Р Е Ш Е Н И Е

№ 434

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 11.12.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 539 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ (Д „ИТ“) - Перник против решение № 21 от 07.08.2015г. на Районен съд – Трън, постановено по НАХД № 9 по описа на съда за 2015 година.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000115 от 26.02.2015г. на и.д. Директор на Д „ИТ“-Перник издадено срещу ***, седалище и адрес на управление с. Г.***, управлявано от О. М. С.***, като за нарушение, в качество работодател, по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв..

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Административнонаказващият орган възразява срещу извода на районния съд за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение свързано с правната квалификация на процесното деяние. Твърди още съобразяване в производството на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, формална законосъобразност на акта и издаденото въз основа на него НП, включително и относно правната квалификация на нарушението, респективно ненарушено право на защита на наказаното лице. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора посредством потвърждаване на процесното наказателно постановление. Пред съда касаторът се представлява от ю.к. М***. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,***, пред съда се представлява от адв. Ш.***. Възразява срещу жабата и моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Ц.***, предлага решението на Районен съд-Трън да бъде отменено, като прави заключение за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима. Пред касационната инстанция писмени доказателства във връзка със сочените основания за обжалване не са представени.

Административен съд-Перник, като съобрази сочените касационни основания и доводите на страните, след като извърши и проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд–Трън като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН и във вр. с НПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт личи волята на решаващия състав защо процесното НП е отменено.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Районен съд – Трън е възприел от фактическа страна изцяло обективираните в акта и НП обстоятелства по извършване на нарушението, а именно, че наказаното дружество не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Д..Н.***, за който договор е подадено уведомление до компетентната ТД на НАП. Нарушението е установено по повод подаден сигнал от Д.Н.*** до Д „ИТ“ - Перник относно регистриран в компетентната ТД на НАП на 18.07.2014 г. трудов договор, с посочена дата на сключване 17.07.2014 г., съдържащ изявление за липса договор сключван с посоченото дружество към посочения момент.

При така установеното по фактите районният съдия, по повод извършваната служебно цялостна проверка на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, е приел от правна страна, че актът и НП страдат от съществен процесуален порок, свързан с неточна правна квалификация на нарушението посредством неправилно „индивидуализирана санкционна“ правна норма от КТ. На посоченото основание, квалифицирано като съществен порок на НП, същото е отменено.

Решението е правилно като краен извод, макар касационният съд в настоящия си състав да не споделя мотивите довели до отмяна.

Предвид фактите такива, каквито са установени пред първа съдебна инстанция, по делото е безспорно, че дружеството работодател е подало на 18.07.2014 г. уведомление до компетентната ТД на НАП, в което отразило данни за сключен на 17.07.2014 г. с лицето Д. В. Н.*** трудов договор. Но, нито наказаното дружество, нито Д. В.*** твърдят този договор да съществува, както и по делото не е установено наличие на уговорки по такъв договор към посочения момент, които да е следвало да бъдат обективирани в писмена форма, каквото е обстоятелствено предявеното нарушение на разпоредбите на КТ и съответно въведената правна квалификация.

Предвид така установеното по фактите безспорно обстоятелствата в процесния случай са следните: дружеството работодател е подало на 18.07.2014 г. уведомление до компетентната ТД на НАП, в което отразило данни за сключен на 17.07.2014 г. трудов договор с лицето Д. В. Н.***, какъвто договор безспорно е установено, че между посочените лица и към посочения период не съществува.

За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН следва да е налице деяние, което да нарушава установения ред на държавно управление и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Относимо към процесния случай разпоредбите на КТ и нормативните актове по неговото прилагане не съдържат регламент относно случаите на подаване на уведомление до ТД на НАП с посочени в същото неверни данни и обстоятелства, който регламент да може да бъде поставен във връзка със санкционна норма, предвиждаща съответна административна санкция в случай на виновно неправомерно поведение от страна на адресатите на законовата разпоредба. Т. е. нарушение с посочения по-горе състав трудовото законодателство не регламентира. Процесното деяние, освен неправилно обстоятелствено предявено е и несъставомерно санкционирано. Нещо повече, предвид фактите по случая според настоящия съд безспорно е реализиран състав на правонарушение, но същото не е административно. Предвид характера на настоящото производство единственият възможен изход на съдебния спор е отмяна на процесното наказателно постановление, като реализирало административнонаказателна отговорност за поведение, нерегламентирано от материална правна норма на КТ и актовете по неговото прилагане.

Горното е основание за извод, че като е отменил процесното наказателно постановление, макар с некоректни мотиви, в производство по обжалването му, решаващият състав на Районен съд - Трън е постановил законосъобразен като краен извод съдебен акт, който освен това валиден и допустим, ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 07.08.2015 г. на Районен съд–Трън, постановено по НАХД № 9 по описа на съда за 2015 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/