Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Перник, 19 февруари
2016 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд –
Перник, в публично заседание проведено на девети февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Стефан Станчев
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 184/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Със
заповед № ДК-02-ЮЗР-13/27.ХІ.2014 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЗР, по
отношение на ***, е разпоредено премахването на незаконен строеж “газов
резервоар и газколонка към бензиностанция” в гр. Перник, находящ се в УПИ
ІХ-164222, кв. 148 по плана на града.
Срещу
тази заповед е подадена жалба от търговското дружество с оплакване за допуснати
СПН при издаване на заповедта, както и че последната е незаконосъобразна. Иска
се отмяната й и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – началник РДНСК-ЮЗР, чрез процесуален представител поддържа
становище, че заповедта е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Конституираната
заинтересована страна *** не взема отношение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие
следното.
По
допустимостта на жалбата – с протоколно определение от 16.ІХ.2015 г., съдът, в
този състав е взел отношение за процесуалната недопустимост на жалбата, но този
извод не е споделен от ВАС и с определение, постановено по а.д. № 11803/2015 г.
е разпоредено да се разгледа жалбата по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Независимо
от лаконичното описание на незаконния строеж, както в оспорваната заповед, така
и в КА № П-549-1 от 5.VІІІ.2014 г. и КП № П-549-2 от същата дата, съдът приема
и на основание изложеното в жалбата, че процесния резервоар, заедно с
отвеждащите газопроводни тръби и газколонката са извършени без издадени
строителни книжа.
След получаване на
уведомително писмо № 205-13-9/2014 г. на Началник на Областно управление
“Пожарна безопасност и защита на населението”, изпратено до ответника по
жалбата, служители на административния орган са извършили проверка и на място
са установили наличието на резервоар от 10 куб.м. за втечнен газ и отклонения
до комбинирана колонка за зареждане с горива. Констатациите са обективирани в
констативен акт № П-549-1 от 5.VІІІ.2014 г. и
протокол № П-549-2 от 5.VІІІ.2014 г., съставени на място и в отсъствие
на представител на жалбоподателя.
С
писмо № П 549-14-00-463/7.VІІІ.2014 г., административният орган е изпратил
съставените констативен акт и констативен протокол на адреса на жалбоподателя
по онова време в С.. Писмото е изпратено с известие за обратно известие,
получено на адреса и оформено единствено с подпис и фамилия на “Н.”. В хода на
съдебното производство бе разпитана свидетелка Н., която установява, че на този
адрес е фирма ***, в която тя работи. Обемът на кореспонденция бил значителен,
а тя нямала изрична уговорка да получава кореспонденция за жалбоподателя.
Съобразявайки се с отменително определение на ВАС, цитирано в настоящото
решение, а и предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 144 от
АПК е длъжен да отбележи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3
от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК, връчването на съобщения на търговци и на юридически лица става
в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва
имената и длъжността на получателя. Като гаранция за редовността на връчването
е достатъчно да се впишат имената и длъжността, чрез която информация съдът
може да направи преценка за редовността на връчването. В случая този ред не е
спазен. Липсват данни “Н.” да е служител на жалбоподателя, а показанията на св.
Н. се ценят като неоспорено доказателствено средство и годно доказателство. От това следва, че не
е спазена процедурата по уведомяване на жалбоподателя за започване на
административно производство. Издаването на заповедта за премахване на
незаконен строеж се предхожда от извършена проверка, след която е съставен
констативен акт, съобщен на заинтересованите, като е указана възможността за възражение.
Изискването за връчване на акта, е императивно, чл. 225, ал. 3, изр. 2-ро, пр.
първо от ЗУТ, а на основание на тази процедура, когато е спазена и изпълнена се
дава възможност на заинтересовано лице, т.е. жалбоподателя да подаде
възражение. Формално процедурата по съобщаване на констативния акт, на
основание на което започва административното производство, за ответника по
жалбата е изпълнена, но в хода на съдебната процедура се установи, че
съобщаването не е извършено по предвидения ред. По същия начин е процедирано и
с връчването на заповедта, която се оспорва, и съобразно отменителното
определение, по аналогия, следва да се приеме липсата на редовното й връчване,
независимо, че представител на жалбоподателя е отговорил на поканата за
доброволно изпълнение, че иска удължаване на срока, защото в резервоара имало
газ и това не позволява демонтажа й.
При установеното, за съда се налага извода, че заповедта за
премахването на незаконен строеж е издадена при СПН – отсъствие на предпоставка
по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ.
