Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 29.01.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 644 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.О.Д.,***, против решение № 699 от 28.10.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1246 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0956992, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ (ГД) „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ОП) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (НП), §79 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу Б.О. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник Д. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН. На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, пред съда се представлява от ю.к. Н.. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел от фактическа страна, че срещу Б.Д. е издаден ЕФ затова, че на 25.11.2014г. в 20:21 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ в посока към гр. Перник, собственият му лек автомобил, марка ***, е управляван със скорост от 118 км/ч, при въведена забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80 км/ч.. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388. За така установеното на Д., в качеството му на собственик на МПС-во, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след събиране и преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на собственика на автомобила. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Неоснователно е твърдението, че районния съд се е произнесъл при непълнота на доказателствата. Решаващият първоинстанционен състав в изпълнение на задължението си да дири обективната истина (чл. 13, ал, 1 от НПК във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗАНН) е събрал достатъчно и относими към спора доказателства, дали му възможност да се произнесе въз основа на закона и съобразно своето вътрешно убеждение (чл. 14, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН).

Не кореспондира с приобщените по делото доказателства, оплакването за неустановена пред районния съд техническа годност на използваното за установяване на процесното нарушение средство за измерване на скорост, както и за липса на заповед на Министъра на вътрешните работи за въвеждане в експлоатация. ЗДВП в чл. 165, ал. 2 регламентира, че „определените от министъра на вътрешните работи служби при изпълнение на функциите си по този закон имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи…“ По делото е представено удостоверение № 14.09.2064 на Български институт по метрология (БИМ) и Протокол от проверка №388 – ФМИ/30.09.2014 г. на БИМ и Заповед №8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на тях законосъобразно районният съд е приел, че използваният скоростомер, тип „ЗМ система за измерване на средна скорост“, е техническо средство от одобрен тип, със срок на валидност до 01.09.2016г., преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип, съгласно изискванията на Закона за измерванията, използвано от съответно и надлежно определена от министъра на вътрешните работи служба (ГД „ОП“) при изпълнение на функциите им по ЗДВП и за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата.

Не се приема за основателно оплакването на касатора относно липса на доказателства за извършена последваща проверка на системата за скорост, тъй като същата е в период на валидност на първоначалната такава.

Не намират опора и възраженията, свързани с недоказаност и на факта на наличие на монтирана система за измерване на скорост към момента на извършване на процесното нарушение. В посочения в ЕФ участък, на съответното обозначаване, за извършвания контрол посредством пътен знак, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, както и на факта на въведено ограничение на скоростта в същия този участък посредством монтиран пътен знак В26 с посочено ограничение 80 км/ч.. Всички тези факти са доказани посредством приложените по делото писмени доказателства, посредством които районният съд е обосновал своите изводи.

Следващото възражение развито в касационната жалба касателно липса на яснота относно начина на изготвяне на ЕФ, неговият автор, както и липса на подпис не се възприема. Електронните фишове, съставяни за нарушения на правилата на ЗДвП в частта им, отнасяща се до норми и забрани свързани със скоростта на движение на ППС, се издават в специално съкратено и опростено производство, регламентирано в ЗДвП в частта му по чл. 189, ал. 4-11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Нормите на ЗДвП в тази им част въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН) е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в ал. 4, изр. 2 на чл. 189 от ЗДвП. Процесният акт има изискваното от закона съдържание, като измежду реквизитите му не са посочване на служителя, изготвил го, нито неговият подпис.

По отношение на твърдяната липса на данни по делото за „настройките“ на системата за скорост „съобразно релефа на пътя и местоположението“ на същата, при запознаване с доказателствата по делото могат да се направят ясни и безпротиворечиви изводи относно вида на системата за скорост, съответно нейните технически характеристики и метод за регистриране и изчисляване на скоростта. Що се отнася до местоположението й, по делото също са представени доказателства, които удостоверяват надлежното й монтиране, наличието й към датата на извършване на нарушението, както и местоположението на нейните компоненти, в чийто периметър безспорно попада посочения участък от АМ „Люлин“, а именно тунел „Големо Бучино“, съответно обозначен с пътен знак В26 (80), монтиран преди тунела. Предвид това и последното възражение не може да се сподели.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира изводите на решаващия първоинстанционен състав да потвърди атакувания ЕФ за правилни. Същите са изградени върху доказателствения материал по делото и съответстват на приложимия материален закон. Оспореният електронен фиш е издаден от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Безспорно е установено в производството извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а именно виновно и самонадеяно управление на автомобил в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин в посока София - Перник, със скорост от 118 км/ч при въведено ограничение от 80 км/ч, за което същото е санкционирано с предвидената за него глоба и в абсолютния законов размер.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и законосъобразно и настоящият състав ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 699 от 28.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1246 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1/П/

2./П/