Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 461
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 14.01.2016 г.
Административен съд -
Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат
Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Ивайло Иванов
при секретаря В.Х.*** и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа
докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д.№617
по описа на съда за
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С решение № 604/16.10.2015
г., постановено по н.а.х.дело № 376/2015 г., РС Перник е отменил НП № F 057592/13.06.2013 г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС на ЕТ “*** ***, представляван от К. М. С.*** е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева, за извършено нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговски обекти чрез ФУ, във вр. чл. 118, ал. 1 и 4 от ЗДДС.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от ТД на НАП
София. В нея са заложени оплаквания за нарушение на материалния закон, въз
основа на които се иска отмяна на решението на РС, като се постанови друго, по
същество, с което да се потвърди издаденото НП.
Ответникът
по касационната жалба-ЕТ“***“,
редовно призован за насроченото открито съдебно заседание, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник,
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на РС-Перник да бъде оставено в сила.
Административен съд -
Перник, касационен
състав, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, обсъди доводите
на жалбоподателя, доказателствата по делото и извърши служебна проверка по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК въз основа на фактическите заключения на първата
съдебна инстанция приема следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Фактическата обстановка,
при която е извършено и констатирано административното нарушение е установена
правилно от РС. Безспорно е, че административно наказаното лице, търговец по
смисъла на чл. 2 от ТЗ, на посочената в АУАН и НП дата е продал стоки, на обща
стойност 6 лева и не е изпълнил задължението си да издаде и предаде на купувача
касов бон /фискална касова бележка/ от регистрираното на името на търговеца ФУ. За да отмени наказателното постановление районен съд е
приел, че в хода на развилото се пред
административно наказващия орган производство,
е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилна
правна квалификация на деянието в АУАН. Нарушението, визирано в акта за
установяване на административно нарушение е
неиздаване на фискална касова бележка, което е подведено под нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти, чрез фискални устройства. Районният съд е приел, че деянието – „не издаване на фискална касова бележка“
е следвало да бъде квалифицирано по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т.е. налице
е нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговските обекти
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. Прилагането на цитираната
разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от
същата „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата : т. 1 по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал. 1; т. 2 - по чл.3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.
1".
От анализа на
посочените разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като престация по
договор за покупко-продажба и всеки търговец е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална
касова бележка, т.е същата трябва да се издаде към момента, когато купувачът плаща цената, защото тя е доказателство за извършеното
плащане. Анализът
на цитираните правни норми обосновава извод, че за да възникне задължение за
издаване на фискална касова бележка е необходимо да са осъществени кумулативно
следните предпоставки: първо да е налице извършена продажба на стоки или
доставка на услуги и второ да е извършено плащане. Ето защо правилно актосъставителят е посочил нарушението, като такова по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства.
Текстът
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, съгласно който лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба с изключение па изрично посочените в
наредбата случаи. Анализът на посочените правни норми
налага като единствено възможен обоснован и логичен извода, че за издаване на
фискална касова бележка следва да е налице извършена
продажба на стока или услуга. Тази разпоредба е въведена в НП от АНО, като
конкретизиране на установеното вече нарушение. Следва да се знае, че чл. 185 от
ЗДДС, с който се урежда носенето на административно наказателна отговорност е
за нарушение по чл. 118 от ЗДДС, а Наредба Н-18/2006 г. е издадена именно и при
условията на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Следва
да се отбележи, че за целите на процесната наредба „фискално устройство" и „търговски обекти" са тези по параграф 1, т. 40 и
т. 41 от ДР на ЗДДС. В крайна сметка целта на закона е да не се
извършват продажби, които не са отчетени за целите
на данъчното облагане. Ето защо визираното в АУАН и НП
деяние, а именно не издаване на фискална касова бележка, е квалифицирано като
такова по чл. 25, ал.1 т. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
На следващо място неправилно районният
съд е приел, че е налице и друго съществено нарушение на процедурата по налагане на административно наказание с НП № F057592 от 13.06.2013 г., а именно
преквалификация на деянието от страна на АНО в обжалваното НП. На основание безспорно установените
обстоятелства, извършена продажба, платена цена от клиент и бездействие по
отношение издаването на дължима фискална касова бележка
от фискално устройство е неправилно да се приеме, че АНО е
извършвал преквалификация на нарушението. Последното е установено, подведено е
под правното основание на кумулативно наложените правни норми и не може да се
правят изводи, че нарушението е преквалифицирано, тъй като не се стига до
прилагане на закон за по тежко или по леко наказание, за да се използва такъв
термин. Видно от последното е, че в
квалификацията на деянието е
посочената и нормата на чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, която липсва в АУАН. Както по-горе беше посочено правните норми
на чл. 118, ал.1 и ал. 4 от ЗДДС са относими
към извършеното нарушение, тъй като текстът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата и същата е издадена въз основа
на пряката законова делегация на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, т.е. с посочването на тези правни норми в НП не е извършено
преквалифициране на нарушението, а само е доуточнена правната му квалификация. /виж § 11 от ПЗР Наредба Н-18/2006 г./
Нарушената правна норма правилно е посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването па нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина/ в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС/. Законодателят в чл. 53, ал.2 от ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин извършването на деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая, по нарушението, което е конкретизирано точно чрез словесното му описание, няма възражения от нарушителя, подписал акта, а напротив - той го е подписал без каквито и да е възражения, а не е направил такива и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, т.е. той не е възразил срещу констатациите за извършеното от него деяние. Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление, но обосноваността на последното, обаче, зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административно наказателна преписка.
В случая, данните по преписката са категорични, че ответникът по касация в настоящото производство е извършил описаното в АУАН и в НП административно нарушение. По делото е безспорно установено от безпротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства, че едноличният търговец е извършил вмененото му нарушение и правилно е санкциониран за това.
Нарушеният
нормативен акт, а именно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, който е посочен като нарушен в АУАН и НП, макар и изписан с абревиатура
за издателя му, е бил публикуван по надлежния ред
и не се припокрива с друг, с оглед на което правото на
защита на жалбоподателя не е било ограничено, което да доведе до съществено процесуално нарушение.
Като
е отменил изцяло наказателното постановление, приемайки че при налагане на
административното наказание от АНО са допуснати нарушения на административно
производствените правила районният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното
постановление да се потвърди.
Мотивиран така, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №604/16.10.2015 год.,
постановено по н.а.х.д. №376/2015 год. по описа на Пернишкия
районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ F
057592/13.VІ.2013 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП София, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ “*** ***, представляван от К. М. С.*** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева, за извършено нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговски обекти чрез ФУ, във вр. чл. 118, ал. 1 и 4 от ЗДДС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/