Със Заповед № ДК-02-ЮЗР-13/27.ХІ.2014 г. на началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район /РДНСК-ЮЗР/ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж “газов резервоар и газколонка към
бензиностанция” като са изградени без изискващите се одобрен проект и
разрешение за строеж, поради което са нарушени нормите на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ, и като такъв е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, която заповед е предмет на обжалване в настоящето
съдебно производство. Безспорно е, че за премахването е задължен жалбоподателя
и собственика на резервоара – заинтересованата страна. За съда остава
недоказано, как административния орган е установил, че предмета на заповедта е
строеж по см. на т. 38, § 5 от ДР ЗУТ. Според АО, “строежът представлява
резервоар и т.н.”
Резервоарът е вместилище за съхраняване на
течности и газове. В съвременно разбиране представлява метален, пластмасов или изработен от други материали контейнер, за
съхраняване и транспортиране на различни видове течности (петролни продукти,
химикали, вода). От приложена декларация от управителя на търговското дружество
– з. страна се установи, че на 9.Х.2013 г. е подменен съществуващ резервоар в
имота, където е констатирано незаконното строителство с нов, който е описан в
заповедта за премахването на незаконен строеж. От това не се установява, как
констатациите за незаконен строеж се съвместяват със заварения на място
резервоар. Основателни са оплакванията – в имота има 3 – 4 резервоара, което се
вижда и от приложени по преписката технически схеми и скици, без да е посочено
в КП и в заповедта къде е локализиран газовия резервоар и какво точно е
описанието, за да се търси съпоставка с понятието “строеж”. При положение, че
АО приема извършената подмяна на резервоари от заинтересованата страна, описанието,
че към съществуваща бензиностанция бил монтиран резервоар се разминава с
изискването за трайно прикрепен обект, за който да се иска издаването на
строителни книжа. Тази неточност в описателната част на КП е приета и при
издаването на заповедта, а от това не може да се прави извод, че в оспорваната
заповед има точно описание на незаконния строеж, по място, по конструкция, дали
е подземен, дали надземен и др. което прави заповедта неправилна. Ако има
монтиране към бензиностанция, без да е уточнено какво се има предвид под
понятието “бензиностанция”, която, като сградно съоръжение е допустима и
търпима, следва задължението на АО да изясни следното. Кое прави монтирания резервоар незаконен
строеж, освен, че няма строителни книжа и съгласуване на проект, но е
“монтиран” към законна и търпима, като строеж бензиностанция.
При установените
факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по
реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.
1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. Кои строежи
са незаконни е определено в ал. 2 на същата разпоредба. Съгласно т. 2,
послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са
строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж, но изискването е за констатиран строеж, а не монтаж.
В оспорената заповед
ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по
аргумент от чл. 146, т. 2,
във връзка с чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 225 от
ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена
установената форма. Относно съответствието й с административно производствените
правила настоящия съдебен състав намира, че са налице нарушения на същите,
което е споменато като изводи на съда. Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби,
следва да се отбележи следното:
По делото не е установено
наличието на "Строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, доколкото монтирания резервоар разгледан през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително - монтажни работи, а не до поставяне върху съществуващ
постамент или вкопаване на съоръжение, водещи до трайно и съществено изменение
на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в
начина на ползването на имота, поради което се включват в обхвата на тази
разпоредба.
С оглед на изложеното и при споделяне на твърденията на жалбоподателя,
за неизяснени обстоятелства по характеристиките на резервоара, като строеж,
като неустановен по местоположение, съдът намира оспорваната заповед
неправилна. Нещо повече в констативните актове, представляващи официални писмени
документи, съставени в изискуемата от закона форма от длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност, се ползват с обвързваща доказателствена сила, стига
да са отразили специфики, от които да е безспорно наличието на строеж, а не на
монтирано техническо съоръжение.
Материалноправната
предпоставка за издаване на настоящата заповед по чл. 225, ал.
1, във връзка с чл. 222, ал.
1, т. 10 от ЗУТ, е посочена в чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, а именно достатъчно е да е установено, че е налице
"Строеж", който е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или без
разрешение за строеж", но при констатираните в хода на съдебната процедура
пороци както при изготвяне на КП в описателната част, така и по процедури, по
изпълнение задължение за съобщаване връчване на КП и КА на заинтересована
страна, съдът намира, че следва да отмени оспорваната заповед, като неправилна.
С оглед изхода на
спора направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски, следва да се уважи, като ответникът заплати
сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение; 200 лева –
възнаграждение за вещо лице; 50 лв. д.т. и депозит за призоваване на свидетели
– 100 лева, тотал – 950 лева.
Административен съд Перник, в този съдебен състав
ОТМЕНЯ по жалбата на***,
заповед № ДК-02-ЮЗР-13/27.ХІ.2014 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЗР.
ОСЪЖДА РДНСК-ЮЗР гр. София, ул. "Алабин" № 35 да заплати на ***,
сумата 950 (деветстотин и петдесет) лева, деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.