Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
Гр. Перник, 04.01.2016
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Ивайло Иванов
при съдебния – секретар
В.Х. и с участието на прокурор Н. Ц. от окръжна прокуратура Перник, като
разгледа КНАХД № 613 по
описа за 2015 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът твърди,
че решението на районен съд Перник е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, които
са ограничили правото на защита на касатора.
В проведеното
съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, представлява от
адвокат И. Е. от АК София, който моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, съответно да
отмени наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Директора на ОД на МВР
Перник, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването.
Представителят на окръжна
прокуратура Перник дава заключение за неоснователна на касационната жалба и моли
съда да остави в сила решението на районен съд Перник като законосъобразно.
Административен съд Перник, касационен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Първоинстанционният
съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил
фактическата страна на спора. Приел е, че административнонаказаното лице, в
качеството си на родител на непълнолетното дете Д. Д. В. с ЕГН **********
/навършило 14 години/ на 16.03.2015 година не го е придружавал след 22.00 часа.
Установеното е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето, за което е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 155/16.03.2015 година. Въз основа на съставения
АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ № 155/26.03.2015 година от Директор
на ОД на МВР Перник, с което на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД на родителя /нарушител/
е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева. Въз основа на установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че съставът на административното нарушение е
осъществен виновно от настоящия касатор, размера на наложеното наказание е
определен в законоустановения минимума и съобразявайки изложените аргументи е
потвърдил издаденото НП.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл. 218 от
АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от
АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Районният съдия
правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Обсъдени са относимите към правния спор
доказателства и възраженията във въззивната жалба, като са изложени съображения
защо не се приемат за основателни твърденията за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Тези изводи на решаващия съд напълно се споделят
от касационната инстанция.
Наведеният в
касационната жалба довод за необоснованост на решението на районния съд, довела
до неправилно приложение на материалния закон, е неоснователен. Съгласно чл. 220
от АПК, съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните в административнонаказателната приписка доказателства безспорно е
установено, че на 16.03.2015 година, след 22.00 часа в гр. Перник непълнолетното
дете Димитър Даниелов В. /навършило 14 години/ не е бил придружаван от своя
родител – баща Д.Д.В.. Установява фактическа обстановка описана в съставения АУАН
напълно кореспондира на възприета от административнонаказващия орган при издавена
на НП и налагане на наказанието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00 часа, ако
детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00 часа, ако детето
е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст, съответно
при неизпълнение на така даденото задължение се наказва с глоба или имуществена
санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена
санкция от 500 до 1000 лева, като в случая на касатора е наложена „Глоба“ в
законоустановения минимален размер на 300 лева. Установеното деяние, като административно
нарушение осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на
конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение. Съгласно чл.
2 от ЗЗакрД дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до
навършването на 18 години. По делото безспорно е установено, че на 16.03.2015
година, в гр. Перник, след 22.00 часа детето Димитър Даниелов В. е било без да
е придружавано от своя родител.
С оглед на
изложеното не са налице допуснати при постановяване на решението нарушения,
които да представляват касационни основания по смисъла на чл.
348, ал. 1 от НПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 14
и чл.
314, ал. 1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН, районен съд Перник е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на наказателното постановление и като го е потвърдил
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила като валиден, допустим и съответстващ на материалния закон.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №
680 от 14.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 01155/2015 година по
описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п//