О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 12

 

гр. Перник, 25.01.2016 г.

 

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари  през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                                                                          СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

При секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 659 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Е.К.С.***, с ЕГН **********, с адрес *** против  отказ за издаване на искане за потребителски кредит от страна на Общинско предприятие “Обредни дейности”-гр. Перник.

С разпореждане на съда от 10.12.2015г. е изискана от директора на Общинско предприятие “Обредни дейности”-гр. Перник преписката от жалбата.

С разпореждане от 18.12.2015г.  е оставена  без движение горепосочената жалба, като са дадени конкретни указания на жалбоподателката за конкретизиране на акта, който оспорва, с отбелязване на номер, дата на издаване и органа, който го е издал, както и да посочи в какво се състои незаконосъобразността на този акт и какво е искането й към съда.

В указания срок преписката е окомплектована от органа, а жалбоподателката е депозирала молба, в която посочва, че обжалва отказа на директора на ОП”Обредни дейности”-гр. Перник, обективиран в писмена резолюция от 15.09.2015г., поставена върху молбата й от същата дата, с който отказ се отказва да й бъде попълнено искане за издаване на потребителски кредит.

Предвид направеното уточнение и видно от молбата на Е.К.С.*** до директора на ОП”Обредни дейности”-гр. Перник, на която в горния ляв ъгъл е поставена резолюция: "не”, то настоящия състав приема, че жалбата, с която е сезиран е процесуално недопустима. Доводите в тази връзка са следните:

В случая не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и сл. от АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол.  За да се изпълни хипотезата на чл. 21, ал. 1 от АПК, е необходимо да има административен орган, който да е овластен от закона да действа по метода на власт и подчинение, от една страна, и от друга - да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации, адресати на акта.

Предмет на спор в административното производство може да бъде компетентност, материалноправна и административно-производствена законосъобразност, несъответствие с целта на закона. В случая не е налице нито едно от горепосочените условия, поради което не може писмена резолюция, за която се твърди, че е поставена от директора да се приеме за годен за оспорване акт, подлежащ на съдебен контрол. Волята на законодателя е извършването на дейности в строго определени направления да става от общинските предприятия в качеството им на специализирани звена на общината за управление на общинско имущество. Общинското предприятие, към което е насочена жалбата не е административен орган и не издава административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Видно от представените писмени доказателства, страните по делото са страни по трудово-правно правоотношение и поради тази причина не е налице и хипотезата на административна услуга, която да се разгледа при условията на пар. 8 от ПЗР на АПК.  Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че така възникналия спор не попада в приложното поле на чл. 128 от АПК и жалбата се явява процесуално недопустима. 

С оглед на това са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане, тъй като не е налице акт подлежащ на обжалване.

Водим от изложеното, съдия при Административен съд Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на   Е.К.С.***, с ЕГН **********, с адрес *** против  отказ за попълване на потребителски кредит от страна на Общинско предприятие “Обредни дейности”-гр. Перник.

Прекратява производството по АД № 659/2015г. по описа на Административен съд Перник

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

                                                                          

 

 

Съдия:/п/