Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

гр. Перник, 02.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И.***, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 506/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Е.Х.К.,*** срещу заповед с рег. № 313з-1009 от 18.09.2015г., издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна–началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Предвид на това прави искане за отхвърлянето й като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 08.10.2015г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 19.10.2015г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

С писмо рег. № 7855р-5552 от 06.08.2015г. директора на ОД на МВР-Перник е уведомен от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност” за проблеми с видеофаилове и аудио записите по време на осъществяване на контролната дейност на полицейски служители по Закона за движението по пътищата в периода от 01.07.2015г. до 05.07.2015г..

Постъпило е сведение от Е.К.*** с вх. № 1158р-5591 от 24.08.2015г. във връзка с писмо рег. № 7855р-5552 от 06.08.2015г. на директора на Дирекция “Вътрешна сигурност”.

В справка рег. № УРИ 1158р-5914 от 03.09.2015г. Началник на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник е проследил и констатирал проблемите свързани с видеофайлове. Установил е кои служители са били наряд в процесния период и е предложил за констатираните пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност да бъдат наказани конкретни служители с писмено предупреждение за срок от три месеца.

В последствие Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник е издал и атакуваната в настоящето производство заповед. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е мл. автоконтрольор І-ва степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” съм сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник. Между страните не е спорно, че съгласно ежедневна ведомост същият е бил на работа на 30.06.2015г. срещу 01.07.2015г. за времето от 20.00ч. до 8.00ч. в наряд на АП 152, със служебен автомобил РК 3624ВА; на 02.07.2015г. за времето от 08.00ч. до 20.00ч. е бил в АП № 153; на 04.07.2015г. е бил на пост в кв. Рудничар за времето от 08.00ч. до 20.00ч., без АП, на 05.07.2015г. за времето от 08.00ч. до 20.00ч. е бил с АП № 152, с ДК № РК 3624ВА и на 07.07.2015г. срещу 08.07.2015г. за времето от 20.00ч. до 08.00ч. е бил с АП № 153.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на сектор “Пътна полиция” - чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и правни основания за издаването й и са посочени доказателствата, въз основа на които нарушението се смята за установено. С оглед на това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение на административно производствените правила се налага убеждението, че същите не са спазени. Служители при дирекция “Вътрешна сигурност” МВР се установили пропуски в работата на системите за вътрешно наблюдение и звукозапис, като проверката на тези длъжностни лица е приключила със писмо рег. № 7855р-5552 от 06.08.2015г.. Според това писмо от проверените за периода 01.07.2015г. до 05.07.2015г., 609 видеофайлове, нито един от тях не съдържа аудио-запис по време на осъществявана контролна дейност на полицейските служители. Няма установени конкретни нарушения на полицейски служители от “пътна полиция”. Писмото е с уведомително–превантивен характер и е адресирано до директора на ОД на МВР. С писмото е указано на директора на ОД на МВР Перник да предприеме действия за установяване на причините, довели до липсата на аудио-запис от системата за видеонаблюдение, монтирана в служебните автомобили. Върху писмото има поставена от някого резолюция: “Н-ци РУ; г-н Л.***”-07.08.2015г..

В изпълнение на резолюцията, Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Перник изготвя справка УРИ 1158р-5914 от 03.09.2015г.. В нея описва обективни причини за невъзможността системите на някои от автомобилите да работят нормално, поради технически дефекти. В справката се сочи, че в ОД на МВР-Перник има три служебни МПС с монтирана в тях АИС ВПК и това са “Опел Астра” с рег. № РК 5551АМ, № РК 3637ВА и № РК № 8197АР. Упоменато е, че постоянни технически проблеми създава“Опел Астра” с рег. № РК 5551АМ, за което е уведомена поддържащата системите фирма. От справката се приема, че автомобил РК 3624ВА не е оборудван с такива системи. Въз основа на така отразеното в справката е предложено на директора на ОД на МВР-Перник да се накажат дисциплинарно полицейските служители при ПП при ОД на МВР-Перник, които в периода от 01.07. до 05.07.2015г. са били на работа. Върху справката има от неустановено лице поставена резолюция: “Да”. Може би с тази справка започва дисциплинарното производство срещу жалбоподателя. Ако е така, то следва извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а в тази справка няма такива данни и констатации.

На основание писмото от “Вътрешна сигурност” и справката рег. № УРИ 1158р-5914 от 03.09.2015г., от началник сектор ПП при ОД на МВР Перник до директора на ОД на МВР Перник, началник сектор ПП при ОД на МВР Перник, в компетентността на дисциплинарно наказващ орган по реда на чл. 204, т. 3 от ЗМВР е издал оспорваната заповед.

Въз основа на изложеното се приема, че при издаване на заповедта са допуснати редица процесуални нарушения. Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая липсват данни по съответния ред да е разпореждана от някого проверка. Ползвани са доказателствата, събрани в хода на проверка по установяване техническата годност на системи за вътрешен видео-аудио контрол, извършена от служители на МВР, които считат, че полицейски служители не изпълняват служебните си задължения, вменени с “Указания за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа”. Доколкото евентуално дисциплинарно нарушение попада в хипотезите по чл. 199 от ЗМВР, то на основание чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед. В този, случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Като първо действие по установяване на нарушението би могло да се приеме единствено справката от 03.09.2015г. до директора на ОД на МВР, когато се предлага изброени служители в ПП да бъдат наказани. Проблемът в случая е, в тази справка не е установено нарушение, за което жалбоподателя следва да понесе дисциплинарна отговорност. В нея липсва обективност, конкретика и всестранно изясняване на обстоятелствата при които се твърди, че е извършено нарушение. Дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. Единственото видно нещо от нея е предложението за налагане на дисциплинарни наказания на служители, които в периода от 01.07.2015г. до 05.07.2015г. са били на работа. На следващо място в протеклото дисциплинарно производство наказващия орган се проявява в различни качества, като разследващ и като наказващ орган, което е в противоречие с основни принципи за обективност и безпристрастие. Така изложените съждения мотивират състава да приеме, че са нарушени съществено административно производствените правила.

