Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.01.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 645 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П.Р.П.,*** против решение № 692 от 26.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1154 по описа на съда за 2015г.. С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №0934340, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (НП) срещу П.Р.П.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник П. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е неправилен. Възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за безспорна установеност в производството по издаване на ЕФ както на факта на осъществявания видеоконтрол в посочения участък, така и на факта на обозначаване на контролирания от системата за скорост пътен участък. Твърди още, че издаденият електронен фиш страда от съществен процесуален порок поради липса на вписване в същия, че ограничението на скоростта в процесния участък на АМ „Люлин“ е въведено с пътен знак, както и че в производството е останало недоказано, че на посоченото място и към датата на извършване на нарушението е имало монтиран пътен знак В26. Касаторът сочи още, че в производството не са представени доказателства относно връчването на процесния електронен фиш. На посочените основания иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“, пред съда се представлява от ю.к. Н.. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 11.11.2014 г. в 16:27 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е заснет и автомобил марка ***, движещ се със скорост от 135 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост до 80 км/ч.. За така установеното на собственика на МПС-во на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на собственика на автомобила. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол "ЗМ система за измерване на средна скорост". Нормите на ЗДвП в частта им чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура.

Без основание се възразява за същественост, респективно за нарушаване правото на защита, поради пропуск в ЕФ да бъде посочен пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта в процесния участък, както и за недоказаност на факта на въведеното ограничение. В ЕФ без съмнение е посочено ограничението на скоростта на движение на автомобилите в контролирания от системата за скорост пътен участък на АМ „Люлин“ и това е 80км/ч.. Това на свой ред кореспондира с правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращо реда за ограничаване на скоростта на движение със стойности, различни от посочените в ал. 1 на с. чл. По делото е безспорно установено, че на посоченото място - АМ „Люлин“, в посочения участък - тунел „Големо Бучино“ в посока София - Кулата, е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч посредством монтиран пътен знак В26. Приобщените в производството пред първа съдебна инстанция писмени доказателства, а именно схема за организация на движението в посочения в ЕФ участък - преди и след тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, релевантно сочат наличие на пътен знак ВБ26 преди мястото на нарушението, въвеждащ ограничение на скоростта до 80км/ч.. Предвид факта на посочването в ЕФ на конкретното ограничение на скоростта и отразеното в същия, че ограничението е въведено с пътен знак В26 мотивират състава да приеме, че не е ограничено по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.

Не се приема за основателно и следващото оплакване на наказаното лице, касателно липса на доказателства по делото за въведено именно посоченото ограничение на скоростта на мястото на извършване на процесното нарушение, както и липса на съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол. Приобщените в производството, представени от страна на ответника по спора писмени документи безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак и преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на средна скорост, с монтирани без съмнение камери преди и след тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока София - Перник, така и съответното обозначаване относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата за движение, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, санкционирано с предвидената за същото глоба и в абсолютния законов размер.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 692 от 26.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1154 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1 /п/

2./п/