Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№452

 

Гр. Перник, 10.12.2015 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 504/2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В.С.М. ***, чрез адвокат В.Б. *** с адрес,   гр. Перник, ********* против Заповед № 313з-1254 от 06.10.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В.С.М. редовно призован се явява лично и се представлява се от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.С.М. е държавен служител в МВР, работи като мл. автоконтрольор І степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник.

Между страните няма спор, а и видно от ежедневна ведомост на личния състав, се установява че жалбоподателят е бил на работа на 25 срещу 26.09.2015 година в състава на АП 153, за времето от 20.00 часа до 08.00 часа.

Със Заповед № 313з-819 от 31.08.2015 година на директора на ОД на МВР Перник е разпоредено да се извършат през месец септември негласни проверки на организацията и изпълнението на функционалните задължения на всички полицейски наряди, извършващи дейности по ППД, ПК и ОДЧ на територията на ОДМВР Перник по определен график.

С докладна записка рег. № 1158р-6751 от 30.09.2015 година Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е уведомил директора на ОД на МВР Перник за резултатите от извършената проверка и установените нарушения, между които и нарушението извършено от жалбоподателя.

По повод установеното нарушение настоящия жалбоподател е депозирал докладна записка вх. № 1158р-6750 от 30.09.2015 година, с което заявява, че на 25.09.2015 година за времето от 20.00 часа до 08.00 часа съвместно със своя колега Р.В. е бил назначен като АП 153 на територията на 01 РУ. Когато им била извършена проверка седели в служебния автомобил, тьй като навън валяло дъжд.

Видно от представения по делото часови график рег. № 1158р-6654 от 28.09.2015 година, се установява, че на 25.09.2015 година за времето от 20.00 часа до 08.00 часа настоящия жалбоподател в състав на наряда с   мл. автоконтрольор Р.В. извършили проверка на 12 МПС подробно описани за времето от 21.35 часа до 07.05 часа.

С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1,  т. 11 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, за това че на 25 срещу 26.09.2015 година в състав на автопатрул със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № РК 5232 АР не е изпълнявал дейността по пътен контрол извън служебното МПС, като е спуснал седалката и е спял.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Румен Кирилов Василев /мл. автоконтрольор/, от чиито показания се установява, че на посочената дата в оспорената заповед са извършвали дейност по пътен контрол с жалбоподателя, като около 06.00 часа дошли проверяващи, докато били в служебния автомобил, тьй като навън валяло дъжд и описвали документите във ведомостта. Така дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира, като обективни и базиращи се на лични наблюдения и преки впечатления.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по смисъла на             чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на сектор “Пътна полиция” - чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в  чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. Така описаното деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Настоящият съдебен състав приема въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в конкретния случай няма безспорни данни за извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя на посочената дата в оспорената заповед, тьй от събраните по делото доказателства се установява, че е извършвал активна дейност по контрол на пътя, видно от часови график рег. № 1158р-6654 от 28.09.2015 година и неоспорените от страните свидетелски показания на Румен Кирилов Василев. Ето защо няма безспорни и категорични данни установяващи неспазване на служебните задължения от жалбоподателя. Въз основа на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че за посочения в оспорената заповед времеви период, в който жалбоподателя е бил на работа, проверяващите служители от отдел „ОП“ и началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник са констатирали нарушения на служебната дисциплина, които не се доказаха да са извършени от наказаното лице, поради което заповедта се явява постановена при неизяснена фактическа обстановка и при пълно нарушаване на принципа за законност и съразмерност.

В тежест на дисциплинарно наказващият орган е да извърши всички процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. Дисциплинарно наказващият орган не е събрал относими доказателства за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина за посочения времеви период. Напротив по делото се събраха доказателства за факта, че наказаният служител е изпълнявал служебните си задължения за посочения часови период, съответно не е ги е нарушавал.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство не е установено дисциплинарно нарушение извършено от жалбоподателя на посочената дата.

Оспорената Заповед с рег. № 313з-1254 от 06.10.2015 година издадена от Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е недоказана, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък, следва да се уважи частично, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, следва да се остави без уважение, тьй като видно от приложеното пълномощно /без дата/ на лист 6 по делото, посочената сума от 300 лева е само договорена, но не са представени разплащателни документи от които да е видно че е платена изцяло, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-1254 от 06.10.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на държавен служител младши инспектор В.С.М. – младши автоконтрольор І степен в група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на В.С.М. *** съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /п/