Оспорената заповед противоречи и на материалния закон. Същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят е наказан за това, че 30.06.2015г. срещу 01.07.2015г., на 02.07.2015г., на 04.07.2015г., на 05.07.2015г. срещу 06.07.2015г. и на 07.07.2015г. срещу 08.07.2015г. е констатирал неизправности в работата на системата АИС ВКП и не е уведомил незабавно началника на структурното звено и отговорника за техническите средства. Не е изготвил доклад и в ежедневния отчет не е отразил, че системата не функционира. Настоящия състав на първо място следва да отбележи, че на посочените дати жалбоподателят е бил наряд с различни служители и с различни автопатрулни състави осъществяващи дейността си с различни служебни автомобили. При това положение и съгласно ежедневните ведомости за посочения период се приема, че липсват годни доказателства, от които да се приеме на коя дата е извършено нарушението. На следващо място въз основа на ежедневните ведомости и справката от 03.09.2015г. се приема, че служебен автомобил с ДК № РК 3624ВА не е оборудван с АИС ВКП система, а както бе посочено по-горе служителят е бил наряд на определени дати именно с този автомобил. Това мотивира състава да приеме, че дисциплинарния орган не е доказал по безспорен и категоричен начин извършване на нарушение, осъществено на конкретна дата и от конкретен служител, да не говорим за дисциплинарно такова. На следващо място вмененото нарушение е нарушение на служебната дисциплина за неизпълнение на т. 20 от “Указания за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа” и представляващо неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. При цялостно запознаване с тези указания се приема, че системата не се нуждае от отделно включване, а се привежда в работен режим в момента на стартиране на двигателя на автомобила. В указанията за работа на полицейските служители има разписани правила касателно микрофоните. Няма правила кога системата/камерата не работи, няма звукови и сигнални индикатори, които да алармират, че нещо не е наред със системата. Проверката от “Вътрешна сигурност” е за неработещи аудио-записващи устройства, които са в паралел с видеокамерата, която следи работещите в автомобила. До тези устройства, съгласно указанията, пътните полицаи нямат технически достъп да извършват каквито и да било манипулации, а косвено, след като видеозаснемането работи, а аудио-запис не може да се осъществи, не може да се вмени технически проблем на проследяващата система като дисциплинарно нарушение. Не може да се вмени като нарушение, за което се налага наказанието по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, безадресната разпоредба на т. 20 от Указанията, тъй като няма конкретизиране на лицето, което следва да изготвя доклад за техническа неизправност, а след като работещите в автомобила не знаят кога и кой пуска в действие тази система, те не могат, а и не са длъжни да знаят, дали системата изобщо работи. В процесния случай в заповедта дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на служебните си задължения, а именно, че на посочени дати е констатирал неизправности в работата на системата АИС ВКП и не е уведомил незабавно началника на структурното звено и отговорника за техническите средства. След като няма техническа възможност да борави оперативно с тази система, то неразбираемо остава как би могъл да констатира проблем. Посоченото дисциплинарно нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Според разбиранията на състава изложените факти, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания и няма единство между тях. Посочената разпоредба чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за каквото не е ангажирана отговорността му. В случая липсват факти и обстоятелства, липсва конкретика и не са ангажирани писмени доказателства, от които да се извлекат доводите на дисциплинарно наказващия орган. Не е налице ясно формулирана воля на органа, от която да е видно какви действия е извършил, респ. не е извършил или е налице е пропуск от страна на жалбоподателя да извърши, които попадат в кръга на службата му. Тази липса не може да се преодолее по никакъв начин в хода на съдебното производство.

При издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание органът трябва да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения. Сведенията дадени от жалбоподателя вх. № 1158р-5591 от 24.08.2015г. са по повод на писмо на отдел “Вътрешна сигурност” МВР, но не и в хода на дисциплинарното производство, поради което се приема, че е налице нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта липсват каквито и да било мотиви на органа, изразяващи неговата оценка на твърдяното нарушение като тежест на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, последици, които са настъпили, форма на вина на служителя и цялостното поведение на служителя. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство, не само, че нарушението не е установено и доказано по безспорен начин, а напротив, всички събрани доказателства сочат за липса на такова. Няма преки и косвени доказателства, от които да се направи извод какво е следвало да бъде дължимото поведение на жалбоподателя, за да се прецени в какво се състои нарушението на служебната дисциплина, както и не са описани действия/бездействия, който водят до неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, последното посочено като правно основание за издаване на заповедта. За да е законосъобразен един индивидуален административен акт следва фактическите основания напълно да кореспондират с посочените правни такива. В случая това не е така и от оскъдните мотиви не може да се изведе точното правно основание.

Атакуваната заповед с рег. № 313з-1009 от 18.09.2015г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник ще бъде отменена като постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби.

Предвид изхода на спора и факта, че пълномощника на жалбпоподателя е поискал присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането е своевременно направено. Разноските са в размер на 310лева и представляват заплатена държавна такса за образуване на административно производство в размер на 10лв. и 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Х.К.,*** срещу заповед с рег. № 313з-1009 от 18.09.2015г., издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Перник да заплати на Е.Х.К.***, с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 310лв./триста и десет лева/.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/