Р Е
Ш Е Н
И Е
№
45
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Гр.
Перник, 26.01.2016 година.
Административен съд Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Емилия Иванова
Членове: Слава Георгиева
Ивайло Иванов
при съдебния – секретар Е.В.
и с участието на прокурор Г. А. от окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КНАХД № 658 по описа на съда за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/,
представлявана от председателя доц. д-р Иван Иванов, чрез процесуалния му
представител Р. Р. срещу решение № 143 от 30.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело
№ 262 по описа за 2015 година на районен съд Радомир, с което е отменено
наказателно постановление № 77 от 22.01.2015 година на председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ – сега Комисия за
енергийно и водно регулиране, с което на „Чез Разпределение България“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 330,
представлявано от членовете на управителния съвет С. Д. А., Д. Р. и Т.П. на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за извършено нарушение на
чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Касаторът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни доводи за факта на извършване
на нарушението, тьй като в случая се касае за продължено нарушение и датата на
нарушението е датата на извършване на проверка, породи което не е налице
нарушение на процесуалните правила на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН.
Твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като съставения АУАН
съдържа подробно описание на обстоятелствата на извършеното нарушение. Касаторът
моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно
заседание касаторът редовно призован се представлява от С. П., който моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд по подробно изложени доводи в
касационната жалба и постанови друго, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление като законосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба „Чез Разпределение България“ АД редовно призован се
представлява от адвокат П. З. от АК София, която моли съда да остави в сила
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно по
подробни изложени доводи в представения отговор по касационната жалба.
Представителят на окръжна
прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество е неоснователна.
За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващият състав на районен съд Радомир е приел за
безспорно от фактическа страна, че настоящият касатор е предприел одитна
проверка на електроразпределителното дружество за дейността му от 01.07.2008
година до 30.11.2013 година по издадената лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004
година. В хода на регулаторния одит на 26.02.2014 година служители на контролния
орган извършили проверка на електромерните табла в с. Негованци, община Радомир,
като проверили средство за търговско измерване /СТИ/ на абонатен № 2205614376,
с фабричен № 01614082, при която проверка установили,че проверяваното СТИ е с
година на производство 2005 година, като в графа „Година на последваща
проверка“ също е посочено 2005 година, които резултати са обективирани в
констативен протокол № 68/З-Е-1/ от 26.02.2014 година. За установеното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
КРС-1317 от 07.08.2014 година, в който актосъставителя е описал, че енергийното
дружество е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Въз основа на съставения АУАН е издадено
наказателно постановление /НП/ № 77 от 22.01.2015 година на председателя на ДКЕВР
/сега КЕВР/, за това, че енергийното дружество не е поддържало СТИ на абонатен № 2205614376, с
фабричен № 01614082 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, а именно да предприеме действия за
периодичната подмяна на СТИ в определения срок до 26.02.2014 година /дата на
извършване на проверката/, с което е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия,
с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и му е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ.
При така установените
факти районен съд Радомир при извършената цялостна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на административното наказание
е приел от правна страна, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – наказаното лице, тьй
като са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на
административнонаказателното производство, като в съставения АУАН е нарушена
императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 от ЗАНН – не е посочена датата на
извършване на нарушението, поради което е неясен и неопределяем крайния срок за
извършване на проверката на процесното СТИ. Първоинстанционният съд е приел, че
е налице и нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като административнонаказващия
орган не е описал извършеното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено, тьй като не е описан типа на СТИ – еднофазен или трифазен, което
определя и различен срок за проверка или подмяна на процесното СТИ. Така
установените процесуални нарушения са пренеси и в издаденото НП, които са посочени
като основания за отмяна на наказателното постановление.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен
съд Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд
правни изводи. АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Точното
и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е императивен
реквизит при съставянето на АУАН и при издаването на НП, тъй като така от една
страна се индивидуализира нарушението откъм обективни признаци и се очертава
предмета на доказване, а от друга страна се следи за сроковете по реда чл. 34 от ЗАНН.
В случая неизясняването на датата на извършване на нарушението, поради
неточното й посочване не може да се отстрани в съдебния процес при обжалването
на наказателното постановление. Само по себе си това нарушение константно е
установено в съдебната практика, че води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение се наказва по
административно – правен ред. Правилно
първоинстанционния съд е приел, че е посочено единствено датата на извършване
на проверката /26.02.2014 година/, а не е посочен период, в който енергийното
дружество е имало задължение да извърши последваша метрологична проверка,
съответно няма посочена крайната дата, до която най – късно задължението може
да се изпълни, поради което нарушението, за което се ангажира отговорността на дружеството,
се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най – късно може да се
изпълни задължението. Посочването на датата, на която е установено нарушението
/каквато в конкретният случай се явява датата 26.02.2014 година/, има значение
за определяне на продължителността на срока за закъснение и е от значение при
преценка индивидуализацията на санкцията, но в АУАН липсва твърдение, а и
основание да се приеме, че това е датата на извършване на нарушението. Т.е.
