№ 418
гр. Перник, 09
декември 2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря А.М.***,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело №406 по описа на съда за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 215, ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във
вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Г.М.
***, против Заповед №891 от 23.07.2015 г. на Кмета на Община Брезник. С
оспорения административен акт, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено
премахване на незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж VІ
категория, в УПИ X-164 в
кв. 18 кв. по РП на с. Кошарево - дървен навес за инвентар и склад за дърва,
сграда от допълващото застрояване, с размери 20 м/4 м и средна височина 2.40 м,
изградена на регулационната линия между УПИ IX-114 и X-164 в кв. 18 на РП на с. Кошарево, поради
изграждането на същия без необходимите строителни книжа.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес
да атакува същата, като неин адресат и срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебно оспорване.
В жалбата се твърди, че издадената
заповед е неправилна и необоснована. По същество жалбоподателят заявява, че е
построил процесната постройка след дадено през 1974 г. нотариално заверено
съгласие от страна на тогавашния собственик на имота. На посоченото основание
от съда А.М.*** иска да отмени процесната заповед. Пред съда жалбоподателят се
представлява по реда на чл. 32, т. 2, предл. 2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) от Г.А.М.***, негов син, за което представя пълномощно. Поддържа жалбата.
Твърди още, че строежът е търпим.
Ответникът по спора, Кметът на
Община Брезник, пред съда се представлява от ю.к. М.***. Възразява срещу
жалбата. Излага доводи за безспорно установено извършване на незаконен строеж, подлежащ
на премахване поради неспазени изисквания за отстояния от вътрешна регулационна
линия на съседния парцел. Пледира законосъобразност на издадения
административен акт и моли съда да остави същия в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и
приети по делото писмени и гласни доказателства, намира следното:
От фактическа страна се
установява, че производството пред административния орган е започнало по повод
постъпила в Община Брезник жалба с вх. №9400-1002 от 14.04.2015 г. от Евтика
Иванова Г., собственик на УПИ IX-114, в кв. 18 на РП на с. Кошарево, община
Брезник, относно незаконен строеж между УПИ IX-114 и X-164 в същия квартал на
РП с. Кошарево, с посочен извършител собственика на УПИ X-164. На 10.07.2015 г. След извършена проверка
от служители на общинска администрация - Брезник, на място е установен строеж в
УПИ X-164, представляващ дървен навес за инвентар и склад за дърва, сграда от
допълващото застрояване, с размери 20 м/4м и средна височина 2.40 м, с дървена
покривна конструкция, покрита с ламарини и подпряна с метални колове и със
стени, оградени с брезент, извършен на регулационната линия между УПИ IX-114 и
X-164. На проверяващите не е предоставено разрешение за строеж. На същата дата
са съставени два констативни акта, връчени на собственика на имота, в които е посочено,
че постройката е изградена през 1965 г. по данни на извършителя, че
строителството е започнало и завършило без необходимите строителни книжа, а
именно: без разрешение за строеж и без съгласието на собствениците на УПИ
IX-114, че строежът не съответства на действащия подробен устройствен план,
предвид което е направен извод за незаконност на изградения строеж, което е
посочено като основание за започване на производство за премахване на сградата
по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Останал недоволен от съставения констативен
акт с №1 от 10.07.2015 г. М.*** подал възражение с вх. 9400-2160/14.07.2015 г.
пред Кмета на Община Брезник, с твърдение, че постройката е тълпим строеж. В
отговор на възражението, с писмо изх. №9400/2160(1)/15.07.2015 г., подписано от
Кмета и Главния архитект на Общината, на М.*** е указано, че към възражението
му няма приложени документи и изложени нови факти, доказващи законността на
строежа и процедурата по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ ще бъде продължена. Въпреки
съдържащото се указание за липса на приложени документи, доказващи
законосъобразността на строежа, на 23.07.2015 г. е издадена процесната заповед.
Заповедта е връчена на лицето на 06.08.2015 г. по пощата. Междувременно Г.***
подал молба с вх. №9400-2160(2)/31.07.2015 г., към която приложил нотариално
заверена на 08.06.1974 г. декларация от И. В. В.***, собственик на имота УПИ
IX-114 към онзи момент, с която последният декларира съгласието си А.Г.М.*** да
построи гараж в собствения си УПИ X-164
и на границата с УПИ IX-114. В отговор на тази молба с писмо изх.
