Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 406

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

гр. Перник, 07.12. 2015 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на десети ноември през  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

                                                                                                                  Ивайло Иванов

при секретаря В.Х.***, в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д.№483  по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ЗАНН.

 

С решение №460/31.07.2015 г., постановено по н.а.х.д.231/2015 г., Районен съд гр.Перник е изменил НП №15-1158-000006/20.01.2015 г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Перник, като е потвърдил същото в частта за наложена административна санкция по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и е отменил административното наказание по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

В законния срок против решението е постъпила касационна жалба от И.Г.С.***, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в частта, с която е потвърдено за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Твърди се, че неправилно съдът е тълкувал законовата разпоредба, като не е обсъдил и съобразил в мотивите си възражението, че касаторът не е управлявал процесния автомобил. Според изложеното в жалбата са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, които не са обсъдени и отчетени при постановяване на съдебния акт. Претендира се да бъде отменено въззивното решение,в оспорената част, както и НП досежно потвърденото административно наказание наложено на основание чл.175, ал.3, т.4 от ЗДвП..

 Ответникът по касационната жалба-ОД на МВР гр.Перник, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по касационната жалба.

 Окръжна прокуратура – Перник, чрез своя представител, счита че касационната жалба е неоснователна, а решението на ПРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 Административен съд – Перник, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че отговорността на жалбоподателя И.Г.С.*** е ангажирана законосъобразно само относно извършено нарушение по чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП за това, че на 04.01.2015 г. около 03:00 часа е управлявал лек автомобил БМВ Х5, с регистрационен №РК***ВВ, като на кръстовището на Изчислителен център на подаден звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил на сектор ПП при ОД на МВР не се подчинява и продължава движението си. 

Решението в обжалваната му част е правилно.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е имало възможността да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.

Анализът, на събраните гласни и писмени доказателства, установява по категоричен начин, че касаторът от обективна и субективна страна е осъществил административното нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с  чл. 103 от ЗДвП, тъй като той не е изпълнил разпореждането на контролния орган при подаден светлинен и звуков сигнал да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от него място. С оглед на това правилно, обосновано и законосъобразно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.

Противно на твърденията на касатора, от събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин, че при подаден сигнал, за спиране от контролните органи, лицето не е спряло за проверка. Показанията на разпитаната по делото свидетелка – съпруга на И.С.***, че е управлявала лекия автомобил са изолирани и не се потвърждават от други доказателства по делото.А обстоятелството, че съдът не е направил, анализирайки конкретни доказателства извод в полза на представящия тези доказателства не е основание да се приеме,че постановения съдебен акт е неправилен и на това основание подлежи на отмяна.

Необосновано е и второто касационно възражение относно времето на извършване на нарушението, което не било посочено конкретно и ясно в АУАН и НП, което водело до незаконосъобразност на наложеното наказание. Въззивният съд е обсъдил времето на извършване на нарушението и правилно е приел, че не се касае за нарушение, което да води до отмяна на наложеното наказание. Мотивите му се споделят и от настоящия състав. Характерът на извършеното нарушение и описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП, както и в останалите документи по административно наказателната преписка предполагат период от време, а не конкретен час на извършване на нарушението. Ето защо коректно е да се посочи времеви отрязък, в който са се осъществявали описаните в АУАН и НП действия, но некоректното вписване на часа на нарушението в единия от актовете /НП/ не прави наложеното наказание незаконосъобразно. Не е налице разминаване, както в АУАН така и в НП, относно описанието на извършеното нарушение и нарушената законова разпоредба и относимите обстоятелства за съставомерността на деянието. Допуснатото разминаване не е от категорията на съществените, тъй като в АУАН и НП се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които същото е извършено и това е позволило на касатора да разбере за какво го санкционират и да организира адекватно и ефективно защитата си.

 

За да потвърди НП по отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП, районният съд е приел, че e налице осъществяване на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Този извод на районния съдия се основава на събраните по делото доказателства, които не се опровергават от тези ангажирани в подкрепа на защитната теза на И.С.***. Настоящият състав намира за правилни изводите за съставомерност на деянието, тъй като е установено, че касаторътне е спрял след подаване на сигнал от контролен орган, тогава изобщо не може да се обсъжда втората хипотеза на правната норма, че не е спрял на посочено от контролния орган място. Липсва изобщо спиране, което е основание за налагане на санкция по чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП.

Не се споделят и твърденията в касационната жалба за несправедливост на наложеното наказание. По делото е установено, че лицето не само не е спряло на подадения звуков и светлинен сигнал от контролния орган, но и се е наложило да бъде преследвано и принудително спряно в последствие. Ето защо наложените му наказание са в съответствие с целите, регламентирани в чл.12 от ЗАНН и са съобразени с правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН за справедливост на наложеното наказание. Що се отнася до размера на наказанието, данните по делото сочат на отегчаващо отговорността обстоятелство, цялостното поведение на водача и отношението му към нарежданията на органите на реда, предвид липсата на каквото и да е изпълнение на разпореждането на полицейските служители да спре. Този факт, ценен заедно с последващите опити да се докаже управление на автомобила от друго лице към онзи момент, е достатъчен да обоснове налагане на наказания в размери над минимума и към средния за съответното нарушение, поради което решението на наказващия орган в тази му част се явява справедливо и в рамките на закона.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд, с което е изменено издаденото НП№ 15-1158-000006 от 20.01.2015 г. издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР Перник, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд - Перник

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №460/31.07.2015 г. на Районен съд - Перник., постановено по н.а.х.д.231/2015 г. по описа на същия съд.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                                                                                             /п/