Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№29

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 28.01.2016 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесети януари през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                        ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 640 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К.Р.Т.,***, против решение № 708 от 20.10.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1446 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0969034, издаден от ГД „Национална полиция“ (НП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу К.Р.Т.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3  от ЗДвП,  за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на Районен съд – Перник, Т. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е неправилен. Пледира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно. Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол, съставен е в отсъствието на на контролен орган, а съставителят му е неупоменат, както и това, че водачът не  е бил спрян за връчване на фиша. Нарушен бил и чл. 165, ал.2, т. 7 от ЗДвП поради липса на обозначаване на контролирания участък. На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, ГД „Национална полиция“ за представител изпраща ю.к. Н.. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел от фактическа страна, че срещу К.Т. е издаден ЕФ затова, че на 27.11.2014 г. в 17:10 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ в посока към гр. Перник, при управление на лек автомобил марка***, се е движил със скорост от 102км/ч, при въведена забрана за движение в посочения участък със скорост  надвишаваща 80 км/ч.. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388. За така установеното на Т., собственик на МПС-во,  на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на собственика на автомобила. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден. 

Решението е правилно.

Абсолютно неотносимо към процесното производство по издаване на обжалвания ЕФ е оплакването на касатора за неправомерно установяване на процесното нарушение с мобилна система за видеоконтрол „TFR1M“ № 572. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол "ЗМ система за измерване на средна скорост" № 388, за законосъобразното използване и техническата пригодност, на която пред районния съд са събрани достатъчно и годни доказателства.

Без връзка с настоящото производство възразява касатора и относно начина на съставяне на процесния електронен фиш. Правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда установяване и заснемане на нарушения на ЗДвП в отсъствието на водач и контролен орган посредством  използването на автоматизирано техническо средство или система, но не регламентира самото издаване на ЕФ при такива условия. Нормите на ЗДвП в частта им чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура. Тук във връзка със следващото оплакване в жалбата ще се отбележи, че реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в ал. 4, изр. 2 на чл. 189 от ЗДвП и настоящия състав намира, че ЕФ има изискваното от закона съдържание.

На следващо място като несъстоятелно се преценява и следващото оплакване в жалбата, че нарушителят не бил спрян за връчване на ЕФ. Издаден в специалното съкратено производство, регламентирано от нормите на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП, издаденият по този ред ЕФ не следва да бъде връчван на водача, посредством спирането на последния. 

Без основание възразява касатора и за липса на доказателства по делото за въведено именно посоченото ограничение на скоростта на мястото на извършване на процесното нарушение, както и липса на съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол. Приобщените в производството пред първа съдебна инстанция, представени от страна на ответника по спора писмени документи, както и приетите такива пред касационната инстарнция, безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак и преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани камери преди и след тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока София - Перник, така и съответното обозначаване относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата за движение, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че  оспореният електронен фиш е издаден от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Безспорно е установено в производството извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а именно виновно и самонадеяно управление на автомобил в тунел на автомагистрала със скорост от 102 км/ч при ограничение от 80 км/ч, санкционирано с предвидената за същото глоба и в абсолютния законов размер. Като е достигнал до същите правни изводи и като е потвърдил обжалвания ЕФ районния съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708 от 20.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1446 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/

 

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1/П/

 

                                                                                                                                  2./П/