№9400-2160(3)/05.08.2015 г.,подписано от Кмета и Главния архитект на Община
Брезник на М.*** е отказано издаване на удостоверение за търпимост поради факт
на приложена декларация за изграждане на гараж, каквато постройка в имота не
била констатирана, а установеният строеж „многократно“ надвишавал площта,
изискваща се за гараж.
Със Заповед №891 от 23.07.2015
г. Кметът на Община Брезник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредил премахване
на незаконен строеж в УПИ X-164 в кв. 18 на РП на с. Кошарево, община Брезник,
дървен навес за инвентар и склад за дърва, сграда от допълващото застрояване
съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗУТ, шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от
ЗУТ, изградена на регулационната линия със съседния УПИ IX-114, поради изграждането
й без разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал.
1, т. 1 от ЗУТ.
Пред настоящата съдебна
инстанция жалбоподателят представя декларации от Д. Р.*** и М. Б.***,
нотариално заверени на 27.07.2015 г.; декларация от И. В.*** от 06.06.1974 г. и
протокол №8 за дадена строителна линия и определяне на ниво от 21.05.1974 г.,
издаден от техник към Селски общински съвет с. Кошарево.
При така установените факти настоящият
състав на Административен съд - Перник, след извършената проверка на
административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, намира от
правна страна следното:
Обжалваният административен
акт е издаден от Кмета на Община Брезник, който именно по силата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ е органът, оправомощен да издава заповеди за премахване на строежи
или части от тях от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ. Налага се извод за компетентност на издателя на оспорения
административен акт, поради което не са налице основания за отмяната му в
условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма, като съдържа
необходимите съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 225 от ЗУТ реквизити.
Не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в
процесуално законосъобразно производство при съблюдаване на общите
административнопроизводствени правила на АПК и специалния регламент на ЗУТ,
поради което не са налице отменителни основания и по чл. 146, т. 3 от АПК.
Преценен за съответствие с материалноправните
разпоредби към момента на неговото издаване оспореният административен акт е
съответен на приложимия материален закон.
Предмет на настоящия спор,
основано в обжалваната заповед и независимо от твърденията на жалбоподателя в
едната им част и данните от приложените от същия доказателства, е законността
на установения в хода на административното производство строеж, а именно дървен
навес за инвентар и склад за дърва. Именно това е строежът, установен при
извършената проверка, обективирана в съставените два КП, неоспорени в тези им
части, обосновали издаването на процесната заповед. В административното
производство, както и пред съда не беше установено, реализираният строеж да е
гараж. Съответно доказателствата и законосъобразността на акта ще преценяват
относимо към законовите изисквания, приложими именно към така установената като
вид сграда.
Нормативно установените
предпоставки за издаване заповед за премахване на строеж по чл. 225а, ал. 1 във
вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ са
следните: установен строеж: постройка от допълващо застрояване, от четвърта до шеста
категория, извършен, без разрешително за строеж, който строеж да не е със
статут на търпим по смисъла на §16 респ. §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, както и да не е узаконен. Предвид
това, изводите на съда са следните:
Строежът е незаконен. От
събраните в хода на административното производство материали, приобщени като
доказателства по делото, както и от събраните пред съда доказателства се
установява безспорно, че процесният строеж е дървен навес за инвентар и склад
за дърва с размери 20 м /4 м и височина 2.40 м, и по смисъла на ЗУТ е постройка
от допълващото застрояване, VІ категория, за изграждането на която се изисква
разрешение за строеж, каквото М.*** не представя и не притежава. С това е
нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, от което следва, че правилен е
изводът на административния орган, че строежът е незаконен.
Строежът не е „търпим“, т. е. не
е неподлежащ на премахване, по смисъла
на ЗУТ. По делото се установи, че процесният строеж е изграден в периода 1974 -
1975 г., (Декларация от И. В.***, нотариално заверена на 06.06.1974 г.; Декларации
от Д. Р.*** и М. Б.***, нотариално заверени на 27.07.2015 г.; Протокол за
дадена строителна линия №8/21.05.1974 г.) Приложими към онзи момент са
разпоредбите на Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (обн. ДВ,
бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.; отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001
г., в сила от 31.03.2001 г.), Правилника за прилагане на ЗТСУ (приет с ПМС
№31/09.07.1973 г., обн. ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г.; отм., бр. 1 от 02.01.2001
г., в сила от 31.03.2001 г.), Строителни правила и норми за изграждане на
населени места (СПНИНМ) (изд. от председателя на Комитета по строителство
и архитектура, обн. изв. бр. 75 от 18.09.1959 г.; отм. с ПЗР на Наредба №5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 02
септември 1977 г. и бр. 70 от 6 септември 1977 г.).
