Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 24

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 29.01.2016 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесети януари през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                        ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД №621 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Н.М.,***, против решение № 141 от 29.10.2015г. на Районен съд - Брезник, постановено по НАХД № 146 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0249-000113 от 24.06.2015г, издадено от Началника на Районно управление – Брезник към Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) – Перник срещу М.Н.М. за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за което му е наложено административно наказание „глоба: в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

Недоволен от постановения съдебен акт М. го обжалва с твърдение за неправилност. Възразява срещу изводите на районния съд за законосъобразност от процесуална страна на проведеното административнонаказателно производство, като твърди, че в процесното НП липсва прецизна правна квалификация на вмененото му нарушение. Заявява още, че актът и НП не съдържат подробно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, с което твърди да е ограничено правото му на защита. Възразява срещу решението на първоинстанционния състав да обоснове съдебния акт единствено в съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него НП. На посочените основания М. иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява, поддържа жалбата и моли същата да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, Районно управление Брезник, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по повод допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с процесуалния и материален закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Брезник е приел за установено от фактическа страна, че на 18.06.2015г. около 16:20ч в гр. Брезник, М.М., управляващ лек автомобил ***, бил спрян за проверка от контролни органи към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник. При проверката М. не представил изисканите от служителите на РУ – Брезник документи за сключена за управлявания от същия автомобил, собствен на друго лице, задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, валидна към момента на проверката. По повод така установеното, със съставяне на акт за нарушение на 19.06.2015 г. срещу М.М. е образувано административнонаказателно производство за нарушение разпоредбите на КЗ, завършило с издаване на процесното НП.  

При така установеното по фактите Районен съд – Брезник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на КЗ, с посочения автомобил и при вписаните в НП обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на водача на автомобила. При тези мотиви обжалваното НП е потвърдено. 

Решението е правилно.

Без основание се възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за правилна правна квалификация на процесното нарушение в издаденото НП. Липсата на посочване при въвеждане на правната квалификация на деянието, на относимото към процесното нарушение предложение, е порок на НП, но същият като относително съществен следва да бъде преценен с оглед неговата тежест във всеки конкретен случай. В настоящото производство с непосочването на съответната хипотеза на нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, а именно предл. 2, се преценява да не е съществено ограничено правото на защита на нарушителя, предвид съдържанието на обстоятелствената част на акта и НП, сочещи нарушаване правилата на КЗ в частта им относно изискването на кодекса при управляване и използване на моторно превозно средство, за същото да е налице сключен и действащ договор за застраховка „ГО“.

Като неоснователно и бланкетно се преценява и следващото оплакване  на касатора за липса на подробно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване в акта и НП.  И двата акта в обстоятелствените си части съдържат описание на процесното деяние с всички негови съставомерни признаци,  а именно, че на конкретизирана дата, място и час, М. управлява МПС, за което не е сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2015г., което на свой ред кореспондира с посочената за нарушена законова разпоредба.

Не се приемат и твърденията на наказаното административно лице, за недоказаност пред районния съд на нарушението поради липса на събрани пред първа съдебна инстанция достатъчни доказателства. Районният съд е събрал нужните му за изясняване на обективната истина доказателства, като се произнесъл при достатъчност на последните. Оплакването на М., че решението е основано единствено в съдържанието на акта и НП не се приема за основателно. Правилото за непридаване на предварителна доказателствена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване, въведена с нормата на чл. 14, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, не е нарушено в хода на производството пред районния съд. Съдържанието на акта е проверено от решаващия съд със способите на съдебното следствие, посредством разпит на актосъставителя и свидетеля по съставянето му, които лично и в качеството си на служители на МВР, без данни да са заинтересовани от изхода на производството, са потвърдили заключенията си, направени със съставения акт за установено нарушение. Това на свой ред кореспондира с необорения от страна на наказаното лице нито пред първа, нито пред настоящата съдебна инстанция, отрицателен факт на липса на сключена и действаща към момента на извършване на проверката застраховка „ГО“ за управлявания от М. автомобил.      

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че  оспореното НП като издадено от компетентен орган и за нарушение на КЗ, установено и доказано по надлежния ред, с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвежда и правилно квалифицира деянието на Марнов като съставомерно по посочената разпоредба на КЗ и респективно същото е санкционирано с предвидената за същото глоба и в абсолютния законов размер.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че не са налице касационни основания, които да доведат до отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Същото като валидно, допустимо и съобразено с материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 29.10.2015г. на Районен съд - Брезник, постановено по НАХД № 146 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1/П/

 

                                                                                               2./П/