Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 442
гр. Перник, 02.12.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и седми ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И.***, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 477 по
описа на съда за 2015 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.П.Т.***, с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-1158-000299 от 07.08.2015г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е
отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се излагат
твърдения, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като не отговарял на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Също така за нарушението било
издадено наказателно постановление и според него за едно и също деяние имало
наложени две наказания. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява процесуалния
му пълномощник адвокат В.Б. ***. Пледира, че обжалвания акт е
незаконосъобразен, тьй като на същата дата има издадено и наказателно
постановление, с което е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за
срок различен от посочения в оспорвания акт. С тези доводи иска отмяна на
заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. Не заявява искане за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, че жалбоподателя А.П.Т.*** е
правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС № 282434549.
На 07.08.2015г.
младши автоконтрольор А. Г.*** в присъствието на свидетеля Р. Г.***, съставил акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ на настоящия жалбоподател, за това, че на 07.08.2015г., около 23.50ч. в гр. Перник по ул. “Р.
Димитров” с посока Бучински път управлява личния си лек
автомобил „***“ с рег. № РК ****ВМ след употреба на алкохол. Изпробван с
техническо средство Дрегер 7410, който отчел 0.84 промила. Издаден му е талон за медицинска изследване № 0014651. С
това деяние е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено НП № 15-1158-001388 от 31.08.2015г., с което на А.П.Т.***, с ЕГН **********,***, на
основание чл. 174, ал. 1 от ЗДВП са наложени следните наказания: „Глоба“ в
размер на 840 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Наказателното постановление няма данни да е обжалвано, съответно да е влязло в
сила.
При така установените
факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 1421 от 30.10.2012г. директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ да издава
заповеди за принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. Това е и
лицето издало и оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази
законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и то с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая водача е изпробван с техническо
средство, което е отчело 0.84 промила. Издаден е талон за медицинско изследване
№ 0014651, но не е дал кръвна проба.
При спазване на чл. 170, ал.
1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест,
административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДП. В хода на съдебното производство жалбоподателя не опроверга
констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и
средства. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана
фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно
нарушение от 07.08.2015г.. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен
акт по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП има превантивен
характер-да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния,
като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под
прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на
водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Предназначението и ефектът на
налагане на ПАМ по реда на този текст е
именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на
движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на
свидетелството за управление, изключващо възможността за депозиране на писмени
възражения в определен срок. В този смисъл е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от
ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, б. “б” свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
АУАН.
Доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя за липса на мотиви, не се
възприемат. Атакуваната в настоящето производство заповед за прилагане на
принудителна административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2
от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като изцяло се позовава на
съставения акт за установяване на административно нарушение. В същата са
посочени фактически и правни основания, които кореспондират по между си и са в
пълно съответствие с разпоредителната част на акта. Доводите свързани с наличие
на издадено наказателно постановление и наложено с него „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца са неоснователни. Заповедта за прилагане на
принудителни административни мерки и наказателното постановление са два
различни акта, при които правопораждащия факт е един и същ-управление на МПС
под въздействие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред. Мерките за принуда от този вид целят да се преустанови неправомерното
поведение, до решаване на въпроса за отговорността, докато с наказателното
постановление се решава окончателно въпроса за отговорността. Оспорения в
настоящето производство акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно
изяснени факти за прилагане на принудата и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
По искането заявено в писмено становище от
ответника по делото за присъждане на юрисконсулско възнаграждение настоящия
състав го приема за неоснователно. Пълномощника е изложил съображения за
отхвърляне на жалбата на А.П.Т.*** против заповед № 15-1158-000270 от
07.08.2015г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник, каквато
заповед не е предмет на разглеждане в настоящето производство. С оглед на това
и като взе предвид, че по настоящето производство не е осъществена защита искането
за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Въз
основа на изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Т.***, с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-1158-000299 от 07.08.2015г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Перник.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/