосъобразно оформен в трудовата книжка на лицето и дали същата е достатъчна
за удостоверяване на необходимия осигурителен стаж при този работодател.
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От
представеното по
делото заверено копие на трудова книжка /представена в оригинал в о.с. и върната/ на жалбподателя е видно, че през периода от 20.03.1979г. до
06.08.2001г. жалбоподателят действително е полагал труд при работодателя „Рален-текс”АД, с. Долни Раковец, както следва: на длъжността началник
„Енергомеханичен отдел” в периода от 20.03.1979г. до 01.10.1991г.; на
длъжността началник „Енергомеханичен отдел” и ВТП на съоръжения с повишена
отговорност за периода от 01.10.1991г. до 01.03.1992г.; на длъжността специалист
производство и охрана на труда за периода от 01.03.1992г. до 31.12.1998г. и на длъжността
Енергетик, механик, технолог и шофьор за периода от 01.09.1999г. до
06.08.2001г.. За датата на постъпване на
работа и за датата на прекратяване на трудовия договор са положени печати на
работодателя и подписи на ръководителя на учреждението. Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за вписания в нея
трудов, респективно осигурителен стаж. Т. е., за зачитане на осигурителен стаж
за цитирания периоди е достатъчно представянето на трудовата книжка на
настоящия жалбоподател. По делото не е спорно наличието на трудово
правоотношение, началото и края на същото и заеманите в процесния
период длъжности, както и получаваното възнаграждение.
Начинът за удостоверяване на
положен осигурителен стаж е нормативно установен с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, като
стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя. В процесния
случай е налице трудова книжка, надлежно оформена, като вписванията в нея са
извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на
работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни
недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на
направеното вписване, касаещо спорния период. В настоящата хипотеза така
посоченото обстоятелство за заеманите
длъжности от жалбоподателя се подкрепя от анализираната по – горе
трудовата книжка, издадените образец УП – 2 от 27.01.2015г. и образец УП – 3 от
11.11.2014г.. В допълнение към изложеното следва да
се отбележи, че съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО.
В подкрепа на гореизложеното
при категоризирането на труда съгласно чл.
67 и чл. 68 /отм./ от ПКТП се взема
предвид действително извършената работа, независимо от отрасъла, в които е
положена, като при изменение на наименованието и, без промяна в характера,
категорията се запазва. В конкретния случай характера на изпълняваната работа,
заеманата длъжност и категорията на труд, положен от жалбоподателя за процесния период се подкрепя и от останалите доказателства
по делото. Видно от удостоверение за актуално състояния, в предмета на
дружеството “Рален-текс”АД
е вписано първична преработка на лен. От
сведение на Д. У.***, заемаща длъжност директор,
дадено в хода на административното производство се установява, че дружеството
от 1998г. не е обработвало лен, поради липса на суровина. С оглед на това
работният състав е намален и са се наемали само временни работници за
производство на билки и дърводелски цех. Даденото сведение се цени като годно
доказателство, тъй като напълно кореспондира със заключението на вещото лице и
се приема, че до края на 1997г. е имало работници, заети в производството. Видно
от приетите по делото доказателства-трудова книжка и УП – 2 от 27.01.2015г. и
образец УП – 3 от 11.11.2014г. издадени от работодателя настоящия жалбоподател
е изпълнявал длъжностите началник „Енергомеханичен отдел”, началник
„Енергомеханичен отдел” и ВТН на съоръжения с повишена отговорност”, специалист
“техника, производство и охрана на труда” и Енергетик, механик, технолог и
шофьор през спорния период. В тази
връзка са и заключенията на експерта, приети по делото. Поради липса на
трудовото досие на жалбоподателя и други доказателства, които да имат отношение
към характера на изпълняваната работа са изслушани показания на свидетели. Безспорни
са показанията на свидетелите Е.*** и П.*** /бивши работнички/, които имат
лични и преки впечатления от характера на извършената работа от жалбоподателя,
и като такива установяват, че жалбоподателя в периода от 1978г. до 1992г. е
работил като началник на „Енергомеханичен отдел”, което отговаря и на записа в
трудовата книжка за този времеви период. Жалбоподателят тогава е изпълнявал
дейност свързана експлоатационната годност на поверените му машини и
съоръжения. Тези машини и съоръжения са били в основните цехове на
предприятието /цех за производство, цех за топила, цех за прежда-св.
показания/, като при необходимост същият е идвал и е отстранявал повредите. При липсата
на писмени доказателства, при липса на трудово досие на работника, в тази
връзка следва да се приеме, че жалбоподателят в този период от време е изпълнявал
дейност в основните цехове по първична преработка на лен, свързана с определена
вредност за здравето му, но това обаче е ставало инцидентно, при проблем с
дадена машина. За да се признае цялото работно време за осигурителен стаж от
втора категория, следва да се установи, че в процесните
периоди лицето е работило не по-малко от половината от законоустановеното дневно
работно време при условията на втора категория труд, каквито данни по
настоящото дело няма, а и няма твърдения в тази насока. На следващо място съдът
намира, че след като размерът и видът труд, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж се удостоверяват с писмени доказателства, които са налични по делото и
от които няма данни да е полаган труд от втора категория, то гласните
доказателства не могат да оборят констатациите от писмените документи. От своя
страна свидетелите са убедителни в
своите показания и се приема, че
жалбоподателя не е полагал ежедневно
труд в основните цехове на първичната преработка на лен. На следващо
място осъществяваната от жалбоподателя трудова функция-поправка на машини, не
може да се приеме за част от първичната преработка на суровините, осъществявана
в основните цехове. Напълно аналогично е положението и за длъжността специалист производство и
охрана на труда за периода от 01.03.1992г.
