Р Е Ш Е Н И Е

№ 448

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15 декември 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №521 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - КЮСТЕНДИЛ против решение №276 от 11.05.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по НАХД №126 по описа на съда за 2015 г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №80 от 11.09.2014 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, издадено срещу П.В.В. ***, за нарушение по чл. 50, ал. 8 и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8/05.11.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл.257, ал. 1 от ЗГ, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лв. (деветстотин лева). Жалбоподателят и административнонаказващ орган твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно. Възразява срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и твърди, че в акта и НП се съдържат посочени „всички необходими белези и свойства“ на нарушението, като липсата на вписани обстоятелства по установяване на нарушението не са от съществено значение за издаване на НП. Жалбоподателят изразява несъгласие и с мотивите на решението в частта им относно липса на идентичност между посочените за нарушени законови разпоредби в акта и НП, като претендира приложимост на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Сочи още наличие на вписан период на извършване на нарушението, респективно спазени в производството срокове по чл. 34 от ЗАНН. Претендира редовност на връчването на процесния акт. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебното заседание административнонаказващият орган не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, П.В.В.***, пред съда не се явява и не се представлява. В писмен отговор възразява срещу жалбата и моли решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за основателност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде отменено предвид приложимост в производството на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, при безспорна установеност на нарушението на нарушителя и неговата вина.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е отменено.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Перник, е възприел факта на извършени от служители на РДГ - Кюстендил проверки на 09.07.2014 г. и 15. 07.2015 г. в землището на с. Лесковец, област Перник, във връзка с извършвана сеч в имот КВС №069010 от П.В.***, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика по чл. 108, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗГ, факта на съставени констативни протоколи по повод тези проверки, факта на съставяне на акт за установено нарушение на ЗГ и факта на издаване на процесното наказателно постановление и съответно отразеното в обстоятелствените части на изброените актове и документи. При извършваната служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание съдът е установил, че в хода на същото са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Районният съдия е възприел липса на посочена в акта дата на извършване на нарушението, липса на връзка между периода на извършване на нарушението, посочен в НП, като такъв от 01.06.2014 г. до 15.06.2014 г. и посочените констативни протоколи за проверки, извършени на 09.07.2014 г. и 15.07.2014 г.; липса на обосноваване на акта за установено нарушение в КП с №№001213/09.07.2014 г. и 001229/15.07.2014 г. , посочени в НП като „неразделна част от акта“, както и липса на вписани в акта и НП обстоятелства по извършване на нарушението. Квалифицирани като процесуални пороци, посочените пропуски са мотивирали районният съд да отмени наказателното постановление.

Решението е правилно.

В допълнение на изводите на първата съдебна инстанция ще се отбележи друг основен съществен порок на производството и това е както липса на яснота какво е предявеното административнонаказателно обвинение, така и липса на връзка между същото и неговата правна квалификация. На ответника в настоящото производство е вменено, че в периода 01.06.2014 г. до 15.07.2014 г. в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на което издадено позволително за сеч, е „допуснал“ в имот КВС №069010 прокарване на извозни пътища чрез сеч на дървета, без да са ограничени на терена и без да са посочени в технологичния план на обекта. Като нарушена е посочена нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вменяваща в задължение на лицата, на които е издадено позволително за сеч, да упражняват контрол и да вземат мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия при добива на дървесина. Като част от нарушените разпоредби са посочени и нормите на чл. 50, ал. 8 и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8 от 05.11.2011 г. за сечите в горите. Изведената от наказващия орган правна квалификация на процесното нарушение е поставена във връзка със санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвиждаща наказание, налагано по административен ред, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Двете норми на ЗГ са бланкетни и сами по себе си не съдържат правилото за поведение, което неследвано, да бъде санкционирано. Необходимо е посочване на конкретните разпоредби, съдържащи конкретното задължение, което лицето да не е изпълнило. В акта и НП са вписани нормите на чл. 50, ал. 8 и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8 от 05.11.2011., първата от които регламентира начина на ограничаване на извозните пътища, а втората – съдържанието на технологичния план, който следва да определя и схемите на съществуващите и проектирани извозни пътища. Без да се обсъжда субект или не на тези задължения е, на В. не е предявявано да „не е ограничил извозните пътища“ или да не е определил „схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища“. Но ако се съобразят посочените текстове на Наредбата, то видно е от позволителното за сеч, че в имота дърветата са маркирани, а технологичният план не съдържа схема на проектирани и съществуващи извозни пътища, които да е следвало да бъдат ограничени. Следователно не това са нарушените материалноправни норми. Другата част от предявеното обвинение, свързана с неупражняването на контрол (неправилно вписан като допустителство) също не е във връзка с посочените норми на Наредбата. Противно на всякакви правила при упражняването на контрол върху законосъобразността на производствата по налагане на административно наказание е съдът да извежда и фактите по нарушението и неговата съответна правна квалификация.

Не на последно място следва да се отбележи и непрецизното посочване на връзка на санкционната правна норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ към чл. 270 от ЗГ, тъй като последната предвижда санкции за „други нарушения“ на ЗГ. Недопустимо е посочването на две санкционни норми, като част от нарушените законови разпоредби. Отбелязването в скоби относно наличие на влязло в сила НП, без същото да е част от преписката, без да е ясно за какво нарушение е издадено, сочи на друга норма на ЗГ, неуточнена от наказващия орган.

Изложеното до тук е основание да се приеме, че взети предвид в тяхната съвкупност, изводите на районния съд, ведно с горните изводи на настоящата съдебна инстанция, установяват пороци на производството по налагане на административно наказание, които съществено са се отразили на неговата законосъобразност и се явяват основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Гореизложеното обосновава заключение за законосъобразност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №276 от 11.05.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по НАХД №126 по описа на съда за 2015 г., с което е отменено НП №80 от 11.09.2014 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, издадено срещу П.В.В. ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/