Р Е Ш Е Н И
Е
№47
Гр. Перник, 26.01.2016 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Слава
Георгиева
Ивайло Иванов
при съдебния
– секретар Е.В. и с участието на прокурор Г. А. от окръжна прокуратура Перник,
като разгледа КНАХД № 672
по описа за 2015 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., представляван от управителя З.Н. Б., чрез адвокат К.С.
***, срещу съдебно решение № 576 от 09.10.2015 година, постановено по
н.а.х.дело № 00570/2015 година по описа на районен съд Перник, с което е
изменено наказателно постановление № 14-0000184/12.03.2015 година, издадено от директора
на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на ЕТ***, със седалище
и адрес на управление гр. П.***, представляван
от управителя З. Н. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/,
за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КТ, като вместо
това е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на
касационна проверка и по същество постанови друго с което да отмени НП.
В съдебното заседание касаторът редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат К.С. ***, който поддържа изцяло касационната жалба. Моли
съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба редовно призован се представлява от старши
юрисконсулт А. М., който моли съда да остави в сила решението на районния съд,
като правилно и законосъобразно.
Представителят на окръжна прокуратура Перник дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
моли съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд
Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба
се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество касационната жалба е основателна.
Предмет
на разглеждане пред районен съд Перник е било издаденото срещу касатора наказателно
постановление № 14-0000184/12.03.2015 година,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което е
наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ. Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана
за това, че настоящия касатор в качеството си на работодател е извършило
нарушение на трудовото законодателство по чл. 63, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от КТ,
като на 11.02.2015 година, в 15.15 часа е допуснал до работа лицето Б. Р. Д. с
ЕГН **********, работещо като „Продавач – консултант“ преди да му предостави
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Безспорно е от приложения към административната
преписка писмени доказателства, че към момента на проверката лицето Б. Р. Д. с
ЕГН ********** е заверено да полага труд без да има е имало сключен трудов
договор и предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които
правилно е установил фактическата обстановка. В изпълнение задължението си за
извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че
описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните доказателства е налице
сключено трудово правоотношение, съответно не е било предоставен екземпляр от
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, като са развити подробни доводи в тази
насока. По тези съображения районния съд е изменил обжалваното наказателно
постановление.
Настоящият касационен състав не
споделя изводите на районния съд. При правилно установена фактическа
обстановка, съдът е достигнал до неправилни правни изводи поради следното:
В настоящия случай касатора е привлечен към
административно наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от КТ съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 –
екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП, като за това деяние е санкциониран на
основание чл. 414, ал. 3
от КТ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2
от КТ
установява забрана за работодателя да допуска до работа лице, без да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, което предполага да е
налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е
изпратено уведомление до ТД на НАП. С оглед безспорно установеното по делото,
че към момента на проверката такъв трудов договор не е бил сключен между
страните, съответно към момента на установяване на нарушението /проверката/ – 11.02.2015
година, в 15.15 часа не е налице и съответно направено уведомление,
представляващо задължение на работодателя, произтичащо от сключен трудов
договор. За работодателя е било практически невъзможно да предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ на лицето заварено да полага труд, поради
обективното му несъществуване преди тази дата. Същността на трудовото
правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от КТ не допуска предполагане, както и че по естеството си трудовия
договор е формален /чл. 62, ал.1
от КТ/ и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само
трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал.1
от КТ и в този смисъл, доколкото не е осъществен юридическият факт,
пораждащ задължението по чл. 63, ал.1
от КТ и забраната по чл. 63, ал.2
от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от
органите на административно-наказателното производство като източник на
отговорността на дружеството жалбоподател, и неправилно му е вменена
административно наказателна отговорност за такова административно нарушение. В
случая описаното нарушение е несъставомерно, т.к. съставът на нарушението, за
което касаторът е санкциониран не е осъществен. За работодателя обективно не би
могло да възникне задължение да представи копие от уведомлението, както и не би
могъл да наруши регламентираната в чл. 63, ал. 2
от КТ забрана да допусне до работа работник или служител, преди да
му представи документите по ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ. В този смисъл описаното в НП нарушение се явява
несъставомерно по посоченият текст – чл. 63, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от КТ, т.к. приетата от АНО правна квалификация не отговаря
на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и
НП. Безспорно е, че настоящия касатор е предприел действия в такава насока към датата
на проверката 11.02.2015 година, в 16.44 часа като е подал уведомление до ТД на
НАП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че прецизният анализ на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното
деяние на чл. 63, ал. 2
от КТ е бездействие, чрез което работодателят е допуснал работника,
преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1
от КТ. Следователно в двете алинеи на чл. 63 от КТ
са посочени различни форми на изпълнителни деяния и се визират различни по вид
нарушения. В НП е прието от АНО, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 63, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от КТ. Посочената норма предполага, че освен уведомлението
до НАП на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй като е
разписано “документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност. В Глава пета от
КТ „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, раздел
първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо сключване на трудов
договор, след него форма и трето по ред начало на изпълнението, където са
намерили място текстовете на чл. 63 от КТ, посочени за състав на нарушение в
процесния случай. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор
с текста на чл. 62, ал. 1
от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл. 61, ал. 1
от КТ посочва сключването му между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. От сключването му възникват правата
и задълженията на страните. Съответно от този момент за работодателя възникват
следващите се в тази връзка задължения за изпращане на уведомления, да
предостави преди постъпването му на работа екземпляр от трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването възниква и
изричната забрана да допуска до работа работник, преди да му ги предостави. В
конкретния случай доказателствата установят безспорно, че няма сключен трудов
договор, но това не е преценено от АНО, за да възникнат следващите се от това
задължения за настоящия касатор. В тази връзка настоящия касационен състав намира
за неправилни изводите на решаващия състав, че е възможно работодателят да
връчи трудов договор – съответно уведомлението, издадено въз основа на него,
които не съществуват в правния мир.
Поради изложените съображения и несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд, решението следва да се отмени и вместо него постанови
друго с което да се отмени наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник,
касационен състав и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 576 от 09.10.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 00570/2015
година по описа на районен съд Перник и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 14-0000184/12.03.2015 година, издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ Перник, с което на ЕТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., представляван от управителя З. Н. Б. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 700 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/, представляващо нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с ал.
1 от КТ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/