до 31.12.1998г. и на длъжността Енергетик, механик, технолог и шофьор за
периода от 01.09.1999г. до 06.08.2001г.. Тук следва да се посочи, че от
представена длъжностна характеристика за длъжността механик, енергетик, се
установява, че посочената длъжност е на пряко подчинение на изпълнителния
директор и от разписаните задължения няма нито едно, което да обуславя такова
осъществяване на труд в условията на втора категория. По същество наред с вменените му функции по осигуряването на текущ ремонт на
съоръженията са му вменени и функции по анализиране
на причини довели до авариите на оборудването, предлагане на мерки за
ликвидирането им, разработване на предложения за усъвършенстване на
технологичното равнище на производството, които представляват по съществото си
вземане от него на съответно управленско решение по конкретен проблем. Насложено и това, че в
посочения по-горе период дружеството не е осъществявало основна преработка на
лен и намаления му състав, в което жалбоподателя фигурира в административно
управленски длъжности, съгласно заключението на експерта, както и като взе
предвид осигурителните вноски, които са правени за съответния период се налага
извода, че полагания от жалбоподателя труд не може да се приеме за такъв от
втора категория. Следователно, жалбоподателя не доказа, че полагания от него
труд за периода от 20.03.1979г. до 06.08.2001г. в “Рален
текс”АД може да се зачете от втора категория. Отделно
от това чл. 66и от ПКТК, разписва такава възможност само за работници и инженерно-технически работници до началник
на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и
основните цехове (участъци) във: памукотекстилната, вълнената, копринената,
трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от
технически влакна без включените в т. 31,
каквито длъжности жалбоподателят не е заемал. При това
положение се налага извода, че правилно административния орган е приел, че този
период следва да се зачете за трета категория труд.
По
отношение доводите за аналогичен случай с работника Г. И. Т.***,
на който е призната втора категория труд, настоящия състав приема, че
няма аналогия. На първо място решението на пенсионната комисия не е обжалвано по съдебен ред, за да се
приеме, че категорията му е правилно определена. На второ място, видно от
предложението за пенсиониране работника е заемал длъжности закупчик лен,
председател на ОФ и групов майстор. Трудовия му стаж е зачетен за втора категория,
/част от него е бил трета категория и трансформиран към втора категория/,
тъй като лицето е заемало длъжност изрично вписана в чл. 66и от ПКТП. Следва да
се отбележи, че в атакуваното решение, ответника е
приел, че за времето от 01.08.1978г. до 01.01.1979г., когато лицето е заемало
длъжността “секционен майстор” следва този период да се зачете за втора
категория, така както е зачетено и при другия работник. Въз основа на
изложеното се приема, че не е налице аналогичен случай разрешен от
администрацията по различен начин.
По отношение на втория пункт
от жалбата, че неправилно в оспореното решение е разпоредено обезщетението за неползван отпуск да се извади от общия
осигурителен доход се налага извода, че
решението на административния орган и в тази му част е законосъобразно.
В нито един момент обезщетенията по КТ не са били елемент от трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват пенсиите на лицата. Към момента на получаване на обезщетението м. 08.2001г. и към момента на издаване на обжалваното разпореждане действа Наредбата за елементите за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане /загл. обн. - ДВ, бр. 6 от 2000г./, приета на основание КЗОО, сега КСО. Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от нея не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224 , 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 КТ, § 71 от ПЗР на ЗИ на КТ и ЗР на ЗИД на КТ. (ДВ, бр. 25 от 2001 г .), т.е. обезщетенията са изключени от елементите на възнаграждението, които се вземат под внимание при определяне на пенсията. С оглед на това за сумите, изплащани по чл. 224, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда - обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, не се дължат осигурителни вноски, същите не са осигурителен доход и не следва да се включват в осигурителния доход, отразяван в удостоверенията обр. УП-2, в случая УП-2 от 27.01.2015г.. Тези суми не служат за база при определяне на размера на пенсията. Размера на обезщетенията не е спорен. При постановяване на разпореждането от 26.03.2015г., с което е определен размерът на пенсията на Г.*** длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е съобразило действащите разпоредби и не е взело предвид изплатените му обезщетения за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ. С оглед на това развитите доводи, в писмената защита не се споделят. Това, че отпускът е бил за 1999г., 2000г. и 2001г. е ирелевантно за казуса, защото меродавният момент е датата на изплащане на обезщетението за неизползван отпуск, а към тази дата единствено наредбата коментирана по-горе е действащия нормативен акт. По отношение на въведените доводи в жалбата за неправилно определяне на размера на общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ същите са неоснователни и недоказани. Въз основа на експертизата се приема, че осигурителният доход за периода от 01.01.1997г. до 16.12.2014г. е в размер на 116 425.28лв., като върху този доход длъжностното лице е работило, видно от разпореждането от 26.03.2015г..
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно. При
издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и като съобрази
своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на
основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от
АПК и в тежест на жалбоподателя
ще се възложат направените от административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, определено
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при
Административен съд Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г.*** против решение № ********** от 09.07.2015 г. на
Директора на Териториално поделение (ТП)-Перник на Националния осигурителен
институт (НОИ).
ОСЪЖДА М.С.Г.***,
с ЕГН **********,*** да заплати на ТП на
НОИ Перник 350 лева,
разноски по делото.
Решението може да се обжалва
от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия:/п/