Спорният строеж, навес, представлява сграда от
допълващото застрояване, второстепенна постройка по смисъла на чл. 41 от ЗУТ. Относима
към момента на построяване на навеса на първо място е нормативната разпоредба на
чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), съгласно която второстепенни са постройките с
обслужващо домакинско предназначение - в случая лека постройка за отоплителни
материали, като изграждането на такива постройки съгласно ал. 2 на с. чл. е
разрешено само в части за малкоетажно застрояване в малки и много малки градове
и в селата. На следващо място, съгласно действащите към онзи момент СПНИНМ
(отм.), Глава IX, §60,
ал. 1, второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от
регулационните линии към съседите, като от северната регулационна линия на
съседния парцел или полупосоките й, те могат да отстоят на не по-малко от 1,5
м. В настоящия случай не се спори, че навесът е разположен на самата
регулационна линия със съседния УПИ. Възможност за разполагане на такива
постройки на страничната регулационна линия е предвидена в ал. 2 на с.пар., но при
наличие на изрично изброени предпоставки, а именно - само ако покриват калканен
зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел,
изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския
народен съвет или при наличие на декларация на собственика на съседния парцел,
подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета,
при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че
калканните зидове да се покрият напълно. В процесния казус не е реализирана
нито една от изброените хипотези. Претенцията на М.*** не намира опора и в
изискванията на СПНИНМ за такъв вид строеж, тъй като освен това и в пъти
надвишава, както размерите, така и общата площ, регламентирани в ал. 4 на §60
от СПНИНМ, предвиждащи площ до 20 кв.м и най-голяма широчина до 3 м. Тезата на
жалбоподателя, че е изградил гараж, не е достатъчна сама по себе си за такъв
извод, предвид размерите на констатирания от компетентните служби строеж, а
именно 20 м/4 м (80 кв.м.) и средна височина 2.40 м. Нотариално завереното
съгласие на собственика на съседния УПИ IX-114 не се отнася до изграждането на второстепенна
постройка в смисъла на ППЗТСУ и СПНИНМ, а е за гараж. Протокол №8 за дадена
строителна линия и даване на ниво от 21.05.1974 г. също се отнася за гараж с площ 21 кв.м. Декларациите
от Д. Р.*** и М. Б.*** не са годни да удостоверят спазване на законовите
изисквания, като единствено съдържат данни за годината на изграждане и начина
на ползване, което последното е без значение за настоящото производство. От
което следва, че приложените от А.М.*** доказателства са неотносими към
процесния строеж, а същият, с оглед датата на реализирането му, не е „търпим“
по смисъла на §16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
На следващо място по делото не
се твърди, както и не са налице данни процесният строеж да е узаконен по реда
на §127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), респ. §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ
(ДВ, бр. 65 от 2003 г.).
Горното е основание за извод за
правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган,
направил извод, че строежът на дървен навес за инвентар и склад за дърва с размери
20 м /4 м и височина 2.40 м, постройка от допълващото застрояване, VІ категория,
изграден на регулационната линия между УПИ IX-114 и X-164 в кв. 18 на РП на с.
Кошарево, община Брезник от А.Г.М.***, собственик на УПИ IX-114, като
незаконен, не „търпим“ и не „узаконен“, подлежи на премахване. Факт са всички
законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не
са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед съответства
и на целите на закона, сред които е и преустановяването и премахването на
незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни
интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от ЗУТ.
Изложеното води до извод за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя във всичките им части, тъй
като извършената съдебна проверка не установи отменителни основания по чл. 146
от АПК, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и
своевременното им претендиране, в тежест на жалбоподателя ще бъдат възложени разноските
за юрисконсултско възнаграждение, направени от административния орган по повод
производството пред съда в размер на 600 лв. (шестстотин лева), на основание
чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК настоящият съдебен състав
при Административен съд - Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло оспорването по
жалба на А.Г.М. ***, против Заповед №891 от 23.07.2015 г. на Кмета на Община
Брезник, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на
незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж в УПИ X-164 в кв.
18 кв. по РП на с. Кошарево - дървен навес за инвентар и склад за дърва, сграда
от допълващото застрояване, с размери 20 м/4 м и средна височина 2.40 м,
изградена на регулационната линия между УПИ IX-114 и X-164 в кв. 18 на РП на с.
Кошарево, поради изграждането на същия без необходимите строителни книжа.
ОСЪЖДА А.Г.М. ***, ЕГН **********,***
сумата от 600.00 (шестстотин лева) съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/