именно липсата на ясно и конкретно визиране на дата на извършване на
нарушението, началната дата, от която дружеството е било в нарушение в
процесното наказателно постановление, обосновава довода, че контролния орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е ограничили правото на защита на
наказаното дружество. Следва да се има
предвид правораздавателния характер на наказателното постановление, като посочения
реквизит не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика, още по –
малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.
На
следващо място настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи, относно факта, че АУАН, въз основа на
който е ангажирана административната отговорност на енергийното дружество е
съставен в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а именно не е
описано в пълнота извършеното според актосъставителя нарушение, като не е
отразен в АУАН един от обективните признаци на конкретното деяние. Приписаното
нарушение от страна на енергийното дружество се изразява в нарушаване на т.3.5.2.
от издадената му лицензия за осъществяване на специфичната дейност на
разпространение на електрическа енергия. Съгласно издадената Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004 година енергийното дружество безспорно се задължава да
поддържа СТИ в състояние, съответно на Правилата за измерване количеството на
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, както и да извършва редовни проверки, изпитания и
контрол върху тях. Редът за това поддържане и осигуряване на съответното на
правилата състояние е регламентиран в посочени подробно в АУАН нормативни
актове – Закон за измерванията /ЗИ/ и подзаконови такива /две наредби/ –
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за
измерване. Те от своя страна, указват още по – конкретно и определят срокът за
провеждане на определен вид проверки на СТИ. Видно от Заповедите на
Председателя на ДАТМН с № А-102/05.03.2010 година и № А-441/13.10.2011 година
/посочени в издаденото НП/, от съществено значение е видът на СТИ, тъй като той
определя хипотезата от заповедта, обвързваща адресатите й. В съставеният АУАН актосъставителя
не е отразил и констатирал вида на проверения СТИ на абонатен № 2205614376, с
фабричен № 01614082. Установения пропуск от първоинстанционния съд е съществено
важно обстоятелство, тьй като вида на СТИ определя поведението на енергийното
дружество относно спазването на определените в горецитираните нормативни актове
и заповеди срокове за последваща проверка на процесното СТИ. Липсата на
посоченото обстоятелство относно вида на СТИ прави невъзможно изпълняването на
задължението на енергийното дружество за извършване на проверка. Този срок
зависи именно от факта – какъв е видът на СТИ, тъй като е различен при двата вида
електромери – еднофазни и трифазни – съответно шест и четиригодишен срок
/съгласно и двете заповеди на Председателя на ДАТМН/. Непосочването на това
релевантно обстоятелство, прави невъзможна преценката какъв срок е трябвало да
се спазва от нарушителя, респ. дали е бил изтекъл такъв към момента на
проверката или по – късно. Ако срокът е 4 години, следващ от края на годината,
последваща предходната проверка /извършвана в случая 2005 година/– то считано
след края на последвалата 2006 година, той тече в период 2006-2010 година /чл. 39, ал. 2 от
Закона за измерванията/, но ако срокът е шест годишен, при същите
изисквания за отчитането му – то той тече от 2006 до 2012 година. В случая настоящата
касационна инстанция напълно споделя установената от първоинстанционния съд непълнота
при описване на обстоятелствата на вмененото нарушение, което е довело до
съществени нарушения на принципите на административнонаказателното производство,
поради което не е спазена императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН, а от друга страна е и нарушено по този начин правото на
проверявания субект да разбере в какво точно е обвинен, как и срещу какво да
организира защитата си. Същият процесуален пропуск е допуснат и в издаденото НП
въз основа на съставения АУАН, където липсва отразено релевантно обстоятелство
какъв е бил видът на СТИ, с оглед преценката на срока, в който е следвало да му
бъде извършена последваща проверка за изправност.
Въз основа на
изложено настоящия касационен състав не споделя за основателни наведените
касационни основания от процесуалния представил на касатора, че типа на
описаното СТИ не определя началния и кран момент за извършване на последваща
проверка и датата на неговото извършване, съответно съставомерността на
извършеното нарушение и ангажирането на административнонаказателна отговорност
по реда на чл. 2106, ал. 1 от ЗЕ.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство
да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при което е извършено. Мотивиран така, настоящият касационен състав
намира атакуваното в настоящото производство решение на районен съд Радомир за
законосъобразно, в това число правилно и обосновано.
При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото, като в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи,
които настоящият касационен състав споделя напълно.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №
143 от 30.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 262/2015 година по описа
на районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/