Р Е Ш Е Н И Е

№ 445

гр. Перник, 04.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 511/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.Г.А.,*** срещу заповед с рег. № 313з-1007 от 18.09.2015г., издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна–началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Предвид на това прави искане за отхвърлянето й като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 20.10.2015г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 23.10.2015г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

С писмо рег. № 7855р-5651 от 07.08.2015г. директора на ОД на МВР-Перник е уведомен от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност”, че на дата 01.07.2015г. срещу 02.07.2015г., на 02.07.2015г. срещу 03.07.2015 и на 04.05.2015г. срещу 05.07.2015г. е установено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС ВПК/видеозаснемане на пътен контрол/ от служебен автомобил с № 5551АМ, в определени часови интервали се поставят прегради пред обектива на автоматизирано техническо средство.

Постъпило е сведение от Р.А. с вх. № 1158р-5959 от 04.09.2015г. във връзка с писмо рег. №7855р-5651 от 07.08.2015г. на директора на Дирекция “Вътрешна сигурност”.

В справка рег. № УРИ 1158р-5993 от 07.09.2015г. Началник на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник е констатирал, че на дати 01.07.2015г. срещу 02.07.2015г., на 02.07.2015г. срещу 03.07.2015 и на 04.05.2015г. срещу 05.07.2015г. в определени времеви периоди се вижда поставена преграда пред обектива на техническото средство. Посочил е кои служители са били наряд в процесните периоди и е предложил за констатираните пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност да бъдат наказани конкретни служители с писмено предупреждение за срок от три месеца.

В последствие Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник е издал и атакуваната в настоящето производство заповед. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка и събраните в хода на производството гласни такива, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е мл. инспектор в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник. Между страните не е спорно, а и видно от ежедневна ведомост на личния състав, че жалбоподателят е бил на работа на 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г. в състав с Л. М., с АП № 153.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на сектор “Пътна полиция” - чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Служители при дирекция “Вътрешна сигурност” МВР се установили, че на конкретно посочени дати пред обективите на техническо средство монтирано в служебен автомобил има поставени прегради и са приели, че действията на служителите в наряд са в нарушение на чл. 10, вр. с чл. 7 от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение. Писмото е изпратено на директора на ОД на МВР-Перник за последващи действия. На 11.08.2015г. от някого е поставена резолюция “г-н Л.. За извършване на проверка, дисциплиниращи мерки и доклад”

В изпълнение на резолюцията, Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Перник изготвя справка рег. № УРИ 1158р-5993 от 07.09.2015г.. В нея дословно преписва констатациите на вътрешна сигурност, като прави извод, че от прегледа на диска е невъзможно да се установи конкретния служител, извършил нарушение. Въз основа на така отразеното в справката е предложено на директора на ОД на МВР-Перник да се накажат дисциплинарно полицейските служители при ПП при ОД на МВР-Перник, които на дати 01.07.2015г. срещу 02.07.2015г., на дата 02.07.2015г. срещу 03.07.2015г. и на дата 04.07.2015г. срещу 05.07.2015г. са били на работа. Върху справката има от неустановено лице поставена резолюция: “Да”.

На основание писмото от “Вътрешна сигурност” и справката рег. № УРИ 1158р-5993 от 07.09.2015г., от началник сектор ПП при ОД на МВР Перник до директора на ОД на МВР Перник, началник сектор ПП при ОД на МВР Перник, в компетентността на дисциплинарно наказващ орган по реда на чл. 204, т. 3 от ЗМВР е издал оспорваната заповед.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая се приема, че на 11.08.2015г. по съответния ред е разпоредена проверка, при която са ползвани доказателства, събрани в хода на проверка от друг орган. Доколкото евентуално дисциплинарно нарушение попада в хипотезите по чл. 199 от ЗМВР, то на основание чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед, както е в случая. Жалбоподателят е наказан за това, че 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г. е поставил преграда пред камерата монтирана на таблото на автомобила и същият не е изготвил доклад, че системата не функционира. Това деяние представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание. Настоящия състав приема, че в конкретния казус няма данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя. Не е установено нарушение, било то дисциплинарно такова, което да може да се вмени за извършено от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че на конкретно посочени дати, т.е. на 01.07.2015г. срещу 02.07.2015г., на дата 02.07.2015г. срещу 03.07.2015г. и на дата 04.07.2015г. срещу 05.07.2015г. би могло да е извършено нарушение на служебна дисциплина, от някои от служителите на ответника. Касателно жалбоподателя се установява, че съгласно ежедневна ведомост на личния състав № 1158р-2726, същия е изпълнявал служебните си задължения на 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г. за времето от 20.00ч. до 08.00ч.. За този времеви период, в който е бил на работа жалбоподателя, нито проверяващите от вътрешна сигурност, нито лицето извършило проверка по случая са констатирали нарушения на служебната дисциплина. След като липсват данни за извършено дисциплинарно нарушение на 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г. и за неговия извършител, заповедта се явява постановена при неизяснена фактическа обстановка и при пълно нарушаване на принципа за законност и съразмерност. Нарушени са и основните принципи за обективност и безпристрастие, тъй като в протеклото дисциплинарно производство наказващия орган се проявява в различни качества, като разследващ и като наказващ орган, което не се възприема.

Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. За датата на извършване на нарушението, няма преки, няма и косвени доказателства, които да насочат състава да приеме, че жалбоподателя би могло да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му като извършено на конкретна дата дисциплинарно нарушение. Няма доказателства, от които да се приеме, че същият на 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г., когато е бил на работа и е изпълнявал служебни задължения да е поставял прегради пред обектива на камерата. За този времеви период проверяващите не са установили нарушение. Това мотивира състава да приеме, че дисциплинарния орган не е установил, нито доказал по безспорен и категоричен начин извършване на нарушение, осъществено на конкретна дата и от конкретен служител, да не говорим за дисциплинарно такова.

Оспорената заповед противоречи и на материалния закон. Посоченото дисциплинарно нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Изложените факти от дисциплинарно наказващия орган, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания. Посочената разпоредба чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност като му е вменено нарушение по т. 7 от Указанията, а дисциплинарното нарушение е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Настоящият съдебен състав не може да открие съпоставка между изложените факти в заповедта и основанията, посочени като нарушени от жалбоподателя, обуславящи носенето на дисциплинарна отговорност. Заповедта е противоречива и неправилна. Издадена е и в несъответствие с целта на закона. Същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

При издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание органът трябва да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения, което е в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта липсват каквито и да било мотиви на органа, изразяващи неговата оценка на твърдяното нарушение като тежест на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, последици, които са настъпили, форма на вина на служителя и цялостното поведение на служителя. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство не е установено дисциплинарно нарушение извършено от жалбоподателя на 03.07.2015г. срещу 04.07.2015г.. Всички събрани доказателства сочат за липса на такова.

Атакуваната заповед с рег. № 313з-1007 от 18.09.2015г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник ще бъде отменена като недоказана и като постановена в противоречие с материално правните разпоредби.

Предвид изхода на спора и факта, че пълномощника на жалбпоподателя е поискал присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането е своевременно направено. Разноските са в размер на 310лева и представляват заплатена държавна такса за образуване на административно производство в размер на 10лв. и 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.А.,*** заповед с рег. № 313з-1007 от 18.09.2015г., издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Р.Г.А., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 310лв./триста и десет лева/.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/