Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

Гр. Перник, 28.01.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Е.В. и с участието на прокурор Г. А. от окръжна прокуратура Перник, като разгледа КНАХД № 615 по описа за 2015 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Учебен център, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, представлявано от директора К.И. Й., срещу съдебно решение № 139 от 23.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 241 по описа за 2015 година на районен съд Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № ПО-02-13/15.06.2015 година, издадено от Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/, с което на Учебен център, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от директора К. И.Й. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, като наложената имуществена санкция е за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за това, че ползва водовземно съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1 и за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година са отнети и изразходвани водни обеми в размер на 17 271 куб.м. без действащо разрешително за водовземане, издадено по реда и условията на Закона за водите.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да отмени издаденото наказателно постановление /НП/.

В съдебното заседание касаторът редовно призован се представлява от адвокат И.К. от АК Кюстендил, който поддържа касационната жалба и развива допълнителни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител. Процесуалният представител на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ главен юрисконсулт Е. Г. – Д. в представя писмен отговор, в който заявява, че решението предмет на касационна проверка е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 139 от 23.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 241 по описа за 2015 година на районен съд Радомир е потвърдено наказателно постановление № ПО-02-13/15.06.2015 година, издадено от Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/, с което на Учебен център, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от директора К. И. Й. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, като наложената имуществена санкция е за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за това, че ползва водовземно съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1, като за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година са отнети и изразходвани водни обеми в размер на 17 271 куб.м. без действащо разрешително за водовземане, издадено по реда и условията на Закона за водите.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал, като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено нарушение при ползва водовземно съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1, като за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година са отнети и изразходвани водни обеми в размер на 17 271 куб.м. без действащо разрешително за водовземане, издадено по реда и условията на Закона за водите. Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при

издаването АУАН и НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, тьй като е осъществен състава на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ и при съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил НП, с което е наложена имуществена санкция в минимален размер от 2 000 лева.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на настоящия касатор. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение, след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на районен съд Радомир за законосъобразно, правилно и обосновано.

Наведените касационни основания от процесуалния представител на касатора за недоказаност на установеното нарушение е напълно неоснователно, тьй като от събраните доказателства касатора е ползвал водовземно съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1 без действащо разрешително, за който факт няма спор между страните от една страна, а от друга по административната процедура по прекратяване на административно производство е законосъобразна, за което касатор е надлежно уведомен видно от обратната разписка приложена по административната преписка.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 139 от 23.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 241/2015 година, по описа на районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/