Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

449

 

Гр. Перник, 09.12.2015 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 512/2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.М.А. ***, чрез адвокат В.Б. ***, офис 6 против Заповед № 313з-1013 от 18.09.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник, с която е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят П.М.А. редовно призован се явява лично и се представлява се от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.М.А. е служител в МВР, работи като мл. автоконтрольор в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник.

Между страните няма спор, а и видно от ежедневна ведомост на личния състав, се установява че жалбоподателят е бил на работа на 30.06.2015 година срещу 01.07.2015 година за времето от 20.00 часа до 08.00 часа на 01.07.2015 година, в състав на АП № 151, а съответно на 02.07.2015 година не е бил на работа в състава на автопатрул.

Със Заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 година на министъра на вътрешните работи са утвърдени „Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Техническите характеристики и правила за работа“.

Видно от справка рег. № 1901 от 27.02.2015 година и приложен към нея списък /т. 28/ настоящия жалбоподател се е запознал с утвърдените правила за работа със системата за видеонаблюдение.

С писмо рег. № 7855р-5651 от 07.08.2015 година директора на областна дирекция на МВР Перник е уведомен от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност” на МВР, че на 01.07.2015 година и на 02.07.2015 година е установено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС ВПК/видеозаснемане на пътен контрол/ от служебен автомобил с рег. № РК 55 51 АМ, в определени часови интервали се поставят прегради пред обектива на автоматизирано техническо средство. 

         По повод постъпилото писмо настоящия жалбоподател е депозирал сведение вх. № 1158р-5958 от 02.09.2015 година, с което заявява, че на 30.06.2015 година е бил на работа за времето от 20.00 часа до 08.00 часа на 01.07.2015 година, като не е поставял предмети пречещи на видеозаснемането, а съответно на 02.07.2015 година не е бил на работа видно от приложената по делото ежедневна ведомост.

         Със справка рег. № УРИ 1158р-5993 от 07.09.2015 година Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е уведомил директора на ОД на МВР Перник за констатираните нарушения от дирекция „Вътрешна сигурност“ .

С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това че на 30.06.2015 година срещу 01.07.2015 година и на 02.07.2015 година в състава на автопатрул със служебен автомобил Опел „Астра“ с рег. № РК 5551 АМ е поставил преграда пред камерата монтирана на таблото на автомобила и не е изготвил доклад и в ежедневния отчет не е отразил, че системата не функционира.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Румен Стоев Евтимов /мл. автоконтрольор/, от чиито показания се установява, че лек автомобил с рег. № РК 5551 АМ разполага със система за видеонаблюдение, като има разположени три камери /две отпред и една отзад/ и два микрофона. Системата не дава индикации кога работи ли не, съответно дали е в техническа изправност. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни и базиращи се налични наблюдения и преки впечатления.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по смисъла на             чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на сектор “Пътна полиция” - чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 37,  ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в  чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая е извършена проверка, въз основа на която е установено, че настоящия жалбоподателя на 30.06.2015 година срещу 01.07.2015 година и на 02.07.2015 година в състава на автопатрул със служебен автомобил Опел „Астра” с рег. № РК 55 51 АМ е поставил преграда пред камерата монтирана на таблото на автомобила и същият не е изготвил доклад, че системата не функционира. Така описаното деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

Настоящият съдебен състав приема въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в конкретния случай няма данни за извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР от жалбоподателя, тьй като на 30.06.2015 година не са констатирани нарушения видно от писмо рег. № 7855р-5651 от 07.08.2015 година на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, съответно на 02.07.2015 година установеното нарушение на служебната дисциплина е извършено от E.K,, но не и от жалбоподателя, тьй като последния не е бил на работа, което се установява безспорно от справката рег. № УРИ 1158р-5993 от 07.09.2015 година изготвена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, а именно, че на 02.07.2015 година преградата пред обектива на камерата е поставена от другия полицейски служител осъществявал наряда. Ето защо няма безспорни и категорични данни установяващи жалбоподателя да е поставял преграда пред обектива на камерата в служебния автомобил. Въз основа на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че за посочения в оспорената заповед времеви период, в който жалбоподателя е бил на работа, нито проверяващите от вътрешна сигурност, нито лицето извършило проверка по случая са констатирали нарушения на служебната дисциплина, които да са извършени от наказаното лице, поради което заповедта се явява постановена при неизяснена фактическа обстановка и при пълно нарушаване на принципа за законност и съразмерност.

В тежест на дисциплинарно наказващият орган е длъжен да извърши всички процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. В случая дисциплинарно наказващият орган не е събрал относими доказателства за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина за посочения времеви период. Наред с това не се събраха доказателства за факта, че системата не е функционирала, съответно за жалбоподателя да е съществувало задължение да изготвя доклад за това.

На следващо място оспорената заповед противоречи и на материалния закон, тьй като посоченото дисциплинарно нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Изложените факти от дисциплинарно наказващия орган, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с посочените правни норми. Разпоредба чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, като му е вменено нарушение по т. 7 от Указанията, а дисциплинарното нарушение е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Налице е неяснота относно изложените факти в оспорената заповед и правните основания, въз основа на които са посочени правните норми нарушени от жалбоподателя и обуславящи носенето на дисциплинарна отговорност.

На последно място при издаване на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят не е изслушван и не е дал обяснения, което е в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта липсват каквито и да било мотиви на органа, изразяващи неговата оценка на твърдяното нарушение като тежест на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, последици, които са настъпили, форма на вина на служителя и цялостното поведение на служителя. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1 от ЗМВР, във връзка с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство не е установено дисциплинарно нарушение извършено от жалбоподателя на посочените дати.

Оспорената Заповед с рег. № 313з-1013 от 18.09.2015 година издадена от Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е недоказана, както и е постановена в противоречие с материално правните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък, следва да се уважи частично, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, следва да се остави без уважение, тьй като видно от приложеното пълномощно /без дата/ на лист 6 по делото, посочената сума от 300 лева е само договорена, но не са представени разплащателни документи от които да е видно че е платена изцяло, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-1013 от 18.09.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на държавен служител младши инспектор П.М.А. – младши автоконтрольор І степен в група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на П.М.А. *** разноски в размер на 10 /десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /п/