О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 15

 

гр. Перник, 27.01.2016 г.

 

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                                                                          СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

При секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 634 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от К.И.З.,*** против неизвършване на фактически действия от Общинска служба Земеделие-Трън за отразяване в предварителен регистър по чл. 72, ал. 2 от ПП на ЗСПЗЗ за стопанска 2015г./2016г. на договори за аренда на имоти-земеделски земи, находящи се в землището на с. Бусинци, общ. Трън.

Ответникът по жалбата-Общинска служба Земеделие-Трън в указания срок е окомплектовал и депозирал в Административен съд Перник преписката по случая.  В писмен отговор изразява доводи, че производството по делото е недопустимо, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес. Създаването на предварителен регистър е част от процедурата по създаване на масиви за ползване и не е краен акт подлежащ на съдебен контрол. На следващо място възразява против местната подсъдност и прави искане за прекратяване на производството с доводи по пар. 19 от, ал. 1 от ЗИД на АПК.

Настоящия състав след като се запозна с жалбата, с която е сезиран и като съобрази представените по делото доказателства, намира, за установено следното:

Със заявление вх. № 1364-1 от 29.07.2015г.  К.И.З.*** е депозирал заявление, към което е представил седем договори за аренда на земеделска земя, всичките в землището на с. Бусинци, общ. Трън. Същите са нотариално заверени и невписани в нотариалните регистри.

Със заявление вх. № 1407-1/13.08.2015г. К.И.З. е депозирал още един договор за аренда за земеделска земя.

С вх. № 12 и вх. № 13 от 31.07.2015г. К.И.З. е депозирал пред Общинска служба по земеделие гр. Трън заявление по чл. 70, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ и декларация по чл. 69, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015г./2016г., че желае да участва в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

С писма с изх. № 905 от 02.09.2015г. и такова с изх. № 997 от 02.10.2015г. същият е уведомен, че договорите за аренда не са вписани в служба по вписванията. По преписката няма данни тези писма дали са достигнали до жалбоподателя.

С жалбата се претендира, че ответната страна не е извършила фактически действия за отразяване в предварителния регистър  по чл. 72, ал. 2 от ПП на ЗСПЗЗ на стопанската 2015г./2016г. представените от жалбоподателя договори, т. е. в случая става въпрос за действия или бездействия на административния орган, които са извън приложното поле на пар. 19 от ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011г./ визиращ възможността за обжалване само на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ПП на ЗСПЗЗ, съответно отказите за издаване на такива актове. При това положение възражението на ответника, че производството пред Административен съд Перник е недопустимо като подадено пред некомпетентен съд  не се споделя.

Съгласно чл. 70 от ПП на ЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. Съобразно специалната правна уредба на чл. 3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. За да се породи правното действие на договора за аренда е необходимо наслагване на отделни юридически факти, като правопораждащи са тези по сключване на договора, вписването в нотариалните книги има удостоверително действия, а последното действие на общинската служба по земеделие е само регистърно, изхождайки от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 6/18.02.2000г.. Съобразно този текст, регистъра на договорите за аренда служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формиране и провеждане на държавната политика в областта на земеделието. Формалното изискване за да бъде регистриран договор за аренда е след вписването му в нотариалните книги да бъде представен в общинската служба по земеделие. Съгласно чл. 9 от наредбата, длъжностното лице, което води регистъра, въвежда в него данните от договора за аренда съгласно чл. 7 от наредбата. Производството е напълно формално и не допуска регистърния орган да откаже извършване на предписаното административно действие при наличие на всички изброени стъпки. От представените по делото доказателства се установява, че представените  договори за аренда в земеделието не са вписани в нотариалните книги и не са регистрирани в общинската служба по земеделие. Същите не могат да се ползват при изготвянето на предварителен регистър на имотите,  тъй като не са вписани в регистъра на земеделските производители.  Вписването в предварителния регистър се предхожда от процедура по вписване на договорите, а видно от представените по делото документи такава не е заявена от жалбоподателя. На следващо място регистрацията на договорите представлява извършване на нормативно предписани действия от точно определен орган, поради което отказът, респ. мълчаливия отказ  да се извърши регистрацията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК, но не и по реда на чл. 257, във връзка с  чл. 256 от АПК. Посредством жалбата и уточнителната молба жалбоподателят  цели вписване на арендните договори, което е недопустимо по реда на чл. 256 от АПК.

В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искането за извършването му до органа. По смисъла на чл. 257 от АПК, във връзка с чл. 256 от АПК бездействието на административния орган е свързано с извършване на конкретни фактически действия, при които не съществува задължение за волеизявление. В конкретния случай разпоредбата на чл. 257 от АПК не е приложима, защото жалбоподателят не е оспорил отказа на административния орган да изпълни нормативно определено правно действие по регистрация, а бездействието на административния орган за извършване на фактически действия. Следователно в случая не се отнася до фактическо бездействие на административния орган, което да обуслови предпоставките за производство по чл. 257, във връзка с чл. 256 от АПК, а е свързано с искане да се извърши нормативно предписано действие по регистрация по чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ  и по реда на Наредба № 6 от 2000 г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии, което изисква волеизявление на административния орган за регистрация и съставлява правно, а не фактическо действие, каквото изисква нормата на чл. 257 от АПК. Дори да приемем, че вписването в предварителния регистър е фактическо действие от страна на ответника, то същото е просрочено. От подаване на заявлението /31.07.2015г./ до подаването на жалбата-04.12.2015г. е изминал  значителен период от време преклудиращ  възможността за оспорване.  Съдебният контрол по отношение на административнопроизводствените действия изрично е изключен с разпоредбата на чл. 64 от АПК. Съобразно този текст съдебният контрол по отношение на тези действия е допустим само ако изрично е предвиден в специален закон. Бездействията по чл. 256 от АПК, следва да не се основават на административен акт или на закона. В конкретния случай твърдяните бездействия на ответника по вписване в регистър по чл. 72 от ПП на ЗСПЗЗ се основават на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ПП на ЗСПЗЗ, поради което невписването в регистъра е следвало да се оспори по реда на чл. 145 и сл. от АПК, а не в производство по чл. 256 от АПК. Регистрацията по този ред е административна дейност, а актът, с който се извършва тя има качеството на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.  С оглед на изложеното жалбата е недопустима и производството по делото следва да се прекрати.

Водим от изложеното, съдия при Административен съд Перник

 

ОПРЕДЕЛИ

 

Оставя без разглеждане жалбата на  К.И.З.,*** против неизвършване на фактически действия от Общинска служба Земеделие-Трън за отразяване в предварителен регистър по чл. 72, ал. 2 от ПП на ЗСПЗЗ за стопанска 2015г./2016г. на договори за аренда на имоти-земеделски земи, находящи се в землището на с. Бусинци, общ. Трън.

Прекратява производството по АД № 634/2015г. по описа на Административен съд Перник.

Определението може да се обжалва от страните в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                      Съдия:/п/