Р Е Ш Е Н И Е № 431

гр. Перник, 15 декември, 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Стефан Станчев

Членове: Слава Георгиева

Ивайло Иванов

при секретаря E. В. и с участието на прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Станчев КНАХД № 491 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208- 228 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН):

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, против решение № 209 на Районен съд Перник, постановено по нах дело № 14/2015 г., с което е отменено НП № 81/11.ІХ.2014 г. , на Директор на РДГ Кюстендил, издадено срещу П.В.В. ***, с което е било наложено административно наказание глоба в размер на 900 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл. 50, ал. 8 и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/2011 г.във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ. За да постанови отменително решение, въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати СПН, което е неотстраним порок на акта, с който се ангажира административно наказателната отговорност на ответника в настоящото производство. Според касатора, решението на РС е незаконосъобразно. Изводите на въззивния съд за допуснати СПН не се оправдавали от фактите по делото. И в АУАН и в НП обстоятелствата по извършеното административно нарушение били изчерпателно изброени. Не били правилни изводите на съда, че в НП на самостоятелно основание се вменява нарушение, което не било посочено в АУАН. В тази връзка се прави оплакване, че корелативната обвързаност на нормите на чл. 108, ал. 3 от ЗГ по отношение на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, не трябва да се разглежда като ново правно основание, единствено по въведеното по алинея трета, както го е отразил АНО в НП, без да има посочване на тази разпоредба в АУАН. В подкрепа на това оплакване, касаторът посочва, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като безспорните доказателства за установено административно нарушение и нарушител са причина да се издаде НП и с посочване на правна норма, която не е включена в АУАН. Иска се отмяна на решението на РС и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба не взема отношение.

Представител на Окръжна прокуратура Перник предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Съдът, като взе предвид докаазателствата по делото във връзка с доводите на страните, прие следното.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати редица съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, както да разбере какво точно нарушение му е вменено, както и какво наказание му е било наложено за това нарушение. Приел е, че при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган е възприел изцяло не само описаната фактическа обстановка, но и правната квалификация, приета от актосъставителя, поради което вписвайки като нарушена и нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, т.6 от ЗАНН. Констатираните нередовности на АУАН, за това, че не е посочена относима за носенето на административно наказателната отговорност правна норма, са съществени и не може да бъдат санирани, като неприложима се явява и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае до непълнота в процесния акт, а за нарушение на процедурата по изготвяне на същия. Този извод на районен съд не се споделя от касационната инстанция. Нарушената правна норма правилно е посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването па нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина/ в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС/. Законодателят в чл. 53, ал.2 от ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин извършването на деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая, по нарушението, което е конкретизирано точно чрез словесното му описание, няма възражения от нарушителя, подписал акта, а напротив - той го е подписал без каквито и да е възражения, а не е направил такива и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, т.е. той не е възразил срещу констатациите за извършеното от него деяние. Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление, но обосноваността на последното, обаче, зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административно наказателна преписка.

Правилни са изводите на съда, за липса на конкретизация на времето, през което е извършено нарушението. Ответникът е в кръга на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ и на основание технологичния план е следвало при прокарване на извозни пътища чрез сеч да ограничи тези участъци на терен и да нанесе извозните пътища на технологичния план. Това нарушение не може да се извършва за период от 45 дни, тъй като въведения период 1.VІ.2014-15.VІІ.2014 не е документално отразен; констативните протоколи са от 9.VІІ.и 15.VІІ.2014 г., а позволителното за сеч е за период от 6 месеца, считано от 1.VІ.2014 г. В самия АУАН не е посочена дата на установяване на нарушението и в тази връзка извода на РС, че реквизита от административно наказателното производство за установяване на нарушението по време – липсва. Съдът приема изводите за относимостта на констативните протоколи, описани от РС за правилни и в тази връзка решението е правилно, тъй като по реда на проведения съдебен контрол, въззивния съд е установил наличието на СПН, при издаване на НП.

Констатациите на въззивния съд за липса на реквизити на АУАН – неточно описано място и време се споделят от касационен състав с резерви за мястото на извършеното нарушение. Мястото е известно и за това не се спори, а извода за неустановено по време нарушение е правилен.

Следва да се има предвид, че извън процесуалното нарушение за неустановено по време поведение на ответника, за което има разминаване в писмените доказателства, при разглеждането на делото и на базата на събраните гласни доказателствени средства – свидетелските показания, не се установява, какво точно е нарушението на ответника по касационната жалба. За прецизност, РС би следвало, особено след като е изслушал тези свидетели да обсъди показанията им, които в хода на служебната проверка, касационен състав на Административен съд Перник намира непротиворечиви. Същите имат пряко отношение към административно наказателното обвинение , могат да се приемат за такива, от които да се направи извод, за липса на достатъчно данни да се ангажира административно наказателната отговорност на ответника.
Предвид горното и с оглед на това, че крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление е правилен, не са налице основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209 от 11.V.2015 г. на районен съд Перник, постановено по н.а.х.д. № 14 по описа на съда за 2015 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:/п/ Членове: 1. /п/ 2./п/