Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
Гр. Перник, 04.01.2016 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Ивайло Иванов
при съдебния – секретар
В.Х. и с участието на прокурор Н. Ц. от окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КНАХД № 618 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Перник срещу
съдебно решение № 579 от 09.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 914/2015
година по описа на районен съд Перник, с което е отменено наказателно
постановление № 14-0000201 от 26.05.2015 година, издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Перник, с което на „Европейски политехнически
университет“, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий” № 23, представляван от президента Т. А. К. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено административно нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ, за това че в
качеството му на работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение
за месец септември 2014 година на доцент М.К. К.с ЕГН **********.
В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на касатора старши юрисконсулт Антон Михайлов излага доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение от първоинстанционния съд, поради което моли съда да го отмени и потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба „Европейски политехнически университет“ чрез процесуалния си представител адвокат И.И. от АК София моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят на окръжна прокуратура Перник счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. Приел е, че при извършена проверка на трудовото законодателство на 19.02.2015 година, административнонаказаното лице в качеството си на работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2014 година на доцент М. К. К. с ЕГН **********. На административнонаказаното лице е бил съставен АУАН № 14-0000201 на 20.03.2015 година за извършено административно нарушение на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. Въз основа на съставения акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ е издадено процесното наказателно постановление /НП/.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 270, ал. 2 от КТ не е задължителна и създава свобода между страните при изплащане на договореното трудово възнаграждение за всеки месец, поради което на това основание е отменил издаденото наказателно постановление.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав не споделя
изводите на районния съд по прилагането на материалния закон. При правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни
правни изводи поради следното:
По делото няма
спор, че на доцент М. К. К. с ЕГН ********** към датата на извършване на
проверката от контролните органи на 19.02.2015 година не му е било изплатено
уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2014 година, а едва през
месец май 2015 година, както твърди работодателят – настоящ ответник по
касационната жалба. Неизпълнението на посочено задължение от страна на
работодателя по чл.
270, ал. 2 от КТ безспорно представлява нарушение на нормата и подлежи на
санкция, съобразно разпоредбата на чл.
414, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ изрично предвижда, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Тази форма е такава за валидност, като в разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от КТ се съдържат задължителните реквизити, които следва да има
сключения трудов договор, като в т. 7 на посочената норма е предвидено
уговарянето на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Поради това,
недействителни са всякакви писмени и устни уговорки между страните за плащания
на трудовите възнаграждения в срок, различен от уговорения в трудовия договор,
както твърди работодателят, с оглед на представеното от него по делото пред
първоинстанционния съд уведомление. Така представеното уведомление от
работодателя е създадено единствено за целите на делото пред първоинстанционния
съд, като същото противоречи на утвърдените от последния вътрешни правила от
една страна, а от друга не се подкрепя с представянето на писмени доказателства
/трудов договор/ сключен със служителя доцент М. К. К. с ЕГН **********, от
който да е видно уговорка различна за периодичността на изплащане на трудовото
възнаграждение за всеки месец.
В тази връзка Кодексът на труда в
своята разпоредба на чл. 270 не допуска изплащане на трудово възнаграждение за
срок по–дълъг от един месец. Законодателят изрично е указал, че трудовото
възнаграждение може да бъде изплащано авансово или окончателно всеки месец на
два пъти доколкото не е уговорено друго, но тази свобода на страните се
простира само по отношение на възможността за изплащане на трудовото
възнаграждение на периоди, различни от указаните в ал. 2, но не по-дълги от
един месец. Така гарантираният от закона размер следва да бъде получен от служителя
за положен от него труд в рамките на един месец.
Следва да се отбележи,
че е нелогично Кодексът
на труда да предвижда възможност за разсрочване на заплащането на дължимото
възнаграждение за 3, 4, 5 или повече месеца. Това е така, защото посредством
полученото трудово възнаграждение служителят осигурява месечната издръжка –
своята и евентуално на членовете на семейството си.
По изложените по–горе
съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд,
след като е установил правилно релевантните за спора факти, неправилно е
приложил закона, поради което съдебното му решение следва да бъде отменено, а
издаденото наказателно постановление потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание
чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 579 от
09.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 914/2015 година по описа на
районен съд Перник и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000201 от 26.05.2015 година, издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” Перник, с което на „Европейски
политехнически университет“, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий” № 23, представляван от президента Тошко Ангелов
Кръстев е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено
административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, за това че в качеството му на
работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за месец септември
2014 година на доцент М. К. К.с ЕГН **********, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/