Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 26

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 29.01.2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесети януари през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                        ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 633 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С. М. А., от гр. Перник против решение № 766  от 05.11.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1378 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление № 297 от 04.06.2015г., издадено от Началника на Първо районно управление (РУ) към ОД на МВР – Перник срещу С. М. А. от гр. Перник, като за същото  нарушение, по чл. 64, ал. 1 и 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, наложеното й административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) е намалено на 100 лв. (сто лева).  

Недоволна от решението на Районен съд - Перник С. А. обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Без да излага конкретни пороци на решението в смисъла на чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, които да са основание за касирането му се твърди единствено,  че не е извършила вмененото й с НП нарушение, както и сочи невъзможност да заплати наложената й санкция. Касационният съд преценява така изложените доводи като основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.1 и 3 от НПК. 

На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично. Поддържа жалбата си и иска да се уважи.

Ответникът по касация не се явява, не изпраща представител и не дава становище  във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изведените от жалбата касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране и преценка на доказателствата, като взел предвид и доводите на жалбоподателката, е приел за безспорно от фактическа страна, че при извършена проверка по повод сигнал от съседи, че А. е монтирала камера на стълбищната площадка на етажа в жилищен блок в гр. Перник, в който същата има апартамент, служители на Първо РУ към ОД на МВР – Перник установили, че А. действително е монтирала камера над входната врата и то на съседен на собствения й апартамент. За така установеното е издадено писмено полицейско разпореждане, с което на А. е наредено да демонтира камерата в 7-дневен срок. След извършена последваща проверка по повод спазване на така издаденото разпореждане и след установяване, че А. не е изпълнила същото в указания й срок, е съставен акт за нарушение, съставляващо неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите, районният съд, извършил дължащата се служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, приел от правна страна, че в хода му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено, като доказано, че С.А. е извършила вмененото й нарушение, за което правилно е понесла административнонаказателна отговорност посредством налагане на наказание съответно по вид, но несправедливо по размер. Предвид последния си извод районният съдия е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“, като е редуцирал същото в стойност на минимума, предвиден за съответното нарушение.

Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.

Решаващият първоинстанционен състав в изпълнение на задължението си да дири обективната истина (чл. 13, ал, 1 от НПК във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗАНН) е събрал достатъчно и относими към спора доказателства, дали му възможност да се произнесе основано в закона и съобразно своето вътрешно убеждение (чл. 14, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Споделя се изводът на районния съдия, че по делото е безспорно установено и доказано, че като не е изпълнила в срок даденото й писмено полицейско разпореждане, С. А. е реализирала от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Без наличие на данни разпореждането да налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или да застрашава живота или здравето му, или да е атакувано по съответния ред и отменено, същото влязло в сила, се явява абсолютно основание за изпълнение, като съответно за неговото неизпълнение ЗМВР предвижда налагане на административно наказание.

Споделя се преценката на районния съдия и в частта й, отнасяща се до размера на наложеното административно наказание. Правилно решаващият първоинстанционен съд е изменил НП що се отнася до размера на глобата, като е намалил същата в стойност на минимума, предвиден за съответното нарушение. Без основание касаторката възразява и срещу справедливостта на наложеното й административно наказание. Решението на районния съд е съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН за определяне на административните наказания, като същевременно този вид и размер на санкцията настоящият състав възприема за кореспондиращи и с целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По изложените доводи решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, валидно и допустимо настоящият състав ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 766  от 05.11.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1378 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/

 

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

 

                                                                                                                                  2./п/