Р         Е         Ш        Е         Н         И         Е № 422

 

гр.Перник, 01 декември, 2015 г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети  ноември  през две хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: Стефан Станчев

 

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 479/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

            А.П.Г. *** е подала молба – декларация за получаване  на месечни помощи  за дете до завършване на средно образование да директора на Дирекция “Социално подпомагане” Перник. Молбата е под № СП-3291/20.VІІІ.2015 г., като титуляри на правата на месечни помощи са малолетните й деца – К. и О.***. Деклариран е доход за 12 месеца назад в размер на 2975 лева, средномесечно – 248 лева. Със заповед № СП 3291/3.ІХ.2015 г., Директор на Дирекция “Социално подпомагане” Перник, отказва да се предостави месечна социална помощ за децата, тъй като според административния орган, майката и децата са с настоящ адрес – Гърция. С решение РД01-130/23.ІХ.2015 г., директора на РДСП Перник е отхвърлил възражението на А.Г., срещу заповедта от 3.ІХ.2015 г. В законния срок е подадена жалба срещу заповедта с искане да се отмени като незаконосъобразна и неоснователна, като преписката да се върне на административния орган за произнасяне.

            Ответникът по жалбата, чрез пълномощник, оспорва жалбата и изразява становище, че жалбоподателя е ограничен от това право, да претендира получаване на социална месечна помощ, тъй като не живее в България.

            Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, прие следното.

            Безспорно е, че  жалбоподателя е подал молба за получаване  на месечни помощи за дете до завършване на средно образование до директора на Дирекция “Социално подпомагане” Перник. След направена справка, административния орган е установил, че има вписване на настоящ адрес, за жалбоподателя и родените от нея малолетни деца в Гърция. Това е дало повод да се приеме, че е налице ограничението по чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСПД; 1, т. 4 от сега действащата редакция на ЗСПД; § 1, т. 1 от ППЗСПД (редакцията преди измененията от 16.Х.2015) – че жалбоподателя и децата не са живели в страната през последните 12 месеца или за този период, но не по-малко от 183 дни.

            От анализа на приложените доказателства: актове за раждане на децата; трудов договор от 28.ІІ.2014 г. – прекратен м. декември 2014 г.; Служебна бележка от работодателя, за получавано трудово възнаграждение до м. декември 2014 г.;разпореждане на ТП НОИ  за отпуснато парично обезщетение на жалбоподателя, считано от 8.ХІІ.2014 до 7.ІV.2015 г.; служебна бележка за регистрация в БТ; удостоверение №№ 148 и 149/13.Х.2015 г., издадено от директор на ОУ “Св. Константин Кирил Философ”, че детето К.А. П.*** е бил редовен ученик през учебната 2014/2015 г. и  е записан за такъв за учебната 2015/2016 г. учебна година; удостоверение № 94АА/0064 от 14.Х.2015 г. на Д “Социално подпомагане”, че за периода 1.VІІІ.2014 г. – 31.VІІ.2015 г., жалбоподателят е получавал месечна помощ за деца в размер на 85 лв. месечно; два броя удостоверения от ОДЗ “Вела Пеева”, че детето О.*** е посещавало детска градина за 2014/2015 г. и е записано в подготвителна група за 2015/2016 г. не може безспорно да се установи, че жалбоподателя и децата не са живели минимално изискуемия период от 183 дни от 12 месеца в страната. За да бъде упражнено претендираното право от страна на жалбоподателя, следва да бъдат установени чрез представените и приложени към молба-декларацията документи, че са изпълнени законовите изисквания за отпускане на такава помощ и по точно условията детайлно регламентирани в разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 и 5 от ЗСПД. В настоящият случай както неоснователно и немотивирано е преценил органа при издаване на процесния акт, независимо от документалното наличие на всички изискващи се законови предпоставки, заради това, че молителя и малолетните деца имат деклариран настоящ адрес в Гърция, е постановена неправилна по същината си заповед. Последната е потвърдена с решение на директора на РДСП, без да се вникне в относимостта на чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСПД, че е необходимо физически да се провери, живели ли са жалбоподателя и децата в рамките на законово установения времеви период в България, или не са. Настоящ адрес е административно понятие, това, че лице има настоящ адрес в място, различно от това, на което е постоянния му, както е в случая, не значи че лицето/лицата през последните 12 месеца, или 183-те дни не са живели в страната.  Административният орган не е извършил справка за това, дали детето К., което безспорно е записан ученик в  общинско училище, е посещавал редовно учебни занятия, има ли уведомяване от директора на училището, или от директора на ОДЗ за детето О. за отсъствия от занимания  по аргумент от разпоредбите на чл. 17, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПД. Органите по социалното подпомагане са длъжни да основат своя административен акт - независимо дали той е позитивен или негативен за оспорващата - на действителните факти от значение за случая, а те са описаните по-горе в тези мотиви. Един от тези факти е обстоятелството, че административният орган е в обективна невъзможност да установи, че семейството на жалбоподателя не живее постоянно в страната. В тази връзка и двата административни акта са лишени от мотиви.  В настоящия случай има достатъчно основание да се приеме, че жалбата е основателна, по причина, че в противоречие с изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, администрацията не е в състояние да установи, че действително това семейство се е установило извън страната за повече от 183 дни. За да бъде мотивиран административният акт, той задължително трябва да съдържа и обсъждане на всички релевантни факти, нещо което не е сторено именно по основния факт, който мотивира органа, за да откаже въпросната помощ за децата на оспорващата.

В чл. 3, т. 2 от ЗСПД е предвидено, че семействата имат право на семейни помощи за децата, които отглеждат в страната, а съгласно чл. 4 от ЗСПД правото на семейни помощи по чл. 2, ал. 3 от с.з.,  имат семействата, които имат средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от ЗСПД и при изпълнение на условията, предвидени в т. т. 1-4 на същата алинея. Доказания доход, без социални помощи, ако са отпускани други и на различно основания на жалбоподателката, видно от представеното удостоверение е около 248 лева, към датата на подаване на молбата декларация е безработна. На това основание молбата е основателна и доказана. Няма пречка, майката да работи в Гърция – сезонно, което да е било причина да направи адресна регистрация, но от това не следва, че семейството не живее постоянно в страната, за да се приложи основанието по аргумент за противното на чл. 7, ал. 1 от ЗСДП.

Съдът стига до извода, че при издаване на оспорваната заповед са нарушени изискванията на чл. 35 от АПК, според които административният орган е задължен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; нарушено е изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК, според което, органа е длъжен да събере и служебно относими за издаването на акта доказателства; нарушени са принципи на чл. 6 и 9 от АПК.

Ето защо Заповед № СП 3291/03.ІХ.2015 г., на директора на Дирекция “Социално Подпомагане” – Перник, потвърдена с решение РД01-130/23.ІХ.2015 г., на Директор РДСП Перник следва да се отмени.

След отмяна на заповедта, следва преписката да се върне на ответника, който в установения в закона срок да се произнесе по подадената от А.П.Г. молба за отпускане на месечни помощи за двете й малолетни деца, при съобразяване  указанията на съда.

Предвид изложеното съдът,

Р         Е         Ш       И:

ОТМЕНЯ Заповед № СП 3291/03.ІХ.2015 г., на Директора на Дирекция “Социално Подпомагане” – Перник, потвърдена с решение РД01-130/23.ІХ.2015 г., на Директор РДСП гр.Перник

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник за ново произнасяне по подадената от А.П.Г. молба за отпускане на месечни помощи за деца, съобразно указанията на съда.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

                                                                                  Съдия:/п/