Р Е Ш Е Н И Е № 435

Гр.Перник, 11 декември 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Станчев

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиев

Ивайло Иванов

при секретаря Е.В. и с участието на прокурора Н. Ц., като разгледа докладваното от председателя к.н.а.х. дело № 576 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, чрез своя процесуален представител, е подала касационна жалба срещу Решение № 333 от 28 септември 2015 г., на РС Перник, постановено по НАХД № 243/2015 г., с което е отменено НП № 27-75/04.11.2014 г., на Заместник директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" гр. София за налагане на две административни наказания "глоба" в размер по 1000 лв. на С.К.С. – Началник Хирургично отделение в МБАЛ "Рахила Ангелова" ЕООД гр. Перник, на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ. Изложени са доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, необоснованост и с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна д-р С., лично и чрез пълномощник оспорва касационната жалба и поддържа становище да се остави в сила решението на Районен съд Перник.

Представителят на Окръжна прокуратура предлага да се остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Касационен състав на Административен съд Перник, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ще остави в сила обжалваното решение.

Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява, че е извършена проверка от контролните медицински органи по подадена жалба за изпълнение на качеството на оказаната медицинска помощ на И К., б.ж. с. К., обл. П.. Проверени са ИЗ № 11976 и 12905 от 18.11.2013 г. и 14.12.2013 г. Като краен резултат от извършената проверка е прието, че лечебно-диагностичният процес на починалата не е контролиран от Началник хирургично отделение – д-р С.. На основание това, и предвид длъжността на ответника, която заема в лечебното заведение – началник отделение по хирургия са му наложени две административни наказания глоба по 1000 лева всяко, на едно и също правно основание, но за два времеви периода, през които починалата е провеждала лечение в болницата. Нарушенията в за двата периода са описани в точки 1 и 2 на АУАН от 11.06.2014 г. в едни същи словесни описания, за това, че като длъжностно лице на ръководен пост планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в хирургичното отделение, в частта “контролира и отговаря”. За прецизност, би следвало да се отбележи, че нарушението е на разпоредбата на чл. 71, т. 2, предложение трето и четвърто от ЗЛЗ. Посоченото като нарушение в АУАН, а след това и възпроизвеждането на същите текстове в НП е с неясно съдържание и има тавталогия при описанието му, като се оставя без коментар факта, че бланкетно поднесеното описание на нарушението има конкретика единствено за периода от време през който починалата е била на лечение. Не се установява какво точно не е контролирал ответника – престой на болната, битови условия на престоя, каква е пряката му намеса в това, че има непълнота на водената медицинска документация от лекуващ лекар; по силата на каква разпоредба, ответника, като началник отделение следва да следи предоперативно и следоперативното състояние на болната и за двата периода. В НП, стр. 3, абзац последен (без значение, че НП изцяло възпроизвежда, по силата на копирането и пренасянето на текста АУАН), АНО преписва от актосъставителите “Не е обяснимо при така описаните истории на заболяването и епикризи настъпилия летален изход.“ Отчитането като нарушение на някои бюрократични формалности по документо обработката не са в причинна връзка със смъртта на пациента, а това, че не е събран консилиум да обсъди случая, като лош резултат, не гарантира, че ще се преустановят смъртните случаи в което и да е болнично заведение. Обстоятелствената част на АУАН и на НП не посочва, с какво поведение от страна на ответника са нарушени нормативно определени изисквани по извършването на контрол на медицинската дейност на лекари и помощен персонал в ЛЗ. Универсалното становище, че след като има ръководител, с изпълнение на определени административни функции, който следва да носи отговорност, по принцип е правилно, но по същество налага да се конкретизира формата на извършеното/допуснато нарушение. Липсата на изяснени обстоятелства в тази връзка от страна на АНО, по отношение на административно наказваното лице, по същество прави АУАН и НП незаконосъобразни.

При изложени други правни съображения, които се споделят отчасти от настоящия касационен съдебен състав, РС отменя НП, като е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота по отношение на вменените във вина на жалбоподателя нарушения, подробно изложени в мотивите на решението. По същество съдът счита, че не е извършено административно нарушение. На тази основа се обосновават и изводите за отмяна на наказателното постановление.

Предмет на касационния контрол е решението на РС, с което е отменено НП, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от името на процесуалния представител на жалбоподателя, което определя нейната допустимост.

Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр.Перник, което определя териториалната компетентност на местния районен съд.

Настоящият касационен състав, счита обжалваното решение за правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ще го остави в сила. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за нищожност и недопустимост на решението.

При изложените мотиви на първата инстанция, касационният съд споделя правните й изводи, като краен резултат. РС Перник е извършил преценка на доказателствата по делото и е достигнал до правилни правни изводи, че не може да се установи вината и формата й по отношение на ответника по касационната жалба. Касационният съдебен състав няма да ги преповтаря, тъй като изложи съображения, защо не приема издаденото НП и съставения АУАН за законово съобразени.

Санкционната норма на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ ангажира административно – наказателна отговорност на всяко наказателно отговорно лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. Така формулиран съставът на административното нарушение изисква поведението на д-р С. да бъде отнесено към съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на медицинска дейност. В случая, това не е сторено.

Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ началникът на клиника, отделение и лаборатория планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи, а съгласно чл. 72 от същия закон длъжностните характеристики на същите се определят въз основа на изисквания на МЗ и се утвърждават от управителния съвет на лечебното заведение за болнична помощ.

Сочената за нарушена норма на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ установява единствено общото правомощие на началника на отделение да контролира, организира, координира и отговаря за цялостната медицинска дейност в отделението, да анализира качеството и подобряване на работата в същото. Това посочване, с оглед неговия общ характер и предвид безспорно установения по делото факт, че санкционираното лице не е участвало пряко в провежданото лечение на пациента – такъв се явява лекуващият лекар, а действията на последния, според епикризите са споделени с ответника – удостоверяването на клиничните данни на пациента и здравния му статус преди и след проведено оперативно или друго лечение, подписани от ответника. Липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на административно – наказателната отговорност на наказаното лице, съставлява съществено нарушение, като възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност. Задължението за регулярни визитации и отразяване на същите е на лекуващия лекар, а не на началника на отделението.

Касационният съд счита, че не е налице описаното нарушение, същото се явява недоказано и в този смисъл не е осъществен състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на посочените по – горе санкционни норми на ЗЛЗ. Доколкото не е налице извършено съставомерно нарушение, отмененото с решението на РС наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като го е отменил РС е постановил правилно, като резултат решение. Настоящият съдебен състав е длъжен да отчете, че формално посочените правни изводи за допуснати СПН в административно наказателното производство са бланкетни, но отчасти верни и би следвало да се изложат по издържани правни изводи в тази връзка.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333 от 28 септември 2015 г.,на Районен съд Перник, постановено по НАХД № 243/2015 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ Членове: 1. /п/ 2./п/